В днешни дни футболът и технологиите са толкова напреднали, че дори не можем да си представим играта без технологията ВАР, а какво остава за наказателните картони. Истината е, че те не са съществували, когато е бил измислен спортът. Всъщност, се появяват сравнително късно – едва през 70-те години на миналия век. Причината е, че в онзи момент за съдиите е било доста трудно да се справят с грубостите и са се нуждаели от по-ясни знаци, с които да сигнализират, че играч е изгонен или предупреден.

Най-ясният пример за подобно нещо е мача на Мондиал 1962 между домакините Чили и Италия, завършил с победа 2:0 за южноамериканците. „Завършил“ е доста странна дума за този двубой, защото по днешните правила, вероятно и двата отбора щяха да останат с под минималния брой играчи. Играчите се сбиват след множество груби нарушения, като само двама от тях са изгонени, а коментаторът на „BBC“ Дейвид Коулмън определя събитията като: „„най-глупавото, отблъскващо, отвратително и позорно футболно представление, вероятно в цялата история на играта“.

Причината за цялото напрежение идва от това, че двама италиански журналисти описват Чили като „изостанала и дивашка държава“, а столицата Сантяго – „нецивилизован град, пълен с проституция и престъпност, без работещи телефонни линии“.

Това принуждава местните футболисти да си „отмъстят“, като започват с острите влизания с краката на съперниците от първата секунда, стига се юмруци и същинско меле, след като италианците изобщо не отстъпвали по грубост.

Съдията на онзи двубой Кен Астън получава множество критики за това, че е изпуснал мача и е изгонил едва двама играчи. Той се защитава, като определя двубоя за „невъзможен за ръководене“.

Четири години по-късно предстои ново Световно първенство, но със същите проблеми. Германският арбитър Рудолф Крейтлейн е обяснявал в рамките на пет минути на аржентинския капитан Антонио Ратин, че е изгонен в двубоя срещу Англия. В същия двубой Боби Чарлтън е предупреден официално от съдията (еквивалент на жълтия картон), но разбира за това едва на следващия ден от вестниците.

Добре познатият ни Кен Астън тогава е шеф на съдиите на Мондиала, като вече му е писнало от подобни неразбории и е категоричен в мнението си, че това не може да продължава така. Футболът се нуждае от кардинална промяна. Гениалната хрумка идва докато Астън просто шофира автомобила си из улиците на Лондон и бива спрян от червения сигнал на светофара. Тогава му идва идеята, че във футбола трябва да бъде вкаран... свеотофар... някак си. Астън иска с жълт цвят да предупреждава футболист, че може да бъде изгонен, а с червен да го гони.

Вечерта той споделя това на своята съпруга Хилда, която веднага стига до решение. Отива до другата стая, взима хартии в жълт и червен цвят и ги реже точно по размера на джобчето на съдийския екип на Кен. Той предлага наказателните картони на ФИФА, като централата ги въвежда в употреба от Световното първенство през 1970 година.

Оттогава насам футболът не е виждал втора „битка за Сантяго“ и дано никога повече не види.

Интересно е, че в Испания не възприемат идеята напълно от самото начало, като използват бял и червен картон чак до сезон 1976/77. Тогава белият е заменен от жълт.

Dsport е и във Viber! Присъединете се и бъдете преди всички

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS