Калейн: Рускините не са непобедими, но са безапелационни, а ние грешим

dsport.bg

Състезателката по художествена гимнастика Боряна Калейн гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Грацията остана на крачка от медалите на завършилото наскоро европейско първенство в Киев. Нейната голяма мечта е да завоюва отличие на олимпийските игри в Токио догодина.

- Боряна, здравей! Радваме се в твое лице да приветстваме още едно от „златните момичета“ на България на килима на „Код Спорт“! Първо - как си? По-лесно ли с красота и чар се бори невидимия враг COVID-19?

- Здравейте, добре съм. За мен е удоволствие, че съм тук с вас. Определено това беше една наистина много различна и много трудна година за много хора. Трудно е, да, особено когато няма състезания да се намери мотивация, но смятам, че се справяме.

- Въпреки пандемията, България участва в индивидуалната надпревара на европейското първенство в Киев. Някои държави се отказаха, други пък се хвърлиха със свръх амбиция да се докажат в създалата се ситуация. Как ти видя първенството?

- Смятам, че беше наистина много интересно състезание. Предвид, че част от държавите не участваха, се получи доста силен формат. Беше необходимо да се проведе това състезание, защото цяла година нямахме никакви участия. А това за един професионален спортист може да бъде пагубно.

- Класира се четвърта в многобоя, остана на крачка от медалите, но пък за първи път си с най-предно класиране от нашия отбор. Очакваше ли го?

- Очаквах и малко повече. Ако трябва да съм честна, това не беше най-доброто ми състезание. Не бях в оптималната си форма, макар че има предпоставки това да бъде така. Имахме само три седмици подготовка преди последното ни прекъсване заради задължителните карантини. Надявам се догодина вече всичко да е наред, да имаме повече състезания и да бъдат с още по-добри класирания.

- Кога научи, че си се конкурирала с вицепрезидент на федерацията по художествена гимнастика? Имам предвид, че Невяна Владинова, която беше лидерът ни в индивидуалното, вече зае ръководна позиция в централата. Изненада ли беше за теб?

- Да, определено за мен беше до някаква степен изненада, защото не очаквахме Неви по този начин да прекрати кариерата си – с контузия. От друга страна, ужасно се радвам за нея, защото тя наистина заслужава страшно много. Тя е един уникален човек и много се гордея с нея!

- В тази връзка – в какви отношения си с Илиана Раева? Имала ли си някога проблеми с ръководството или пък критичен момент, в който си потърсила нейната помощ?

- Критични моменти, да, разбира се. Тя винаги е насреща не само за нас, а и за нашите треньори. За всички ни е като майка-орлица! Винаги гледа да ни помага по всякакъв начин, да ни подкрепя, особено в трудните моменти. Тя е до нас 100%! Не смятам, че съм имала някакви проблеми. Като цяло не съм конфликтен човек.

- Апропо – виждаш ли се след време управленец в спорта и въобще би ли останала в художествената гимнастика? Например Християна Тодорова ми каза, че не е пожелала да е треньор, защото не се вижда как ще продължи да работи по осем часа на ден пак в залата.

- Имам известни представи как ще се развие моето бъдеще, но засега не искам да ги споделям. Още е твърде рано. Искам да се развия още като гимнастичка. Смятам, че имам още какво да покажа и какво да дам на този спорт от тази страна.

- Много хора се надяват на това, ние сме с теб! Каква е днес конкуренцията в индивидуалното в художествената гимнастика? Наистина ли рускините са непобедими?

- Рускините определено не са непобедими. Просто трябва много работа, много здрави нерви, търпение. Конкуренцията е наистина огромна, вече ужасно много държави са на световно ниво. Страшно са напреднали през последните години и в индивидуалното в световен мащаб се представят по две гимнастички от всяка държава. Наистина има ужасно много конкуренция.

- Най-силните козове на Русия в битката с вас?

- Те просто са безапелационни, докато играят. А ние допускаме грешки, незабележими за зрителите и за хората, които не са специалисти. Трябва да ги отработим с повече работа.

- Мислиш ли за олимпиадата в Токио догодина? Отложиха я, но за теб може и да е намигване на съдбата. Чувстваш ли, че идва моментът на твоето състезание?

- Аз наистина смятам, че това е намигване от съдбата. Мисля, че се получи добре, че олимпиадата беше отложена, защото в тази година нямаше състезания, нямаше как да се подготвят всички спортисти нормално. Смятам, че по този начин ще мога още повече време да се подготвям, ще съм още по-мотивирана и наистина ще имам уникални резултати накрая.

- Как започна с любимия си спорт? Разкажи ни твоята история…

- Започнах съвсем случайно. Бях много активно дете и майка ми беше решила, че трябва да тренирам някакъв спорт, независимо какъв ще е, просто да си изразходвам енергията. Тогава съвсем случайно срещна личната ми треньорка Марияна Памукова на базата на „Раковски“. Попита я дали знае къде може да си запише детето да тренира и така започнах.

- В гимнастиката сте много емоционални – имала ли си драми, моменти, когато си била на кръстопът дали да продължиш, или да поемеш в друга посока?

- Да, наистина съм имала такива доста тежки моменти. Тук е мястото да благодаря на личния си треньор, на моето семейство. Те успяха да ме вразумят, макар че не беше лесно и да ми покажат пътя напред – че не трябва да се отказвам, а да продължа да се боря за мечтите си! В крайна сметка най-лесното е да се откажеш и да продължиш да се занимаваш с нещо друго. По-трудното е да продължиш и да успееш.

- Колко време си с личния си треньор? Едно цяло ли сте вече?

- 14 години вече работим заедно. Да, определено тя ме познава много добре. По-добре, отколкото аз самата се познавам.

- Кои от звездите на родната художествена гимнастика най-много са те вдъхновявали през годините?

- Мария Петрова, Теодора Александрова, Илиана Раева. Това са много силни жени, които продължават да ме вдъхновяват и с успехите си след като са приключили състезателната си кариера.

- Срещаш ли звездите днес, когато ти представляваш България? Какво най-често обсъждате за твоите изяви и любимия ви спорт?

- Да, срещам ги. Винаги след мое представяне ги питам какво мога да подобря. Смятам, че дори и да съм се представила добре, винаги има какво да се подобри, така че да напредна и да имам още по-добри резултати.

- Има ли истинско приятелство във вашия свят? Отразяват ли се на състезателките шумните скандали в родната художествена гимнастика, които десетилетия наред вървят заедно с успехите?

- Да, определено има истинско приятелство. По отношение на тези скандали като цяло аз лично съм се абстрахирала. Както казах, не съм конфликтен човек. Мен тези неща не ме интересуват. Опитвам се да си върша работата, да тренирам, да имам успехи. За мен това е най-важното.

- С кого си най-близка в твоя спорт?

- Най-близка съм с едно от момичетата от сегашния ансамбъл – Мадлен Радуканова.

- Остава ли ви време да се радвате на обикновените тийнейджърски неща от живота?

- Да, остава ни време и за личен живот. Освен всичко, което виждат нашите фенове и всички хора, които ни се радват и ни гледат, имаме си и личен живот. Имаме време за семейството си, за приятелите.

- Как си със социалните мрежи?

- Там съм малко по-неактивна, защото обичам личният ми живот да си е личен.

- Имаш ли любим уред?

- Да, определено в момента любимият ми уред са бухалките.

- А любимо състезание? Любим град?

- Любим град, освен София, защото съм родена тук и ужасно много си харесвам града, в чужбина любим ми е Париж.

- Защо?

- Не мога да кажа защо точно, но първият ми спомен, още преди първи клас е, че си мечтая да живея в Париж и всеки ден да ходя до Айфеловата купа.

- Най-трудното в елитния спорт днес? В гимнастиката живеете в залата от малки, в националния отбор се грижат за всичко. Не се ли притесняваш, че може да влезеш неподготвена след време в реалния живот?

- Не, определено, тъй като, както казах съм родена в София, винаги съм живяла със семейството си и никога не ми се е налагало, с изключение на лагерите, да живея в залата или в близост до нея. Смятам, че съм достатъчно подготвена.

- Направи ли максималното образованието да не пострада за сметка на елитния спорт? Хуманитарните или точните науки са ти на сърце?

- Определено точните науки и в частност физиката. Тя ми е един от най-интересните предмети. Постарах се наистина през годините, докато ходех на училище. Всички знаят, че ние тренираме по ужасно много часове в залата. Ходила съм на консултации, ако се налага, на някои извънкласни часове с учителите, но наистина направих всичко възможно едното да не е за сметка на другото. Надявам се да съм успяла.

- Имаш ли ритуали, фаталистка ли си?

- Не, не съм. Имам няколко ритуала преди състезание, които по-скоро вече са станали част от моята подготовка за самото състезание и не ги възприемам като някакъв ритуал.

- Имаш ли проблеми с кондиционната подготовка? Питам те, защото много от момичетата са споделяли, че когато са тренирали с кондиционната треньорка Цвети Кирилова, са имали много проблеми, преодолявали са ги волево, но малко и със скандали.

- Не, не смятам, че имам. Това е една много важна част от нашата подготовка. Винаги, когато започнем да навлизаме във форма, започваме точно с този тип подготовка. Това е нормално за всеки спортист.

- Сънуваш ли съчетанията след тези хиляди изигравания?

