Константинов: Пранди е добър избор за треньор, но тандемът с Желязков е ненужна галимация

| Спорт, Волейбол

Бившият национален селекционер на България по волейбол Пламен Константинов гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. През тази година българският треньор ликува с титлата в Русия с волейболния тим на Локомотив (Новосибирск) и бе коронясан за треньор №1 в местната лига. Фенове и специалисти оцениха подобаващо, че без големи звезди отборът стигна първи върха в клубното първенство, което се конкурира с италианското и полското за номер 1 в света.

- Казваме „здравей“ на шампиона на Русия Пламен Константинов! Как си? Как върви животът ти в периода на ограничения заради пандемията?

- Предполагам като на всички хора. Изкарах една карантина след връщането ми от Русия и сега задачите, които цяла година не мога да ги свърша, поради отсъствието ми от България, се опитвам да свърша всичко в рамките на месец-два, докато започнат новото първенство и новата подготовка.

- Следиш ли обстановката в Русия? Поддържаш ли връзка с играчите, с щаба?

- Да, следя обстановката, с играчите също. Имаме постоянен контакт и с медицинския ни щаб в Русия, и с ръководството. И там ситуацията много често се променя. Мисля, че в общи линии и в България е подобна обстановката. Всяка заповед е предпоследна – като в армията. На всеки два-три дни има някакво ново разпореждане. Изглежда, че целият сезон и въобще годината ще трябва да се наместваме в последния момент в зависимост от ситуацията.

- Кажи нещо за климата в Новосибирск – може би е толкова студено, че на коронавируса му е направо комфортно там…

- В интерес на истината това е един от районите с най-големи температурни амплитуди. Това е по-големият проблем за свикване. Лятото е много топло, даже преди няколко дни имаше температури от порядъка на 36-37 градуса. Тъй като е равнина, зимата много лесно проникват от север ветрове и естествено понякога температурите падат до -40 градуса. Това е особеното на Сибир – големите температурни амплитуди. Иначе като географско разположение сме повече в южната част на Сибир.

- Новосибирск е на близо 3 000 км по въздух от Москва, предполагам има и часова разлика със столицата. Как се справяте с дългите пътувания за гостувания? Има ли някаква специфика, нещо по-нестандартно, което правите през сезона? Във футбола например много отбори недоволстваха, когато се появи тим от Сибир в елита.

- В интерес на истината не са толкова голям проблем пътуванията, колкото часовата разлика. Поне за мен, а мисля, че и за състезателите най-големият проблем са четирите часа разлика с Москва. Това е най-неудобно, особено когато играеш европейски турнири. Много често европейските отбори слагат късно мачовете в Шампионска лига или в другите купи на Европа. Примерно, ако играеш в Европа от 20 часа, при шест часа разлика с Новосибирск, се получава, че мачът ти започва в 2 през нощта. Това действително е по-големият проблем. С пътуванията се справяме. Новосибирск е централно летище на Сибир и оттам има във всички посоки директни полети почти за всички градове. Летим директно почти за всички дестинации. Не е такъв проблем с пътуванията.

- Коронясаха ви за шампиони след края на редовния сезон без плейофи – как се прие това решение? В България например имаше само два недоволни клуба в същата ситуация…

- В България разликата е, че не завърши редовният сезон. При нас редовният сезон се изигра изцяло и на базата на него имаше допитване на клубовете. Така от 14 клуба, 13 практически приеха, че това е класирането в шампионата. Стигна се до решението да не се играе финалната шестица, на която ние също трябваше да сме домакини, като спечелили редовния сезон. Но различните казуси в различните страни… Например в Полша редовният сезон при мъжете не беше завършил и не излъчиха шампион. При жените редовният сезон беше завършил и излъчиха шампион. Взе се решение в повечето страни да се обяви шампион, а ако не приключил, да не се обявява шампион. Така че казусът в България е особен, защото тук наистина не беше завършил редовният сезон. Може би има някакви основания основно Хебър да недоволства в тази ситуация, но в крайна сметка, ако е колективно решение от всички клубове, не е възможно абсолютно всички да са доволни. Независимо, че в Русия приеха класирането, пак имаше коментари, че в крайна сметка можело и да не се обявява шампион и т.н. Но аз казвам от наша гледна точка, че практически ние изиграхме 43 официални мача, заедно с европейските купи, купата на Русия и шампионата. Не мога да се съглася, че заради оставащите четири мача, трябва да зачеркнем 43 изиграни, в които категорично от първия до последния ден ние бяхме първи. Аз мисля, че това е несправедливо. Неуважение е и към работата на състезатели, и на клубове, и на треньори. Така че смятам, че това е правилното решение.

- Между другото такива бяха и повечето оценки и в руската преса, че се приема във волейбола, заради това, че именно от първия до последния кръг сте били лидери…

- Има и нещо друго – нашето първенство беше изтеглено да завърши малко по-рано. Практически ние не изиграхме четирите мача от финалната шестица, всичко друго се изигра. Мачовете от първенството на Русия бяха сгъстени, за да свършим в началото на април по желание на треньора на националния отбор. Той искаше да даде един месец почивка на националите – целият април, за да ги събере през май отново, всичките да играят Лига на нациите и веднага да влязат в олимпиадата.

- Играл си в много държави в Европа, може би си рекордьор в българския волейбол, но конкретно в Италия, Полша и Русия – кое от тези три първенства според теб в момента е номер едно в света като класа?

- Те са различни, всяко едно първенство има своята специфика и своите сложности. Според мен подходящо за определен тип състезатели е всяко едно от тях и неподходящо за друг тип играчи. Трудно ми е да кажа коя е най-оспорваната и най-силна лига в Европа от трите. Безспорно това са трите водещи първенства в европейския волейбол, като можем да добавим до някаква степен Франция и Турция. Турция с първите си отбори и Франция заради изключително изравненото първенство. Във Франция особеното е, че последният може да победи първия. Наистина много оспорван шампионат. Стратегията в Русия е насочена основно към развитие на местните играчи и лимит от двама чужденци, което не могат да си позволят други държави, защото руснаците имат като количество на добро ниво доста състезатели. Италия е с по-разширен лимит, което дава възможност за привличане от отборите на талантливи момчета, които да им дадат шанс година-две и след това естествено да заиграят в основния състав, ако покажат качествата, които имат. Тази възможност в Русия я нямаш. Там трябва да вземеш двама готови състезатели. При Полша спецификата е най-вече свързана с изключителната любов на полските фенове към волейбола – пълни зали, страхотна атмосфера навсякъде, добра организация, голям интерес на медии. Може би в Полша можеш да се почувстваш, както се чувства някой футболист в Испания или Англия. Всяко едно първенство си има спецификите. Катастрофалното за волейбола според мен е, че в меката на волейбола – Италия, волейболът е непрофесионален спорт, аматьорски спорт. Това се видя и сега в тази ситуация на пандемията. Лигата се оказа в технически банкрут и обяви едностранно без всякакво договаряне 30-процентно орязване на договорите, без да има въобще възможност да се коментира това нещо. Давам пример с една Франция, където волейболът е професионален спорт, цифрите не са такива, каквито се разпределят в Италия, но при прекратяването на първенството и прекратяването на договорите държавата изплаща над 85% от оставащите заплати на състезателите и там всичко е професионално. Може би тази пандемия показва къде наистина се отнасят професионално към нашия спорт. Русия изплати абсолютно всички договори.

- Русия ли е лидер за бюджети на клубовете?

- В Европа, да.

- Най-силните страни на Локомотив (Новосибирск)? С какво спечелихте?

- С постоянство. Не можем да кажем, че имаме супер звезди в отбора, като изключим един Фабиан Джизга, който е два пъти световен шампион и не може да не бъде супер звезда. Но той не е такъв тип състезател, който да обича да е в прожекторите или в устите на коментаторите, фенове и специалисти. Може би на пръв поглед отстрани отборът ни не е изглеждал супер сила, но истината е, че ние играхме много балансиран волейбол с почти никакви спадове, с изключение на един малък период, в който ни се натрупаха четири-пет контузии едновременно. Имахме малък спад, но той беше кратък. Това беше силата на отбора наистина – равната игра през целия сезон.

- Изглежда грандът Зенит (Казан) не се оказа подходящо място за родния терминатор Цветан Соколов – как го виждаш в новия му тим Динамо (Москва)?

- Това беше един експеримент, в който ръководители и треньори вярваха, че може да се получи Максим Михайлов да бъде поставен като краен нападател – посрещач и Цецо да играе като диагонал. Една гимнастика, която не се получи особено удачно. Аз лично, ако имам Михайлов в отбора си, никога няма да правя експерименти с него. За мен Михайлов е може би най-силният диагонал в света. Да се чудиш къде да му намериш място за мен беше удивително. Даже сме водили и лек спор с помощника на Алекно – Томазо Тотоло. Те бяха убедени, че той много добре се справя и на тренировки - добре посреща и може да изиграе тази роля, но според мен истината е, че той се губи като лидер на отбора. Това наистина се отрази като цяло на играта на Зенит особено в първия полусезон. Във втория лека-полека тръгнаха да се наместват, но истината е, че Михайлов трябва да си играе диагонал. За новия тим на Соколов – тази година Динамо прави много сериозна селекция, съхранява целия състав от миналия сезон и практически добавя Соколов, един посрещач национал и единия от центровете на Зенит. Така че според мен Динамо ще се цели в призови места. Може би ще имат потенциал и да гонят трофей.

- Бившият ти съотборник в националния ни тим – Теодор Салпаров обаче продължава на 38 години да играе и то в Русия. Виждаш ли го на терена като сър Стенли Матюс във футбола например – до 50 години?

- Позицията либеро дава възможност за едно спортно дълголетие. Наистина ако той си съхрани физическото състояние и е без травми, според мен може да играе на добро ниво още няколко години. Това вече е въпрос на мотивация и желание.

- Българската федерация по волейбол от четири месеца има нов президент – Любо Ганев, също бивш твой съотборник. Как приемаш този избор и имаш ли поглед какво се случва в любимия ти спорт след Общото събрание на 13 март?

- В интерес на истината и други медии ми задаваха този въпрос, но аз го отбягвах, най-вече заради това, че е в една ситуация след изборите на пандемия, неработеща федерация и въобще затворена страна. След наложената карантина де факто те все още не са заработили на пълни обороти. Аз мисля, че трябва да се даде някакъв толеранс като време на новото ръководство. Първо, те да опипат почвата, второ – да се изчистят и да бъде ясна стратегията и посоката, в която иска да върви новото ръководство. Нека им дадем малко време и спокойствие да усетят къде са проблемите и конфликтните зони, защото това е един колективен орган. Ако искаме наистина колективно да се взимат решенията, според мен трябва новото ръководство да се намести. Единственото, което мога да кажа е, че със сигурност това е най-тежкото ръководство, избирано в историята на българския волейбол. То ще тежи на мястото си.

- Колко деликатен е въпросът да станеш шеф на доскорошни твои съотборници? Питам те, защото ти например си бил треньор на приятели, с които си играл. Повече плюсове ли ти дава този факт или повече минуси?

- Не, по-сложно е. Предпочитам да работя със състезатели, с които не съм играл. Тази бариера, колкото и да искаш да я налагаш, а аз съм я налагал в работата ми, най-често е довеждала до разваляне на отношенията ми със стари приятели. Недоволство от това, че в един момент или не толерираш, или не защитаваш нечий интерес. Когато един човек се чувства твой приятел, очаква отношението да бъде приятелско. Но когато от първия ден разговарях и с момчетата в националния отбор, казах: „Моля ви, разграничете..“ За съжаление някои лични мои приятелски отношения леко охладняха.

- Какво според теб задължително трябва да се промени, за да вървим напред във волейбола и да се спасим от застоя, както казват в Русия?

- Решенията не са свързани само с волейбола, а с българския спорт. Последните години като че ли сме повече на лозунги, на някакви нереални очаквания, останали от великото ни спортно минало. На последната лятна олимпиада по време на старата система ние бяхме една от водещите държави с десет златни медала и 35 отличия в Сеул. Седмо място е в генералното класиране по медали – нещо, което днес не можем даже и да го сънуваме. Това е индикация, че тогава имаше работеща система. Но типично по български решихме, че трябва да отричаме всичко, което е от старата система и трябва всичко да е ново. Унищожихме старата система, която можеше да бъде напасната по новите правила и да останат някои наистина положителни неща, които е имало в миналото като организация и финансиране на спорта. Идваме до основния момент – финансите. В новия свят, в който живеем последните 30 години, всичко е пари. Ние искаме без пари да се борим с нашите конкуренти, но всякаква организация, свързана със спорта, също струва пари. Не говорим директно финансиране или плащане на заплати, а за една мащабна организация, глобална - да подпомогнеш клубове, треньори. В България треньорската професия е срамна. Има хора с деца, които работят за по 300-400 лева и трябва да работят на две-три места. А ние очакваме да се случат някакви чудеса. За мен в тази ситуация, защото нашата икономика не е особено пазарна все още, а повече е монополна, големите компании нямат особен интерес да рекламират нещо. Те имат един пазар или правят някаква продукция, работят за износ, защото голяма част от това, което произвеждаме, не е краен продукт, а само различни компоненти. Крайният продукт има нужда от реклама, а ние нямаме такова производство в нашата икономика. Ниска данъчна ставка –пореден финансов министър и аз ги разбирам категорично отказват да обсъждат данъчни облекчения за спорт и за култура. Това автоматично означава, че ако държавата не финансира спорт и култура, няма как да стане. За мен истината е, че имаме министерство на спорта, което е недофинансирано. Министерството на спорта трябва да разпределя поне 0,5% от БВП, за да може да провежда политика. Ако искат да има спорт, трябва да се изберат 15-20 спорта, които да се финансират абсолютно максимално. Всички други в зависимост от популярността и масовостта, трябва да са на самоиздръжка, а не да са на хранилката на министерството! Тогава отделните федерации ще могат да провеждат наистина една целенасочена дългосрочна програма за развитие. За да развиваш млади таланти и да положиш база, трябва да чакаш 7-8 години, за да почне тази основа да ражда. А ние разчитаме отвреме навреме на някой самороден талант, обикновено роднина – син или дъщеря на някой волейболист или волейболистка, които да попълнят националния отбор и да запълнят някаква малка дупчица. Но по този начин не може да бъде създадена реална конкуренция. Трябва ни голяма основа.

- А мислил ли си какво не е трябвало да допускаш да се случи във времето, когато беше национален селекционер?

- Не бягам от този въпрос. Да, направил съм някои компромиси с някои състезатели, които не са го заслужавали. Това до някаква степен е повлияло на колектива. Отчитам го като грешка и ако трябва да се повтори един такъв период, не бих направил такава грешка.

- Как гледаш на връщането на Силвано Пранди – Професора начело на националния ни мъжки тим?

- Според мен Силвано е един треньор, който обича да дава шанс на млади състезатели и не се страхува да го прави. В период на нов олимпийски цикъл реално му се отваря възможността да наложи някои млади играчи, да опита да подмлади до някаква степен състава. Аз мисля, че е един добър избор.

- А формулата треньорски тандем с Николай Желязков?

- Според мен това е абсолютно ненужна галимация. За мен трябва да се избере старши треньор – или да бъде Николай Желязков, или да бъде Силвано Пранди. Това повече показва непознаване на треньорската работа и на спецификата. Не може Николай Желязков да бъде помощник! Това е съвсем друга работа. Ако ми предложат да съм помощник на отбора на Света, ще откажа, защото не мога да свърша тази работа. Там се изискват други качества, които не е задължително старши треньорът да ги притежава. В момента има двама старши треньори, които в клубовете си работят като старши треньори и за мен това е излишно. Трябваше да се избере – или Силвано, или Ники. И да му се даде спокойствие и време да работи. Според мен това е излишна гимнастика. Разбирам, ако Желязков няма опит, но вече колко години е старши треньор в различни отбори и в различни първенства? И в чужбина е работил, и с национални отбори. Мисля, че има достатъчно опит. Какво има да се учи Желязков от Пранди?

- Точка срещу Бразилия за 3:0 гейма ми раздели от участие на олимпиадата в Токио. В последствие нашите показаха добро лице в Берлин на последната квалификация, но не успяха да направят чудо. Как видя тези събития?

- За мен шансът беше във Варна, това е реалното. В Берлин трябва да имаш дълга скамейка, трябва да имаш 14 по-равностойни състезатели или по-благоприятна програма на разпределение на мачовете, за да разчиташ на някакъв успех. Колкото и добре да играем в Берлин, беше по-нереално да се класираме. Във Варна изпуснахме големия шанс.

- В днешните времена на пандемия звучи абсурдно да си правим планове, но все пак какви цели гониш, какво искаш да постигнеш още в треньорството?

- В краткосрочен план ми се иска един подмладен Локомотив тази година да не направи голямо отстъпление от позициите си и по-бързо тези млади момчета да се адаптират към нивото на лигата. Имаме наистина талантливи млади състезатели от нашата школа, в която отлично работим с Георги Петров, който е при мен в Новосибирск. В тясно сътрудничество сме между отборите, помагаме си и като идеи, и като състезатели. Много ми се иска момчетата, които растат при него, да бъдат продължението на Локомотив и да са в основата на един силен отбор следващата година.

- Продължаваш да си от най-желаните ергени в държавата – все още ли твърдиш, че професията ти не е съвместима със семейния живот?

- Не, тя е съвместима, но не съм лесен за съжителство. В крайна сметка, когато имаш семейство, започваш да правиш не винаги професионален избор, а много често може да направиш семеен избор. Когато си свободен, не правиш разлика. Гледаш дали е силен отбор, дали е силно първенство, какви са условията, дали е професионално добре организиран клубът – това са основните критерии. Ако си със семейство, трябва да гледаш и битовата страна на нещата. Правиш семеен избор, който не винаги е професионален. Малко се получава конфликт на интереси, но в крайна сметка в един момент трябва да го направиш.

- Казват, че един елитен треньор, дори и във ваканцията работи постоянно – селекция, разговори с играчи, подготовка за новия сезон – така ли е и при теб?

- Така е, макар че ние завършихме селекцията малко по-рано. Най-вече беше свързано с това, че решихме да подмладим състава и ще вкараме трима-четирима състезатели от младежкия в първия отбор. Това ни помогна да нямаме главоболия до последно с голямо количество трансфери. Но винаги има организационни неща. Надявам се да отворят за туристи поне август месец и да направим един лагер в България. Всяка година организирам лагер на отбора дали във Варна, дали в Правец. Хубави условия и за момчетата е разнообразие. Правим една много добра подготовка тук. Надявам се и тази година да се осъществи, независимо от сложната ситуация. Така че имах организационни работи, свързани и със залата, и с хотел, фитнеси… Наистина през свободното време много често се занимавам с организационни въпроси.

- Беше шампион с Арис (Солун), но явно предпочиташ Българското Черноморие…

- Не, бях и в Гърция, не само на Българското Черноморие. Още като отвориха границата слязох до Халкидики и до Солун, видях се с приятели. Минах и през българското, и през гръцкото море.

Уважаеми dsport читатели, благодарим ви, че сте с нас!

Ние създаваме и налагаме със сърце и професионализъм медията, за която сме мечтали - в името на свободна, открита и честна спортна журналистика. Вие можете да бъдете активна част от това. Станете наш патрон, изберете пакет юноша, титуляр или капитан и нека заедно продължаваме да правим dsport уникален, независим и безкомпромисен. Елате в dsport отбора, можем заедно! Станете благодетел тук

Прочетете още