Как Спортното ни шоу летя до Япония при златната Дафовска, а тя кацна в студиото!

През 1998-а в Нагано България печели първия си златен медал от Зимни олимпийски игри. Как Дарик радио тогава отрази отличието на Екатерина Дафовска в биатлона, защо аудиозапис на Шоуто ни летя на касетка до Япония, разказва Ирина Русева в предизвикателството на Българската асоциация на спортните журналисти.

Скъпи приятели,

С радост се включвам в тази прекрасна инициатива, защото заедно сега ще докажем значението и смисъла на спорта във времена, когато оцеляването е на преден план, а точно нашата професия може да бъде стимул и енергия за отчаяни и загубили надежда хора. Вярата и вътрешната сила са раждали рекорди, победи, медали, титли, за които наш дълг е да припомним в безпрецедентна ситуация без тръпката от залите и стадионите. Отново ще бъдем там, отново ще сме заедно и ще покоряваме върхове. Ще се върнем по-силни, по-човечни и по-добри!

Затворена вкъщи, мислеща за неясното бъдеще, единствено богатата палитра от спомени на истинските победи ме кара да съм оптимист, че скоро всичко ще е като лош сън, влетял и отишъл си безвъзвратно. Щастлива съм, че бях част от разказвачите на спортни приказки и знам, че много скоро отново ще се раждат истории, които ще ни вдъхновяват.

Ето защо ще ви върна назад във времето.

Годината е 1998-а. Зима е. Навън е мразовито. Бяха бедни времена, но работихме с ентусиазъм и жажда за раждането на новите спортни звезди на България. Да пътуваш в чужбина за международни състезания бе все още трудно изпълнимо желание с визови ограничения и липса на финансов ресурс. Всекидневният ефир ни вдъхваше сила и страст, защото да бъдеш пред микрофон, е тръпка, която освен отговорност ти дава възможност да си новатор, да потърсиш и откриеш новата звезда на небосклона! В това вярвахме, наивни студенти, но с мечти и готовност да ги постигнем! Спомням си, че дори с безпаричието тогава адаптирах една от диетите на гимнастичките и с пакетче фъстъци изкарвах по 12 часа. Предстоеше олимпиада. Зимна. В Нагано... За нас Япония бе тогава далечна страна, позната от книгите, картичките, енциклопедиите и разказите на малкото нашенци, били там.

Малко преди да замине българската делегация, на една пресконференция тогавашният председател на БОК Иван Славков обяви нечувана за онези години премия за българска олимпийска титла. Още помня иронията, с която коментирахме новината - да обещаеш нещо, което е невероятно да се случи! Да, но се случи и хората в Чепеларе отбелязват всяка година паметната за българския спорт дата - 9 февруари 1998.

Как ние съобщихме - едни от първите в България, чудото за зимния ни спорт на хиляди километри от Япония, без пряка връзка, без коментатор на място? Ентусиасти от нова, едва прохождаща медия, които единствено любовта към професията караше да търсят новините с трамвай, тролей, автобус без интернет и всички други екстри на 21-и век.

Следяхме по график всички състезания пред телевизионния екран, като лукс бе дори излъчването на Евроспорт в домовете ни. Нещо, с което тогава разполагаше само моята колежка Елица Иванова. Водехме си бележки с резултатите, пишехме си текстове и коментари, а понякога и директно в ефир разказвахме какво се случва там, в далечното за нас Нагано.

Дойде денят на биатлона. 15 км жени с българско участие. Дежурна по график бе Ели от вкъщи, а състезанието се провеждаше в малките часове на нощта. По навик спях до телефона. Такъв, който може много от вас не помнят, с шайба. Малко преди 6 сутринта звън прекъсна и без това крехкия ми тогава сън. Беше Елица. Ставай и бързо в радиото. Имаме олимпийска шампионка! Нямам идея как за 10 минути вече бях пред блока и се метнах в таксито. Докато пътувах към радиото, Ели вече разказваше в ефир за състезанието и триумфа на Катето Дафовска. България се събуди с първата си олимпийска титла от зимна олимпиада. Наруших всички заповеди за ограничени разговори с чужбина (беше доста скъпо по онова време) и записах първите емоции от българския лагер в Нагано, докато гледах запис на състезанието. Цял ден излъчвахме горещи коментари, предавахме емоция, радост и еуфория от подвига на едно крехко българско момиче, което ни обедини и изпълни с гордост и вяра, че всичко е възможно с вдъхновение и сила.

Спортно шоу Гонг в този ден за мен винаги ще си остане феномен на усилията и духа на един сплотен екип, чийто лидер Томислав успя да създаде шедьовър, който полетя към Япония с касетка при Катето, за да чуе тя какво е направила за България.

През следващите дни редакцията ни бе дом на хората в биатлона, а Катето, там в Япония, слушаше от магнитната лента как разказахме на хората в България нейната приказка, преплетена с любимите й родопски гайди.

Олимпиадата свърши. От летище София право в студиото на Дарик, на „Дондуков“ 82, при нас дойде тя. Първата българска шампионка от зимна олимпиада Екатерина Дафовска. Семейството й я чакаше при нас. Всички медии, колеги, бяхме заедно, бяхме щастливи, имахме си олимпийска шампионка в биатлона. От Нагано тя ни донесе кукла, местен сувенир. И до днес куклата е в редакцията ни. Вярваме, че ни пази от зли сили и ни напомня, че чудесата са реални, когато се трудиш и вярваш. Още пазя снимки с усмивките ни, а до нас е Катето. Затова искам да ги покажа, да помните и да се мотивирате.

Мечтите се сбъдват, когато добри хора имат силата и волята да направят дори невъзможното.

Трябва да спра дотук, но ми се пише, защото искам да ви разкажа как събудих с възгласи на радост призори панелен блок при първата световна титла за България във фигурното пързаляне на Албена и Максим. Или пък как изплашихме посред нощ охраната на радиото за сребърния медал на Мирела Демирева в скока на височина от игрите в Рио. И още, и още.....

Все пак ще спазя регламента.

Предстоят ни трудни времена, когато лешояди ще дебнат около вас с надежда за собственото си оцеляване. Бъдете силни и смели, животът понякога е танго и се налага стъпка назад. Но не позволявайте да стъпчат мечтите Ви! Отново ще сме там, където ни е мястото - в залите и по стадионите, за да разказваме новите спортни приказки.

Забележка: Напомняйте, че спортът по време на Олимпийски игри спира военни конфликти, обединява враждуващи народи, ражда герои и идеали, които са вечен стимул за ценности и мир.

Ирина Русева, Дарик радио

--------------------

Разкажи любимия си спортен момент. Изпрати история на [email protected] Сподели я в социалните мрежи и предизвикай човек, който искаш да разкаже своя любим спортен момент.

#МоятЛюбимСпортенМомент #ОстаниСиВкъщи

Уважаеми dsport читатели, благодарим ви, че сте с нас!

Ние създаваме и налагаме със сърце и професионализъм медията, за която сме мечтали - в името на свободна, открита и честна спортна журналистика. Вие можете да бъдете активна част от това. Станете наш патрон, изберете пакет юноша, титуляр или капитан и нека заедно продължаваме да правим dsport уникален, независим и безкомпромисен. Елате в dsport отбора, можем заедно! Станете благодетел тук

Прочетете още