„Златното“ момиче Катрин Велкова даде обширно интервю пред Дарик и dsport, в което говори за Локомотив София, клубът създаден от нея, проблемите със залата, с които се сблъсква, граденето на състезател за националния отбор на България и тренировките по време на пандемия. Велкова бе част от ансамбъла на страната ни от 2010 до 2012, с който спечели Световна титла на ленти и обръчи от Монпелие 2011.
- След края на състезателната ви кариера създадохте клуб по художествена гимнастика Локомотив София. Колко е трудно в България да имаш собствен клуб, в който да изграждаш състезателки, имате и национална такава?
- Мисля, че ще се окаже доста голямо предизвикателство. Радвам се, че спортът ме е научил да не се отказвам. Моята инициатива я приемам лично. Смятам, че децата са бъдещето на България. Оказва се нелесна задача. Предстои ни нов проблем. Няма да спра да се боря, не само за масов спорт. Спортът не е само за шампионите, а той е за всички. Той изгражда позитивни неща в хората, учи ги да са мотивирани, да не се отказват от трудности. Хората трябва да спортуват масово, сега не е така, както беше, когато бях дете. Радина Томова е доказателство, че развиваме спорта в правилна посока.
- Излезе отворено писмо от родители на деца, които тренират при вас във връзка със залата на територията на Централна ЖП Гара? Защо клубът е заплашен да остане без зала?
- Обърнах се към доста институции в България. Нито една не успя да ми даде решение на проблема. Имам сложна задача. Спортните клубове са дружества с нестопанска цел. Издръжката – това членският внос, който родителите плащат, за да спортуват децата. Аз не смятам, че той трябва да е висок. Но все пак аз така издържам клуба. Художествената гимнастика не е час-два. Нашето работно време е доста по-голямо – към 12 часа. Трудно е задържа и треньорите в залата, когато финансирано е само от членския внос за децата. Трудно бих платила и наема, който ми искат за тази зала.
- Колко гимнастички се готвят в клуба?
- Над 130 деца тренират в момента. Това е единствения социален живот в момента заради пандемията. До момента не можеха да тренират и подготвителните групи. Не може с лека ръка да са махнат 100 деца от една зала. Децата са бъдещето на нацията. Не може да не се реши този проблем. Писала съм писма навсякъде. За момента нямаме никакъв положителен отговор. Щом се стигна родителите да разпространяват отвореното писмо. Радвам се, че те знаят за какво се борим и ни вярват. Каузата са децата.
- Миналата година обявихте, част от социалната си политика, която е насочена към многодетни и социално слаби семейства, давайки им възможност децата им безплатно да тренират в Локомотив. Има ли родители, които са се възползвали от тази страхотна инициатива?
- Има такива да. Идеята ми дойде от едно конкретно семейство. Тази майка беше моята причина да развивам такава дейност. Не само децата на родители, които могат да си позволят да си плащат членския си внос, могат да се възползват от нашите услуги и да бъдат шампиони. Това, че някой има затруднения, не означава, че не могат да тренират.
- На приключилото преди дни държавно отборно първенство за първи път СКХГ – Локомотив София участва в категория жени и завърши на седмо място. При ДСВ и ДМВ също записа добри класирания. Как се подготвят състезателките по време на пандемия? Залите отваряха и затваряха, как се поддържа добра спортна форма в такива условия?
- Клубът ни за първа година участва отборно жени. Първо е важно участието, след това се гонят резултатите. Важно е, че участвахме, все пак клубът ни е много млад. При най-малките взехме пето място. Ситуацията е трудна, както за треньорите, така и за децата и родителите. Разбира се, пандемията се отразява на децата, но се радвам, че спортните зали работят и това е техният социален контакт. Важно е всички да спортуват.
- Клубът е само на седем години, а вече можете да се похвалите с национална състезателка – Радина Томова. Вие самата бяхте дълго време част от националния отбор и стигнахте Световния връх в Монпелие 2011. Доколко опитът ви в световния елит ви помага да градите състезател като Радина?
- Помага ми със сигурност. Пътят, по който съм вярвала са ми помогнали да изградя характера си, за да мога да изградя характер в малките деца, да ги направя състезатели, да им изградя дух на шампиони. Не се стремя към извънземни постижения, олимпийски медали. Но е най-важното да изградим дух в децата, за да станат хора с цели в живота. Радина е много трудолюбиво дете. Тя самата много ми е помагала.
- Една от най-обсъжданите теми в художествената гимнастика в последните години е съдийството. Сблъсквали ли сте се ощетяване на състезание? Как мотивирате децата, след като видат, че трудът им не е оценен?
- Това е тема доста обсъждана в нашия спорт. Често пъти феновете не разбират как се случва оценяването. С Радина преживяхме доста неща, от гледна точка на съдийството. Вярвам, че когато човек има цели и се стреми да ги постига, няма причина, нещата да не му се получат. Може да не те оценят на едно или две състезания, ти ако продължим да работиш, няма как да не го постигнеш.
- Като президент и главен треньор на Локомотив черпите ли опит от ваши бивши треньори и ръководители? Илиана Раева, Ина Ананиева, Мария Гигова?
- В моя опит като треньор, който е доста оскъден, за втори мандат вече съм в треньорската комисия към федерацията. Там има много добри специалисти, изградили много качествени състезателки. От тях черпя много опит.
- Споменавайки г-жа Раева – няколко пъти организирахте турнир „Голдън къп Локомотив“ и приз Илиана Раева. В тази трудна година турнирът ще се осъществи ли?
- Аз още не съм взела решение за турнира, може би заради обстановката и другата е това със залата. Към днешна дата не мога да кажа какво ще се случи. Имаме идея за благотворителни каузи. Искам да се насоча с такава цел да бъде следващия турнир.
- Връщайки се назад в годините, когато вие бяхте част от ансамбъла и гледайки сегашния отбор на Весела Димитрова и Михаела Маевска – колко се е изменила гимнастиката за тези години?
- Доста се промениха нещата. Поздравявам ги и двете, момичетата има прекрасни композиции. Пожелавам им успех на олимпиадата. Гимнастиката се изменя, тя става по-трудно. При малките деца също е така. На 7 години учех шпагат, а в момента ги уча на много по-сложни неща. Понякога дори не искам да ги натоварвам с толкова неща, но правилникът го изисква. Понякога пускам състезателките да са по-свободни. Точният момент е след 14-15 години в гимнастиката. Тогава трябва да е върховата форма, за да продължи до 20, 20 и няколко. Малките трябва да свикнат, да обикнат гимнастиката. Правилникът? Липсва на правилника да има художествено изпълнение. Би трябвало да го наричаме изкуство. Всяко съчетание трябва да има история. Въпреки сериозните правила, съчетанията на Весела има приказва. Правилата според мен трябва да се променят повече към „артистичност“. Мисля, че това се е поизгубило в нашия спорт. Може би хората се връщат към тази гимнастика на Илиана Раева. Надявам се да има промяна в това отношение. Ние сме направили такава промяна при по-малките възрасти, наблягайки на точно това.
- Как оценявате шансовете на ансамбъла за отличие в Токио?
- Не обичам много да говоря за какво сме тръгнали. Нека да се върнат с това, което те искат. Най- важното е да са здрави и концентрирани, да тренират какво трябва. Пожелавам им златото, но не обичам да говоря преди да се е случило нещо.
СКХГ Локомотив София заплашен да остане без зала
Чуйте интервюто в прикаченото аудио!
Сподели
