Купата на Франция е турнир, в който през годините са ставали доста сензации и красиви истории на отбори от ниските нива, достигащи до върха или поне до финала. Последният такъв пример бе преди година и половина, когато до финала достигна третодивизионният Льо Ербие. През 2012-а същото направи тимът на Куевили. През 2009-а пък Гингам триумфира с трофея като член на Лига 2.

Този сезон надпреварата е достигнала до фазата на 1/16-финалите, но вече спокойно може да кажем, че има отбор, чието постижение може да се сравнява с финала на третодивизионния Льо Ербие например.

Запознайте се с тима на Сен Пиероаз – отбор, който достигна до последните 32 в Купата на Франция, въпреки че е аматьорски и играе на над 9 хиляди километра от Франция.

Как се случва това ли?

Сен Пиероаз е шампион на остров Реюнион – френска територия в Индийския океан, намираща се на 175 км от Мавриций и на близо 1000 км от Мадагаскар. Реюнион е един от петте отвъдморски територии на Франция и всъщност като такава е най-отдалечения район на Европейския съюз.

Островът има население от близо 900 хиляди души и има собствено футболно първенство, което отговаря на шестото ниво във френската футболна пирамида. В него пък Сен Пиероаз е най-титулуваният отбор като титлата от миналата година бе петата поредна. Това обаче не може дори малко да се сравнява с невероятния фурор за Купата на Франция. Тимът се превърна в една втория в историята и първи от 31 години насам отбор от отвъдморска територия на Франция, който достига до толкова късна фаза на турнира. Единственият такъв до момента бе Льо Гелдар от Френска Гвиана през 1989 година.

7 отстранени съперници или пътят до мястото в историята

Но как аматьорски отбор като Сен Пиероаз стигна до последните 32 за Купата? Ами, с отстраняването на седем съперници до момента! Тимът се включи в турнира от третия предварителен кръг, в който са регионалните квалификациите. След четири победи над съперници от острова дойдоха и неочакваните успехи. През ноември бе първото гостуване, което автоматично значи за тима от Реюнион двупосочно пътуване от над 18 хиляди километра. Съперник бе четвъртодивизионният Юра Суд, а резултатът 1:0 за гостите.

Следващият съперник бе петодивизионният Таон като този път мачът бе на острова. След ранен аванс за Сен Пиероаз се стигна до драматична развръзка – изгонен футболист на домакините и изравнителен гол в последната минута. При дузпите обаче нашите герои се наложиха за радост на шестте хиляди по трибуните и така за първи път в историята си достигнаха до топ 64 на турнира.

Едва ли много хора обаче са се надявали на нещо повече, когато жребият определи Сен Пиероаз да гостува на Ниор, отбор от Лига 2 или иначе казано, четири нива над островитяните.

Само че чудото се случи – 2:1 за аматьорите и място в историята на френския футбол! След 11-часовия полет до дома Сен Пиероаз вече знаеше следващият си съперник, а Ниор беше уволнил треньора си.

Кой е отговорен за този успех и каква е „българската“ връзка?

За да отстраниш толкова съперници, включително отбор от Лига 2, то няма как това да е случайно и очевидно в отбора на Сен Пиероаз има класа. Тимът е воден от Кристиан Дафревил, роден в Реюнион бивш защитник, чийто връх в кариерата като играч са осем мача с екипа на Сент Етиен през 80-те години на миналия век.

Трима пък са големите звезди на тима – националът на Мадагаскар Паскал Разаканантенайна, който е стълб в отбраната, 21-годишният голаджия Райън Понти и...един бивш футболист на ЦСКА. Става дума за халфа Елиот Гранден, който бе част от „червените“ в първата половина на 2010-а. По това време Гранден бе освободен от Олимпик Марсилия и половин година бе без отбор. С екипа на ЦСКА обаче моментално показа, че е играч от висока класа. В А група изигра 11 мача и реализира 4 попадения, а в началото на следващия сезон бе трансфериран в новака в английската Висша лига Блекпул.

Последваха периоди в Ница, Кристал Палас, Астра Гюргево, Шрюсбъри, Ермис и Фрежу Сен-Рафаел в четвъртото ниво на френския футбол. През 2019-а пък Гранден, който по настоящем е на 32 години, реши да поеме предизвикателството да заживее в Реюнион и да играе за Сен Пиероаз. Едва ли и самият той е вярвал, че този ход ще го вкара в историята на френския футбол.

„Беше лудост – всички хора в медиите говореха за победата. Никога не се е случвало, затова беше много голямо нещо“, споделя Гранден по повод успеха над Ниор. „Хората са щастливи, защото това е рядка история. Хубаво е, защото хората не знаят много за футбола в Реюнион, така че е чудесна възможност за играчите там да покажат таланта си, това направихме. Сега хората ни приемат сериозно.“

„Бяхме уверени преди мача, защото имаме добър отбор с добри играчи. Имаме играчи, които са минали през професионалните лиги във Франция или Англия, както и някои млади таланти, опитни играчи и много бързи футболисти.“

В Сен Пиероаз намираме и още един футболист, преминал през родните терени. Става дума Линел Китамбала, който през 2015-а записа девет мача с екипа на Левски. 31-годишният французин обаче няма голяма роля за успехите на настоящия си тим.

Футболните традиции на Реюнион

Успехът на отбора е наистина сензационен, но трябва да подчертаем, че все пак Реюнион има известни традиции във футбола. Най-известният играч, роден на острова, е френският национал Димитри Пайе, който започва кариерата си именно в Сен Пиероаз.

Няколко големи имена пък са завършвали кариерата си в отбора. Най-интересният пример е Роже Мила, който играеше за Сен Пиероаз, когато на 38 години се завърна в националния отбор на Камерун и направи фурор на Мондиал 1990.

Други такива примери са Жан-Пиер Папен и Джибрил Сисе. През миналата година пък в тима се подвизаваше бившият играч на Ливърпул Флоран Синама-Понгол.

Любовта на местните към футбола е забележителна. Огромните разстояния не им пречат да пътуват до Франция и да подкрепят тима. „Хората са луди по футбола тук. Стадионът в Ниор бе пълен с хора от Реюнион. Те пяха, танцуваха и всеки път, когато играем като гости във Франция стадионът е пълен с хора от Реюнион – лудост е. Не знам как се справят с пътуването, но са там винаги“, споделя Гранден.

Логистичните предизвикателства

Както вече споменах, тимът е принуден да прави пътешествия от 18 хиляди километра в двете посоки, за да играе като гост в турнира за Купата. Това кара отборът да пътува седмица по-рано, за да се справи с часовата разлика и да се подготви за двубоите си.

„Оставаме заедно в хотела, готвим се една седмица преди мача, но не е лесно да сме толкова далеч. Не е лесно да идваме на всеки две седмици да играем, но оценяваме времето, прекарано във Франция“, споделя още Гранден.

Може ли чудото да продължи?

През 1989-а Льо Гелдар, единственият друг отбор от отвъдморска Франция, достигал до този етап, приключи участието си след 0:11 (в два мача по регламента тогава) от отбора на Нант с младите звезди Марсел Десаи и Дидие Дешан.

Може ли Сен Пиероаз да продължи фурора и да стигне до осминафиналите? Ако не друго, жребият е такъв, че позволява на мечтите да продължат. Съперник в събота ще бъде тимът на Епинал – отбор „само“ две нива по-високо от островитяните, който обаче е с отлична статистика като домакин и също е мотивиран да продължи напред.

„Честно казано сме малко разочаровани“, споделя треньорът на Сен Пиероаз Дафревил. „Искахме да получим отбор от елита и така да завършим участието си...От друга страна, този жребий запазва надеждите ни за продължаване. Но за да го направим трябва да се подготвим много добре.“

„За острова вече е история, че стигнахме до този кръг, но ще дадем всичко от себе си да продължим и в следващия“, допълва Гранден. „Трябва да се подготвим добре през седмицата, трябва да сме уверени, трябва да не забравяме да работим и да се надяваме да стигнем до следващия кръг.“

Е, за целта още в неделя тимът пътува до Париж, след което прекара още пет часа в автобус до своята тренировъчна база. В сряда тимът завърши 2:2 в контрола срещу втория тим на Нанси.

В Реюнион пък вече отдавна бяха разпродадени предоставените от Епинал 3500 билета. Домакините признаха, че са шокирани от интереса и посъветваха островитяните да си купят от редовите билети, които са налични онлайн. Така въпреки разстоянието от 9000 километра и въпреки тотално различната климатична зона, отборът от Индийския океан ще се чувства като домакин в мача, който може да продължи красивата история на Сен Пиероаз.