През 80-те години на миналия век Уимбълдън беше почти столетен футболен отбор, който обаче не играе във Висшата лига през по-голямата част от своята история. През този период той става известен не толкова със своите победи, а с това, че е бил дом на група от „насилници“. Те стават известни с името „Лудата банда“ и се превръщат в кошмар за всеки противник, който в някои случаи може да завърши с края на кариерата на даден футболист.

ФК Уимбълдън е основан през 1889 г. от група студенти. Играе няколко години в по-ниските категории като Атинската лига и Истмианската лига, които печели осем пъти.

Но нещо се промени, когато 80-те години наближават. През сезон 1974-75 достигат четвъртия кръг на ФА Къп, след като печелят двубоя си срещу елитния Бърнли. Единствено Лийдс Юнайтед успява да ги спре. С назначаването на Дейв Басет за треньор през 1983-84 г. Уимбълдън е вицешампион на трета дивизия и e на крачка от това, което тогава се нарича Първа дивизия, майката на настоящата Висша лига. Там започва историята на Лудата банда.

Главните герои са предимно шестима: Дейв Бесант, Ерик Йънг, Джон Фашаню, Денис Уайз и Вини Джоунс. Най-талантливият беше безспорно Уайз, който по-късно игра в Челси.

Джоунс виждаше терена, сякаш е военно поле и всеки играч на другия отбор като враг. Името му се превърна в легенда за най-бързия червен картон в историята. Само три секунди след първия съдийски сигнал. Той има общо 12 червени картона в кариерата си, което го нарежда на второ място след Рой Кийн. Джоунс създава видео поредица, в която той коментира най-ужасяващите си влизания и обяснява как да нанесеш повече вреди на съперника. Президентът на британската футболна асоциация веднъж бе толкова вбесен на Джоунс, че си позволи да го нападне словесно: "Има интелектуалния капацитет на насекомо", заявява той.

Славата, която има Вини му носи участие във филми като The Snatch и X-Men.

Този, който най-много се доближава до Джоунс е Джон Фашаню, който има 276 мача и 107 гола със синьо-жълтата фланелка на Уимбълдън. Нападателят супи главата на Гари Мабут от Тотнъм и прекратява преждевременно кариерата на Джон О'Нийл от Норич. Фашаню каза, че част от насилственото отношение на футболистите се дължи на факта, че много от тях идват от опасни квартали.

Президентът Сам Хамам също не дава добър пример. Говори се, че е заключил играч в кабинета си, за да го принуди да подпише, а по време на мач срещу Уест Хем са го намерили да рисува нецензурни графити в съблекалнята.

Когато Боби Гулд става старши треньор, отборът прави фурор във ФА Къп 1987-88 и елиминира Уест Бромич Албион, Мансфийлд Таун, Нюкасъл, Уотфорд и Лутън Таун, а на финала го чака Ливърпул.

По онова време английските отбори трябва да гледат само националните трофеи, защото след трагедията на Хейсел по време на финала срещу Ювентус през 1985 г. им е наложена санкция, която не им позволява да се състезават в Европа. Всички медии приемат за даденост победата на тима на Кени Даглиш, но чудото се случва преди почивката. Уайз изпълнява свободен удар отляво, а Санчес го превръща в гол. В 60-ата минута Ливърпул получава правото да изпълни дузпа, но стражът Бесант я спасява, превръщайки се в първия вратар, който спасява дузпа във финал на ФА Къп.

След успеха Лудата банда се разпада. Уайз отива в Челси, Торн в Нюкасъл, Джоунс в Лийдс, Фелас в Сити и Скайлс в Ливърпул. Фашаню остава до сезон 1993/94, когато подписва с Астън Вила. През 1993 година Джоунс се завръща в Уимбълдън.

Началото на края настъпва дванадесет години след победата в Купата на ФА. Отборът e далеч от дома си Плау Лейн, след като Доклада на Тейлър принуждава отборите да повишат сигурността на стадионите си заради трагедията на Хилсбъро.

„Доновете“ се споразумяват първоначално с местния съперник Кристъл Палас да провеждат домакинствата си на „Селхърст Парк“. Малко по-късно обаче заради натрупаните задължения от 20 милиона клубът е продаден на Пийт Уинкълман. Тогава е решено клубът да бъде преместен в Милтън Кийнс, Бъкингамшир. В началото и феновете, и английската футболна асоциация се обявяват против. В крайна сметка обаче историческите фенове остават сами и трябва да приемат загубата на идентичност на своя клуб. ФА позволява на Уимбълдън да се премести в друг град, затваряйки вратата към миналото с ново име – МК Донс и нова фланелка.

На 30 май 2002 стари фенове на Лудата банда се събират и решават да основат нов клуб, наследник на стария. След като събират нужните средства назначават бившия играч на тима Тери Еймс за мениджър. Фланелката е със същите цветове, емблемата на практика е почти същата, а новото име е АФК Уимбълдън.

За да сглобят отбор, те отворят вратите си за местни таланти. Докато съперниците МК Донс се приближават до Висшата лига с Роберто Ди Матео като треньор, АФК Уимбълдън се записва в девета дивизия и започва запомнящо се изкачване.

През 2007 ФА изисква от МК Донс да върне отличията на тима на новоучредения АФК Уимбълдън. На 14 март 2017 г. се състои голямата вендета. И двата тима се състезават в Лига 1. АФК Уимбълдън печели с 2:0, надделявайки над франчайзинга, който открадна историята му.

Смелият курс на АФК Уимбълдън включва 9 промоции за 11 години. Междувременно новият Плау Лейн е в процес на изграждане. Може би старите триумфи и старата банда също могат да се върнат.

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS