Април 2019 година е и безработният Флоран Индалесио точно откликва на обява за работа. Пред SPORTbible той си спомня как е изпратил своя снимка и след три дни получава обаждане рано сутринта. По телефона бъдещият му шеф казва: „Искам да дойдеш и да работиш с мен“.

На 21-годишна възраст след множество контузии и спънки във футболната си кариера, Индалесио напуска своя дом във Франция и се отправя към Сидни, въпреки че не знае и думичка на английски. Няма и опит в строителната индустрия. Така той се озовава на строителен обект и изкарва прехраната си с ваканционна виза.

През уикендите Инделасио се състезава за забавление в четвъртото ниво на австралийския футбол. Неговата голяма цел в живота – да се занимава с професионален футбол започва да се изпарява. Настъпва обаче преломен обрат в живота му. Само две години, след като атакуващият полузащитник използва Гугъл преводач, за да комуникира със своя шеф на строежа в Сидни, Инделасио сбъдва мечтата си, като подписва договор с Нюкасъл Юнайтед.

Френският играч смята, че ако не са били препятствията, които животът му поставя, никога не ще изпълни голямата си мечта.

„Невероятна история е, но това е животът. Заради моето минало имам този манталитет. Ако никога не бях работил като зидар на строеж, нещата може би щяха да са различни.

Флоран, обсебен от футбола, израства в живописния регион Рона-Алпи, като още на 9 години тренира в една от най-престижните младежки футболни академии във Франция. Той впечатлява с таланта срещу големи европейски клубове. С местния тим Сент-Етиен побеждава отбори като Реал Мадрид.

Той играе, заедно с Алан Сейнт-Максим, който също се прочува като голям талант. Всичко за Индалесио се развива чудесно, но липсата на дисциплина в училище му изиграват много лоша шега в ключов момент от футболното му развитие.

 „Ако нямаш добро поведение в училище, клубът ще те освободи. Казаха ми, че няма да ми предложат още една година в клуба. Бях много млад, така че като ми казаха, го приех нормално. След година-две обаче осъзнах грешката си, защото когато напуснеш професионален клуб по този начин, много трудно е да си намериш нов отбор“, спомня си Флоран Индалесио.

В действителност не се оказва лесна задача да си намери нов тим и е принуден да се доказва в по-нискоразредни отбори. Съвсем скоро обаче Флоран получава от докторите страховита новина – открит е тумор в коляното му.

„Не играх футбол, в продължение на 18 месеца. След като ме оперираха, докторите ми казаха, че може би никога повече няма да играя футбол. Според тях всичко беше приключило. Беше наистина голяма операция“.

Въпреки съмненията на лекарите, че Индалесио може някога да се завърне на терена, той е научил урока си и работи здраво, така че отново да играе футбол. Той трябва да започне от нулата, защото е загубил цялата мускулна маса в краката си.

„След случилото се просто работих здраво във фитнес. Всеки ден, седем дни в седмицата. Ходех с мой приятел, който много ми помогна. Тренирахме заедно и след година и половина най-сетне се завърнах на терена. Започнах да играя за доста по-малък клуб.

Индалесио взима участие в 10 мача на ниско ниво, в които вкарва 6 гола. Той обаче иска да направи нова крачка към върха и решава да отиде на проби в САЩ, където футболните академии са много по-различни.

„Преместих се в САЩ на 18 години и бях на проби в Маями. Там е по-различно. Ако искаш да си намериш професионален или полупрофесионален клуб, влизаш в интернет и си плащаш, за да те пробват. Играеш един-два дни и след това ти казват дали ще подпишат с теб или не. Около 300 човека се появиха на пробите. Аз успях да се представя доста добре и решиха да ме вземат. Казаха ми да се върна след месец“.

Флоран е избран, заедно с още 15 футболисти. Той дори участва в няколко предсезонни контроли и демонстрира бързината и уменията си. Отново проблем с коляното обаче спира прогресът му.

„Беше същото коляно, което ми бе оперирано. Спрях да тренирам за две-три седмици. След като се завърнах, чувствах болка. Не бях в най-добрата си кондиция. Реших да се върна във Франция. Казах на треньора, че се връщам в Европа. Не исках да оставам в САЩ“.

Така Индалесио взима трудното решение да се откаже от мечтата си да се занимава професионално с футбол. Вместо това се връща в дома си и започва работа.

„Когато играеш футбол, но не си професионален играч, е доста трудно да се изхранваш. Играех в пета дивизия на Франция например, а трябваше да плащам наема си. Трябваха ми пари за храна и за поддръжка на колата ми. Наложи се да работя, като едновременно играех футбол“.

Френският нападател прекарва цяла година, жонглирайки между работата и футбола. Играе за аматьорски тимове, докато работи в химически завод, после в обикновен завод, а за кратко и на   „Стад Жофроа Гишар“ – стадионът, където официалните си мачове играе Сент Етиен.

„Разнасях напитки преди мачовете и на полувремената. Опитвах се просто да изкарам някакви пари и да живея нормално. По това време ходих и в центрове по труда, в които си даваш CV-то и те ти търсят работа“.

През този труден период, той не мисли активно за футбол. Вижда бивш съотборник, който пуска в Instagram снимка как играе за ЛА Галакси II и решава отново да пробва късмета си в САЩ. Отива на проби, но във втория отбор на ЛА Галакси, но отново не му се получава.

„Изиграх три мача, вкарах четири гола и направих две асистенции, но решиха да не ме вземат. В моята глава обаче си казах, че няма проблем, защото ще продължа да работя здраво и някой ден ще имам нов шанс да успея“.

Много на мястото на Индалесио биха се отказали след всичко случило се, но той решава да продължи пътешествието си и да гони мечтата си.

„Когато вече знаеш какво представлява истинският живот, манталитетът ти се променя. Трудно е да ставаш в 4-5 часа сутринта. Когато като млад играеш футбол, все още не знаеш какво представлява истинският живот. Затова, когато някои млади играчи правят много пари, впоследствие не успяват. Те просто не оценяват правилно парите. Например, когато си купиш яке за 3 хиляди евро, не разбират колко пари са това за някои хора във Франция, които живеят с 1000 евро на месец“.

„Два месеца след пробите в Лос Анджелис, се завърнах отново във Франция и само мислех къде мога да си намеря добър отбор. В моят град има два отбора. Един професионален и другият играе в ниските дивизии. Няма как да си професионалист във втория тим, защото той играе в четвърта дивизия. Мислех много“, спомня си Флоран.

Докато се опитва да намери решение, с Индалесио се свързва негов приятел, който работи на строежи в Астралия. Решава да се пробва, въпреки че няма никакъв опит в тази сфера.

„Никога досега не бях работил на строеж. Трудно е да работиш и да играеш футбол“. Въпреки че не знае нито една дума на английски, Флоран решава да се снима в работно облекло и се кандидатира за работа в сайт за обяви.

„Обадиха ми се три дни по-късно в 5 или 6 часа сутринта. Човекът ми каза, че трябва да отида да работя за него. Не знаех английски и трябваше да ползвам Гугъл преводач. Започнах да наблюдавам другите работници и се учех. На английски знаех само „Здравей“ и „Как си“. Шефът ми беше ирландец, станахме добри приятели с него. Виждаше, че работя здраво. Бях много изморен. Ставах в 5:00 и отивах на строежа. Понякога нямах даже време за почивка. Само тухли, тухли, тухли. Шефът ми даваше 30 минути за обяд и след това се връщах на работа“.

Въпреки продължителните работни смени, Индалесио не се отказва от футбола. Той обаче няма как да играе в официални мачове в Австралия, защото клубовете там имат правото да взимат само по двама чуждестранни играчи на сезон.

„Намерих си отбор през юни. Сезонът във втора и трета дивизия на Австралия обаче е само шест месеца. Те ми казаха, че вече са взели двама чуждестранни играчи и ще трябва да освободят някого. Казах им, че ще се завърна през следващия сезон. Така и стана. Плащаха ми. Беше добър отбор с добри хора. Не играех за парите. Те ми плащаха просто, защото бях добър на терена. Играех за забавление“.

Един чат с бившия му съотборник от юношеските години Сейнт-Максим завинаги ще промени живота на Флоран.

„Алан ме попита как съм. Как е животът в Австралия и дали съм щастлив. Казах му, че съм щастлив в Австралия, но работя като зидар и не искам цял живот да се занимавам с това. Исках просто да играя футбол. Той ми предложи след края на сезона да отида в Англия и да ми помогне с намирането на отбор. Не стана дума и за Нюкасъл. Просто ми каза, че ще се опита да ми намери клуб, дори да е в по-долните дивизии“.

Заради пандемията от коронавирус футболът в Австралия е спрян. За Индалесио остава само работата му като зидар: „Не се чувствах много щастлив. Добре е след работната седмица да правиш нещо друго. Без футбол беше трудно. Разговорите със Сейнт-Максим продължиха. Каза ми да дойде и, че ще се погрижи за мен. Съгласих се, резервирах полет и отидох в Англия“.

Алан Сейнт-Максим ме посрещна в дома си и живяхме заедно в продължение на два месеца.

„Бяхме в страхотни отношения. Той никога не се промени. Някой футболисти ще те забравят веднага щом постигнат успех, но не и Алан. Той говореше с Нюкасъл и беше попитал дали има шанс да отида на проби. Играех добре и в последната седмица от пробите ми  помня, че дадох всичко от себе си. Вкарвах на всяка тренировка. Казвах си, че трябва да бележа всеки ден. После вкарах със задна ножица“.

В края на миналата година Флоран получи едногодишен договор с Нюкасъл.

„Толкова бях щастлив. Моят живот се промени напълно. Единственото, което исках е да играя футбол. Точно това и стана“.

Откакто е в Нюкасъл Индалесио се пребори за титулярното място в тима до 23 години.

„Нещата в Англия са добре. Има много дъжд. Това е времето там. Харесва ми да съм тук. За мен Англия е страната на футбола. Висшата лига е най-добрата в Европа. Чемпиъншип също е на много високо ниво. Ако в Англия не тичаш и не се раздаваш, няма да играеш. Затова много чужденци идват тук и се провалят. Те просто не искат да работят здраво. Не става дума само за умения, ами и за манталитет. Трябва да работиш на 100% през цялото време. Помнете ми думите. Някой ден ще играя във Висшата лига или Чемпиъншип. Няма да си тръгна от Англия, преди да успея. Не ме интересува, че в други държави могат да ми плащат повече. Искам да играя тук. Ако следващият сезон трябва да играя в Лига 2, ще го направя, нямам нищо против. Не ме интересува изобщо. Вярвайте ми… Сега просто играя, а някой ден ще се състезавам на най-високо ниво. Вярвам в себе си и в качествата си“, завърши своя разказ Флоран Индалесио.   

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS