Хана Хамптън написа изключителна глава в историята на европейския футбол, превръщайки се в героинята на Англия на Евро 2025 и още по-специално във финала срещу Испания.

24-годишната вратарка, на която лекарите като дете са ѝ препоръчали никога да не играе футбол заради сериозен проблем с очите, изведе „лъвиците“ до титлата, спасявайки две решителни дузпи във финала срещу Испания.

Диагностицирана със страбизъм при раждането и претърпяла няколко операции за подобряване на зрението си, Хамптън никога не е имала пълноценно възприятие в дълбочина – сериозен проблем за всеки спортист, но особено за вратар. Но тя отказва да се откаже и превръща всяко препятствие в мотивация.

Пътят ѝ до този момент е изпълнен с предизвикателства. Изключена за известно време от националния отбор след триумфа на Евро 2022, Хамптън има трудни моменти и извън терена. Тя е критикувана за поведението си и почти се оттегля от спорта. Но вместо да се откаже, тя тихо работи и си възвърна увереността под ръководството на треньорката Ема Хейс в Челси.

Със забележителен сезон в клуба – където помогна на Челси да спечели требъл без нито една загуба – Хамптън направи силно завръщане в националния отбор и през май беше потвърдена като вратар номер едно на Англия, наследявайки ръкавиците от легендарната Мери Ърпс.

Историята на Хамптън е необичайна и вдъхновяваща. Тя е родена в Бирмингам, но е живяла на източното крайбрежие на Испания от пет до десетгодишна възраст, като родителите ѝ са били нетърпеливи децата им да научат нова култура и език. Първият ѝ младежки отбор е Виляреал, след което, след завръщането си в Англия, играе в Стоук Сити, Бирмингам Сити и Астън Вила, преди Ема Хейс да я привлече в Челси през 2023 година.

Хамптън е родена с кривогледство, претърпяла е три операции на очите, преди да навърши три години, и е диагностицирана с проблем с възприятието за дълбочина около 12-годишна възраст. Лекарите ѝ препоръчали да избягва спортуването.

Хамптън представи този съвет за глупав. Затрудненото зрение изглежда почти комично несъвместимо с вратарството – а Хамптън е претърпяла няколко кръвотечения от носа и счупени пръсти, докато е била между гредите – но е упорствала.

„Винаги съм прекарвала живота си, опитвайки се да докажа на хората, че грешат“, каза тя. „От малка ми казваха, че не мога да играя футбол, че това няма да е професия, която мога да упражнявам. Лекарите казаха това на родителите ми. Сега съм тук.“

Тази устойчивост стана особено важна, когато отношението ѝ беше поставено под въпрос.

Хамптън беше част от отбора на Англия на последното Европейско първенство, но беше извадена от Сара Вигман след турнира заради съобщения за поведението и отношението ѝ по време на лагера. На 21 години Хамптън беше изоставена и от клуба си Астън Вила, а негативните заглавия и разпространяващите се истории я накараха да иска да се откаже напълно. Тя не го направи и вместо това се отпусна, доказвайки се първо на Ема Хейс, а след това и на Соня Бомпастор, за да затвърди мястото си в Челси.

„Не можеш да позволиш на медийното внимание да победи“, каза тя. „Ако направиш това, това само налива масло в огъня, а аз не бях склонна да приема това. Исках да покажа коя съм като личност и да покажа, че това не винаги е било вярно. Помислих си: „Просто се захващай.““

Този сезон беше най-добрият за нея досега. Хамптън започна във всички мачове с изключение на един и спечели „Златната ръкавица“ на Женската Суперлига, докато Челси си осигури домашен требъл.

„Беше малка вихрушка“, каза тя. „Мислих ли си, когато бях малко момиче, че ще бъда в тази позиция? Абсолютно не. Но гордея ли се с мен и очаквам ли с нетърпение предстоящите предизвикателства? Да.“

Но Хамптън пристигна на Европейското първенство с по-голямо напрежение върху раменете си от всеки друг в отбора на Англия; на първия си голям турнир, титуляр, който влезе в ръкавиците, оставени от легенда. Оттеглянето на Ърпс, само седмици преди Европейското първенство, добави към вниманието, пред което беше изправена Хамптън, след като наследи фланелката с номер 1. Въпреки че 24-годишната вратарка отдаде бляскава почит на Ърпс и нейното наследство, огромната заслуга на Хамптън е, че името на предшественичката ѝ почти не беше споменато този месец.

Хамптън просто повиши нивото. Тя щеше да бъде номер 1 на Англия така или иначе, дори ако Ърпс не се беше отказал. Тя не само направи ключови спасявания през целия турнир, демонстрирайки изключителен атлетизъм и обсег, но и контролираше наказателното си поле и показа смелост да се измъква за центрирания. Дори с разкървавен нос срещу Швеция на четвъртфиналите, Хамптън се промъкна през телата на играчите, за да изчисти топката. И срещу Испания, агресивното вземане на решения на Хамптън под напрежение гарантира, че световните шампиони не създадоха повече положения от центрирания в наказателното поле на Англия.

Качеството ѝ с топката никога не е било под съмнение. Възпитанието на Хамптън в Испания и ранните ѝ години като нападател означават, че тя е развила отлична техника, а на Европейското първенство тя демонстрира широката си гама от подавания. Срещу Испания Англия се представи комфортно, връщайки подавания към вратаря си, който след това успя да се отбие или да играе дълъг пас с точност.

На финала срещу Испания, след като Бет Мийд пропусна първия удар за Англия, Хамптън обърна хода на дузпите. Тя спря могъщата Айтана Бонмати, както и предотврати по-слабия удар на Мариона Калдентей.

Дузпите са психологически тест, а Хамптън спечели мача за Англия. Тя се вмъкна в главите на испанките.

Хамптън започна лятото едва позната извън женския футбол. Тя го завърши като име, известно на всички. 

История за изкупление, храброст, упоритост и решителност. От момиче, на което е било казано, че никога няма да играе футбол, до символ на устойчивост, вдъхновение и успех – това е историята на една истинска шампионка.

Англия защити евротитлата си, сълзите са за Испания
Англия защити евротитлата си, сълзите са за Испания

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS