Преди по-малко от 4 седмици Аржентина постигна подвиг, който едва ли някога ще бъде забравен и ще остане записан със златни букви в богатата футболна история на страната. „Гаучосите“ спечелиха своята 15-а титла от най-стария международен турнир в света – Копа Америка. Те го направиха 28 години след спечелването на последния си трофей от надпреварата. По този начин, освен, че бе сложен край на тази толкова дълга и болезнана за страната суша, се прекъсна и трофейната суша с националната фланелка на суперзвездата на Аржентина и световния футбол Лионел Меси. Водени от нисичкия магьосник, „албиселесте“ съкрушиха големия си враг Бразилия в неговата най-голяма крепост – „Маракана“ в Рио де Жанейро.

Победата бе още по-сладка, тъй като Аржентина участва в финала в две от последните три издания на Копа Америка, като и в двата случая (през 2015 и 2016 г.) загуби от Чили след изпълнение на дузпи.

На 11 юли, на стадион „Маракана“, в старотите 11 на Аржентина имаше само трима играчи от злополучния финал в Ню Йорк отпреди 5 години. Това бяха Лео Меси, Анхел ди Мария и Николас Отаменди. Освен тях, в състава на Аржентина имаше само още един играч, който бе изпитвал тъгата от загубения финал срещу Чили на Копа Америка Сентенарио – Серхио Агуеро.

Що се отнася до останалите герои от тима на Лионел Скалони, през 2016 г. ето къде са били те през 2016 г.:

Емилиано Мартинес – настоящият вратар на Астън Вила е собственост на Арсенал през 2016 г., но за разлика от времето му в Бирмингам, в Лондон той не получава големи шансове за изява. Затова и е отстъпван на редица клубове, след които са Уулвърхемптън и Хетафе. В сезона преди Копа Америка той изиграва 15 мача с екипа на „вълците“ в Премиършип, но няма никакъв шанс да влезе в отбора на Аржентина, за който дебютира чак през 2021 г.

Гонсало Монтиел – когато Меси и компания плачат насред Ню Йорк, Монтиел е само на 19 години и има едва 1 мач за първия отбор на Ривър Плейт, където е и днес. Десният бек няма мачове и за младежките формации на Аржентина. В периода 2016 – 2021 г. той се развива успешно и вече е неизменна част от Ривър Плейт, а има и 13 мача с националната фланелка.

Кристиан Ромеро – централният защитник е едно от най-конвертируемите имена в Европа в последните дни, тъй като се очаква футболистът на Аталанта да премине в Тотнъм за повече от 50 млн. евро. Преди 5 години обаче Ромеро е много далеч от подобна стойност. Въпреки че тогава е едва на 18, той вече е част от мъжкия отбор на родния си клуб Атлетико Белграно, от който отива в Дженоа, преди да подпише с Аталанта и да стане апетитна хапка за европейските грандове.

Маркос Акуня – поливалентният футболист става част от първия отбор на родината си само 4 месеца след загубата от Чили. Причината за това е ясно – „гаучосите“ търсят подмладяване преди Световното в Русия и в лицето на тогавашния играч на Расинг намират качествен ляв бек, който може да играе и в центъра на терена. След това кариерата на Акуня тръгва нагоре и той отива в Спортинг Лисабон, откъдето преминава в настоящия си тим – Севиля.

Родриго де Паул – още един играч на Расинг, за който 2016 г. е повратна година в кариерата му. Тогава той започва годината във Валенсия, но през февруари се връща в родния Расинг. През лятото обаче отново се озовава при „прилепите“, които го продават на Удинезе. Именно на „Дачиа арена“ халфът прави впечатление на испанския колос Атлетико Мадрид, който през това лято го привлече в своите редици. Изявите в Италия, също така, носят на Родриго и място в националния отбор, за който той има 29 мача от 2018 г. насам.

Леандро Паредес – халфът на Пари Сен Жермен е част от Рома през лятото на 2016 г., като тогава се завръща от доста успешен наем в Емполи, за който изиграва 33 мача и вкарва 2 гола в Серия А. Както и повечето си съотборници в настоящия състав на Аржентина, преди 5 години Леандро още не е направил своя дебют с фланелката на „гаучосите“, с която записва първи минути и гол през март 2017 г., когато вкарва в приятелски мач срещу Сингапур.

Джовани ло Селсо – техничният халф бе един от основните футболисти на Аржентина по пътя към трофея от Копа Америка. Интересното е, че за разлика от повечето си съотборници, преди 5 години той играе за Аржентина, но за олимпийския отбор на страната. Тогава „албиселесте“ отпада още в груповата фаза на Игрите в Рио де Жанейро, завършвайки на трето място в група с Португалия, Хондурас и Алжир. Година по-късно Ло Селсо дебютира и за представителния тим на родината си и оттогава той неизменно играе за двукратния световен шампион.

Лаутаро Мартинес – младият нападател на Интер е последният от титулярите на Аржентина, които не са били част от селекцията на страната при загубата на финала на Копа Америка Сентенарио. През същата година юношата на Расинг тъкмо е станал част от първия отбор, от който преминава в Интер, където спечели шампионската титла на Италия през миналия сезон. Лаутаро дебютира с националната фланелка малко преди Световното през 2018 г., на което в крайна сметка не участва.

Поуката от наличието на толкова много нови имена в състава на Арженитина за период от пет години навежда на мисълта, че „гаучосите“ са направили сериозно подмладяване на отбора. Предвид резултатите, постигнати най-вече през тази година, може да се каже, че новата вълна в тима на Лионел Скалони е допринесла за увеличаването на класата и мощта на тима, който ще се опита да пренесе силното си представяне на континенталния турнир и на Световното първенство в Катар в края на следващата година.

 Къде са сега съотборниците на Меси, с които спечели олимпийската титла?

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS