Как Sweet Caroline на Нийл Даймънд се превърна в спортен химн?

Емил Евтимов time

06 Юни | 15:52

Hands, touching hands

Reaching out, touching me, touching you

Sweet Caroline

Good times never seemed so good

I'd be inclined

To believe they never would

Това е само част от текста на песента „Sweet Caroline“ на Нийл Даймънд, която в последните години няма как да не сте чували, ако сте гледали някоя боксова галавечер. Или пък изобщо някое голямо спортно събитие. Защото за няколко години тази песен се превърна в истински химн за бокса и спорта като цяло.

„Няма значение къде отиваш или в коя държава се биеш, от Лондон до Саудитска Арабия, Sweet Caroline е един от най-разпознаваемите боксови химни“, споделя не кой да е, а световният шампион Антъни Джошуа. „Тя израсна със спорта и е голяма част от него.“

Джошуа е такъв фен на парчето, че през миналата година накара ръководството на ресторант в Ню Йорк да я надуе до дупка по време на изненада за рожден ден.

Песента се превърна наистина в неизменна част от всяка една боксова галавечер, но популярността ѝ далеч не се ограничава само с битките на ринга – паузите на тенис двубоите, преди футболни двубои, в залите за дартс, песента наистина е неразривно свързана със спорта вече дълги години.

Но как и защо всъщност Sweet Caroline стана толкова популярна?

Песента е един от многото хитове на страхотния американски певец, текстописец и актьор Нийл Даймънд. Пише текста в хотелска стая в Мемфис за втората си съпруга Марика Мърфи. Дълго време се смята, че парчето е и посветено за Каролайн Кенеди, дъщерята на американския президент Джон Кенеди.

Пусната е за първи път през 1969 и достига до №8 в британската класация, както и №4 в американската. Само че оттогава досега безспорно е надминала многократно тези през нея през 1969 като популярност.

Много големи певци като Франк Синатра и Роби Уилямс са правили нейни кавъри. И това обаче не отговаря на въпроса как става толкова свързана със спорта.

Пионерът в това отношение поне в бокса се оказва едно много познато име в британските среди – Майк Гудол – диджей и водещ на хиляди боксови галавечери на Острова и човекът, изградил модерната визия на боксовите рингове във Великобритания. Дълги години именно той, пременен в своя смокинг, вика боксьорите за предстоящия сблъсък. И именно той е първият, който свързва Sweet Caroline с бокса през 2005.

„Бях водещ за ирландския промоутър Брайън Питърс някъде около 2005. Времето на Бърнард Дън и Анди Лий – и искахме малко музика да запълни дупката между мачовете. Опитахме Sweet Caroline и тя се прие толкова добре от феновете. След това я изпробвахме и по време на шоутата на Франк Уорън и беше просто невероятна за подгряване“, спомня си Гуудол.

„Тя излезе и извън бокса – балове в парка, шоу програми на Radio One. Но е най-свързана с бокса – Еди Хърн я обича, а също и феновете, които реагират и се отпускат. Нийл Даймънд дори знае колко популярна стана в британския бокс. Невероятна е, че са минали 15 години от онези дни в Ирландия“, допълва Гудол.

Всъщност обаче още няколко години по-рано Sweet Caroline се превръща в химн за феновете на бейзболния Бостън Ред Сокс. Още през 1997 година по уредбата на „Фенуей Парк“ я пускат с цел да поздравят служител на клуба, който току-що е станал родител на дъщеря на име Каролайн. Песента веднага е възприета и в следващите години спорадично е пускана, но само когато тимът води в резултата и публиката е в настроение. През 2002 обаче вицепрезидентът Чарлс Стайнбърг предлага да се пуска и в тежки моменти, за да накара публиката да се оживи. Оттогава песента е сред задължителните при всеки домакински двубой на тима.