Един от най-добрите играчи в българското първенство през последните години – Смилен Мляков, реши да сложи край на състезателната си кариера. Емблематичният диагонал бе капитан на Левски София в последните три сезона. През последната кампания здравенякът пропусна доста мачове заради травми, но най-сериозни проблеми му създаваха коленете.
Мляков е вторият бивш национал на България, който слага край на кариерата си в последните 24 часа, след като това направи и Стоян Самунев.
Смилен Мляков е роден на 17 юли 1981 г. в София. Започва да тренира волейбол на 12-годишна възраст в ЦСКА. В богатата си кариера е играл още за: „Ретимно” (Гърция), „Бове” (Франция), „Тренто” (Италия), „Ченстохова” (Полша), „Кале” (Иран), „Абомуслем Машад” (Иран), ЦСКА и „Левски София”. Близо 3 години пропуска заради серия от операции. След принудителната пауза се завръща на полето като състезател на „Левски” и през 2014 г. „сините” печелят купата на България под ръководството на Джузепе Лорицио.
Смилен, който през лятото ще навърши 39 г., говори за всичко това за сайта и официалната страница на клуба във фейсбук.
Смилен, мачът с „Пирин” в Разлог ли бе твоето последно излизане по екип на волейболното поле?
Да, това беше последният мач в кариерата ми.
Как стигна до решението да се оттеглиш?
Да кажем,че зад него стоят 28 години волейбол и 8 операции. Освен това от 7 години развивам и собствен бизнес, за да осигуря по-добър живот на семейството си. Всички тези неща започнаха да се отразяват най-вече физически на представянето ми. А това наистина ме дразни, защото играя, за да печеля, не да ме бият....
През последните три сезона от кариерата си бе капитан на „Левски София”. Какво изживя в вези години?
Доста неща. Както много хубави, така и разочароващи.
Политиката на клуба е да развива и налага млади и талантливи играчи. Какви съвети даваше на по-неопитните си съотборници?
Освен спортно - техническите, които бяха постоянни, се надявам да съм им показал как да се държат като мъже и да се борят, за да са победители. Защото душата и сърцето са много по-важни фактори за победата, отколкото спортно-техническите умения.
Голяма ли е разликата в поколенията – когато ти си бил на 18-19 години и сегашните младежи?
Доста голяма. Различни времена, семейства, идеали, стандарт…
Имаш ли представа приблизително колко мача си изиграл през кариерата си?
Никаква. Просто всеки мач излизаш за победа без значение срещу кого!
Ти си сред играчите, които не пестят емоции. Ще ти липсва ли тръпката от мачовете?
Определено. Винаги съм бил много емоционален на терена, сега ще се уча да изкарвам емоциите си в живота, което може да е проблем (смее се).
При първия си престой в „Левски” успя да спечелиш купата на страната. Какво не достигна през последните години на отбора да стигне до призово класиране?
Както вече споменахме, политиката на клуба е да се развиват и налагат млади състезатели. Явно отборът не е имал достатъчно опит и класа в решаващите моменти.
Ще продължиш ли да следиш развитието на клуба и да те очакваме ли на мачове на мъжкия отбор?
Възможно, надявам се всички гарнитури в клуба да имат много успехи.
Има ли вероятност да продължиш с волейбола, но под друга форма?
Малко вероятно, но никой не знае. Основно ще се концентрирам върху другата си дейност – моя фитнес център.
Какво ще пожелаеш на феновете на „Левски София”?
Да посещават мачовете и да подкрепят отбора. Състезателите наистина имат нужда от присъствието им и това ще се отрази позитивно на тяхното представянето. Никак не е приятно да си домакин, а понякога да има повече фенове на противника.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
