Специално за Дарик радио и dsport българската волейболистка Христина Вучкова на път от Китай за България разказа за впечатленията си от местното първенство, за мерките срещу коронавируса в Китай, както и за това, дали има бъдеще в националния отбор на България.
„На летището се намирам, свърши сезонът в Китай. Много интересно и различно първенство е китайското. Не съм очаквала да играя там, да се запозная с техните традиции, да стигна до китайската стена – такива неща ти дава волейболът, че даже не съм си ги и мечтала. Иначе китайският е труден за усвояване, така че знам само „Здравей“ и „Добре, браво““, разкри Вучкова.
Относно потенциален свой трансфер, тя заяви: „Да, естествено, първенството в Китай сършва рано и всички състезатели търсим нови предизвикателства. До няколко дни ще имам нов клуб. Сега се прибирам вкъщи да се видя с мъжа и детенцето ми, малко да се отърся от пътя, от сезона и после пак в игра“.
„От края на септември не съм се виждала с малкия, това ни е най-дългата раздяла. Благодарение на мъжа ми не я усетих много, защото ме подкрепяше. Ако не беше той, сигурно още на първия месец щях да си събера багажа и да си тръгна. Благодарна съм, че мъжът до мен е толкова отговорен и подкрепящ. Реално тези 3 месеца минаха много бързо и динамично за мен. Не мога да повярвам, че след толкова кратко време се връщам в България да ги видя“, разказа тя за семейството си.
Вучкова направи ретроспекция на изминалата календарна година: „Много динамична година. Имахме много силен отбор в Китай, но там все още има проблеми с Ковид. 90% от момичетата се бяха разболели в най-важните моменти. Ние, чужденките за щастие си бяхме здрави до края. Не можахме да изпълним целта си. Ние бяхме претенденти за финал срещу отбора на Варгас Тианджин. За жалост не се случи това, което искахме и за което мечтаехме. В същото време беше голямо предизвикателство. Аз от много време исках да отида и да видя как е първенството в Китай. Знаем, че Китай е сред най-силните отбори. Беше една луда година с много успехи за щастие и съм много горда и щастлива за това, че успявам да показвам на близките си, че мога още и още“.
„Много е различен волейболът, всеки един отбор има различен стил – едни играят бързо и с динамика, като Тайланд и Япония. Те държат да се играе по този начин. В следващия момент се сблъскваш с отбор с много високи състезателки. Ядрото на националния отбор на Китай беше непреодолимо. Този отбор на Варгас Тянджин бе така. Те са толкова можещи, технични и силни. Не загубиха нито един мач, като само от нас загубиха един гейм, оттам нататък не позволиха нищо такова. Като една смазана машина са“, направи съпоставка тя между волейбола в Китай и този в Европа.
„Бих пробвала пак, много ми хареса. Имах късмет, че в отбора на Пекин бяха свикнали с чужденки и ме уважаваха и ценяха. Държаха да се чувствам добре. Знаеха, че на чужденките ни е трудно, защото сме в различна държава. Само чужденците, които сме били там, знаем за какво става дума. Колко е различен манталитетът им, дори и начинът им на изразяване и става проблем с комуникацията. В началото беше много странно, но после като им свикнеш и видиш, че са добри и отдадени хора, които искат да се случват нещата, ти се асоциираш с тях и даваш всичко от себе си. Когато те ти дават много, ти искаш да се представиш добре“, категорична бе Христина Вучкова.
„Никога не съм си представяла, че ще стигна дотам. Много е тежко и трудно да се стигне до там (б.р. Великата китайска стена). Много е неравна и стръмна. Трябва да си спортист. Бяхме в кратка отсечка около 2 километра и после се върнахме с лифт, защото нямахме сили вече. Много е величествено, ще ми остане спомен за цял живот. Не съм вярвала, че ще видя седмото чудо на света“, остана възхитена от Великата китайска стена българската волейболистка.
„В Китай допреди 1 седмица всичко беше в локдаун. Всички се заразяваха, бяха с маски, през 2 дни се правиха тестове. Има апликации, без които не може да се влиза никъде. Преди седмица махнаха всички мерки и нямаше проблеми с пътуването. Само тук в Европа искаха специално да ми видят теста, дали всичко е наред. Мерките паднаха на 8 януари и в самолета беше пълно с китайци, които искаха да празнуват своята Нова година в Европа. Казаха, че след 21 януари ще бъде още повече“, каза Вучкова относно коронавируса.
Тя нямаше идея как чужденките в Китай са се заразявали по-малко от коронавируса от китайките волейболистки: „Нямам никакво обяснение. Играхме в балон, играхме мачове, тренирахме всички заедно. Всички се пазехме, не всички китайци бяха заразени, но почти всеки мина през изолация в продължение на една седмица, както беше допреди 1 година в България. Беше ни странно и след като ходихме на Великата китайска стена с нашите приятели от Пекин, те ни споделиха, че в техния отбор китайците също са били заразени, а на тях нищо им нямаше и затова са били по-голям брой незаразени. Ние по едно време останахме без разпределител, без либеро и беше много тежко и точно в най-ключовия момент Covid ни спъна“.
Централната блокировачка говори и за евентуално място в националния отбор на България: „Много е трудно, защото съм в етап от живота си, в който съм майка, много давам за България, винаги е гордост и чест да играя. Идва ми в повече вече. Има и много млади състезателки, които трябва да се докажат. Аз цял живот играя за националния отбор, трябва да се даде път и на младите центрове и те да се изявят и да постигнат успехи с националния отбор. Това обаче не е затворена страница. Аз съм българка и за мен е гордост и чест да играя за България, но всичко е въпрос на това, как ще се чувствам физически след сезона и дали ще ми е тежко. Има ли нужда от мен, винаги ще помогна“.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS