България излиза срещу Турция в последния си мач от световните квалификации. Сигурно е, че ще искаме да махнем от спомените си този "цикъл".
Трудна група, даже брутална, както я нарече пред Дарик радио Георги Донков, който бе асистент на Илиан Илиев на старта на мачовете.
Днес гостуваме в Бурса. Стадионът, който виждам с очите си пишейки тези редове, се очаква да бъде пълен до козирката.
Тук Димитър Иванков е идол. Ако не греша един от трите града в Турция с шампионско звание в страната. Другите са Истанбул и Трабзон. Липсата на разнообразие явно не е проблем, но какво да кажем ние.
В България няма смяна на победителя от 14 години. Един и същи е всеки път, което очевидно не е никак здравословно и полезно.
Футболът ни е на дъното. Неприятно е, но истината е, че най-логичният въпрос днес е не кой, а с колко? Домакините имат няколко световни звезди и се справят много по-добре от нас в производството. Националният им селекционер е абсолютна фигура. Винченцо Монтела беше играч, а сега явно се справя добре и като треньор. С една дума - авторитет! Има ли база за сравнение?
Има ли една причина да се надяваме на нещо освен старата приказка, че меракът умира последен.
Футболът е игра, а игрите вървят ръка за ръка с мечтите. Ние сякаш даже нямаме право и да мечтаем. Това е напълно логично, ако се доверим на разума.
Стана дума за Иванков, а той бе част от редица успешни българи в турското първенство. Те дори не бяха звездите, защото тогава имахме асове в Германия, Англия, Испания и тн. Дори пропускаме страни като Португалия, Украйна и Русия, защото критериите бяха съвсем други.
Сега в Турция "разцъква" Здравко Димитров, който играе в Б група... Извън нашата орбита е треньорът Станимир Стоилов, който заедно със своя екип прави страхотно впечатление. Той остана самотна единица в българската футболна екосистема и даже изглежда, че я напусна.
В общи линии отговорът на въпроса къде сме е следният: Няма ни!
Защо? Защото години наред правим едни и същи грешки. Копаем дъното и си мислим, че там вероятно е изходът от дупката.
Какво трябва да променим?
Тук отговорът е много прост. Почти всичко, а ако трябва и всичко. Отношението, начина, модела...
На първо място се търсят работещи кадри. Хора, които имат познания, но и нужната амбиция. На всички нива, за да правим отново футбол. Футболът го създават футболистите и треньорите, но покрай тях трябват още работници.
Очевидно е, че нямаме кой знае какъв човешки актив, но тогава трябва да го създадем. Ясно е, че сме закъснели с много, но по-добре късно отколкото никога.
По-зле трудно може да стане...
Егото трябва да се "погребе". Излизането от дупката може да дойде само с действия и обединени усилия, което е най-трудно постижимо. Нашата тактика е ясна - орел, рак и щука.
Истината е, че трябва да се реже и живо месо. И веднага един директен пример. Турският футбол се тресе от тото скандал. Мерките изглеждат крути. При нас тази тема също се появи, но мина между капките. Очевидно и държавата (Прокуратурата) не прояви интерес по въпроса или работи в тишина, което не е присъщо в нашата креслива реалност.
Колкото до инфраструктурата е обидно да повдигаме дума. Докато пиша тези редове от хотелската си стая гледам стадиона на местния тим, който рита в третото ниво на турския футбол. Обективно говорим за традиционен отбор, който просто е загазил.
Мащабите са коренно различни, но въпреки това е факт, че изоставаме на светлинни години.
Тези световни квалификации ни вкараха в компанията на отборите, които се питат не дали, а с колко? Дано основната причината е, че те (Испания, Турция и Грузия) са много добри, но едва ли е само това.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