- Случвало ми се е. За последно през миналата година на световното първенство в Баку преди един от състезателните дни, в който трябваше да играя с топка. Затварях си очите и си виждах съчетанието. Не можех да заспя цяла нощ, защото го сънувах.

- А имаше ли късмет после в състезанието?

- Да, изиграх си го много добре, наистина. Определено ми беше на късмет.

- На какво се опираш най-вече в тежките ситуации?

- На личния си треньор, на моето семейство. В тежките ситуации те са първите хора, които разбират за това и ми помагат да се изправя и да продължа.

- Как се забавляваш, как си почиваш? Или може би този въпрос сега не е актуален за теб?

- Точно в момента наистина тренираме ужасно много, защото след това европейско виждаме какво може да се подобри за олимпиадата. Наистина имам доста малко свободно време. Общо взето се прибирам вкъщи, къпя се и си лягам да спя. Ставам, идвам в залата и по цял ден съм тук. Когато имам свободно време, гледам да го прекарам с моите приятели.

- От какви притеснения в кариерата си си се освободила през годините и от кои искаш да се освободиш?

- Смятам, че в годините съм преминала през много тежки моменти. Имала съм много притеснения и страхове преди дадени състезания, които не са включвали самото представяне на състезанието. Смятам, че за момента съм успяла да постигна един вътрешен мир в себе си. Единственото, което за момента ми остава е наистина малко повече работа, малко повече увереност върху сегашните ми съчетания, за да мога догодина да се представя много добре.

- Почти всички гимнастички казват, че са плакали след състезание заради съдийски ощетявания. Теб подминавало ли те е това зло?

- Не ми се е случвало да плача точно заради това, но съм плакала заради моя грешка. Аз съм перфекционист и много трудно си прощавам грешките, което го отчитам като минус. Трябва малко по-лесно да си прощавам. Но не съм плакала заради съдийски ощетявания, защото това е нещо, което не зависи от мен. Реално моята работа ако си я свърша, всичко ще е наред.

- Връщаш ли се в мислите си към твоите грешки или гледаш само напред?

- Връщам се доколкото мога да си взема някаква поука и да продължа напред. Опитвам се да не живея в миналото.

- Има истории, които разказват как в художествената гимнастика се играе до без грешка, но изпадаш в омагьосан кръг и така се получават съчетания до без край. Минавала ли си през този ад?

- Постоянно. Това е почти всекидневно. Просто има един момент, когато прекалено много се измориш, забиваш буквално.

- Бъгваш се.

- Да, със сигурност се случва на всички хора. Ако осем часа стоиш пред компютъра, в един момент и ти няма да знаеш какво правиш. Просто трябва да преодолееш този момент, защото така единствено израстваш ти самият.

- Как мислиш – съществува ли в живота малко и голямо щастие?

- Да, съществува определено.

- Мечтаеш ли на едро, както се казва или просто искаш да се чувстваш в душевен мир?

- Смятам, че ако се чувствам в душевен мир, мога да постигна абсолютно всичко. Определено имам много големи и амбициозни цели за в бъдеще.

- Кои са най-важните състезания догодина за теб?

- Догодина имаме три много важни състезания. Първото е европейското първенство във Варна. За първи път Българи ще бъде домакин на европейско първенство и наистина много се вълнуваме. След това имаме олимпийски игри в Токио, живот и здраве всичко да е наред, да има ваксина и да се проведат. И накрая годината ще завърши със световно първенство отново в Япония.

- Коментирали ли сте с твоята треньорка за върховата форма, защото явно трябва да сте във върхова форма за състезанието в България, а после, дай боже и на олимпиадата?

- Да, това сме го коментирали. Треньорите ни много добре знаят как трябва да ни подготвят, кога колко да ни натоварят, за да може на най-важното състезание да сме наистина във върхова форма.

- Какво искаш да видиш, свързано с теб, през 2021 г., ако сега затвориш очи?

- Искам да видя много медали, златни медали. Искам да видя много усмивки по лицата на хората, които всеки ден работят с мен. И аз самата да почувствам едно вътрешно удовлетворение от добре свършената работа.

- Има ли нещо, което искаш да кажеш в „Код Спорт“? Нещо, което пропуснахме да те питаме?

- Искам да пожелая на вас и на вашите зрители да сте много здрави през следващата година, много щастливи, много обичани! И да се подкрепяте много във всички трудни моменти, които ще имате!

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS

Станете част от новата платформа на dsport!

Слушайте ексклузивните аудиоистории на Томислав Русев и Ирина Русева за най-щурите предавания на футболни мачове по Дарик радио, традиционен седмичен обзор с Ники Александров, както и коментари на Стефан Стоянов за Меси, Роналдо и останалите звезди на футбола само в страницата на dsport в Patreon! Включете се тук

Прочетете още

✖️
ПРЕМЕСТИ ТУК, ЗА ДА ЗАТВОРИШ