“Защо те да имат вина”. Думите на Спас Делев след срамната загуба от Литва с 0:2 на националния стадион “Васил Левски”. Загуба, която просто затвърди това, което вече знаем - ние сме футболно джудже, на нивото на отбори като Андора, Сан Марино и Гибралтар. Поражение от тим, който нямаше победа в 15 поредни мача. 

Историята е красноречива – България на прага на 64-годишен антирекорд

Това е тъжната действителност. 30 години след “онзи” гол на Емил Костадинов на “Парк де Пренс”. 29 след чудото в САЩ. Ще ви кажа едно - сами сме си виновни, че стигнахме до това положение. С години търпим подигравките на Българския футболен съюз, който според Делев няма вина за случващото се. Сами сме си виновни, че продължаваме да живеем в миналото. Без поглед върху настоящето или бъдещето. Бъдеще, което изглежда по-сиво от всякога.

Тази липса на поемане на отговорност отвращава. Вчера, “ръководителите” на българския футбол се изнизаха най-безцеремонно без да говорят пред медиите. Така е най-лесно. Защо да отговарят на неудобни въпроси, когато могат да пуснат пост в социалните мрежи, в който заявяват, че отборът върви в правилна посока, подмладява се, просто трябва време и резултатите ще дойдат? Ако имаха поне малко достойнство, оставките трябваше отдавна да са депозирани. Все още няма нито една. Няма изявление, извинение. Гробна тишина. Георги Иванов-Гонзо, Емил Костадинов, Йордан Лечков, Борислав Михайлов, всичко наред ли е?

Но не са само те виновни. Спортните журналисти, клубовете, феновете. Журналистите забравихме как да задаваме критични въпроси. А в редките случаи, в които такива имаше, не получавахме отговор. Примирявахме се. А не трябваше. Загубихме критичното си мислене. Дадохме един комфорт на ръководителите в Бояна, който бе използван. 

Време за оставки! Литва ни показа, че сме на дъното

Клубовете се примириха с настоящата ситуация. Плащат наложените глоби след всеки мач. В много редки случаи има отпор на дадено решение. За някои, най-важното е да получат няколко топки като подарък. Това се полага принципно, а не само срещу подкрепата за даден човек. Показва колко е сбъркана системата...

Стигаме до феновете. Докато привържениците не се обединят, няма как да стане. Феновете в България са стигнали етап, в който толкова ненавиждат привържениците на другите отбори, че не могат да се борят за по-голямата кауза, за българския футбол. В крайна сметка не е важно на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле.

Промяната в българския футбол трябваше да настъпи отдавна. Имахме съвсем реален шанс, който изпуснахме преди две години с лека ръка. Дали поради страх или дългогодишно приятелство. Тогава не бяхме готови за промяна. Вече е твърде късно. Корабът отдавна потъна, но капитанът все още не.

Делев за ръководството на БФС: Защо те да имат вина?

България на Кръстаич изравнява дъно от преди повече от десетилетие

Кръстаич отклони въпрос дали ще подаде оставка: Нека да оставим хората да си вършат работата

Десподов: Поведението днес на терена бе срам и позор

Груев: Не знам защо повтаряме грешките си

Касабов: Срам ме е, няма да призовавам за оставки (ВИДЕО)

Янкаускас: България беше много агресивен, доволен съм, че успяхме да спечелим

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS