Костадин Велков даде специално интервю за Дарик радио и dsport.bg, в което говори за приликите и разликите между немския и българския футбол. Носителят на Купата на България с отбора на Славия от преди 2 години разкри, че клубове като Кайзерслаутерн и Дуисбург събират по над 17 хиляди фенове по трибуните, а неговият Кемницер по 7-8 средно на среща, което поставя тимът в долната част на подреждането по посещаемост. В ситуацията на пандемията коронавирус, 31-годишният бранител успяда да поддържа функционална форма с ежедневни тренировки вкъщи и по парковете.
„Вкъщи съм в Германия със семейството си. Не успяхме да се приберем, което може би е за добро. Сравнително спокойно е тук и няма истерия, както е в България. Не знам дали е за добре или лошо, но наистина има по-голямо спокойствие. Има по-голяма свобода. Мерките не са толкова строги и на този етап се наслаждавам, че съм със семейството си. Имам цялото време на света за тях. Успявам да спазвам указанията и не само вкъщи. На хората им е препоръчано да си стоят вкъщи, но също така и да излизат на свеж въздух около домовете им. До нас има парк и тренирам всеки ден. Не е същото като да тренирам с отбора, но малко или много успявам да остана в добро физическо състояние.”
Клубове като Волфсбург и Байерн Мюнхен подновиха своите занимания, като играчите тренират на групички. В Кемницер все още не са предприели подобен ход.
Германските клубове получиха разрешение от Лигата да подновят тренировки
„Знам, че няколко отбора от Бундеслигата практикуват подобни тренировки. Знаем за какви финансови загуби става въпрос. Първото първенство, което ще се поднови в Германия, ще бъде елитното, според мен. Заради високата посещаемост по стадионите се губят пари. За Кемницер не съм чувал подобно нещо. Първоначално трябваше да започнем на 20 април, но трудно би се осъществило.”
Костадин Велков се е подвизал в Първа, втора и трета лига на България и в четвортото и третото ниво на германския футбол. Опитният бранител е ритал в Окръжната А група със столичния Локомотив, а е печелил Купата на България със Славия и триумфирал в четвъртото ниво на Германия с Кемницер.
„Определено мога да направя разликата. Миналата година, когато тимът бе в четвърта дивизия, винаги сме играли вкъщи пред 7,8 хиляди зрители. Всеки футболист знае какъв е заряда и настроението, когато има публика. Не мисля, че трето ниво на Германия е по-слабо от българското, като се знае какви отбори играят тук. За съжаление, трябва да кажа, че е така. В четвърта дивизия се набляга повече на силовия футбол, борбата и себераздаването. Определено трета лига е доста високо ниво. Като изключим два, три, четири отбора от България, могат да играят съвсем спокойно в това първенство. Няма как да разберем, но това си е моето впечатление.”
„Хората в Германия много обичат футбола, както е било преди доста години в България. Стадионите са били препълнени преди време. Продукцията е била на различно ниво от сегашната и не е имало толкова мачове, които да се предават по телевизиите. Тук също се предават много двубои, но посещаемостта е доста висока. Кемницер е в долната половина на класирането по посещаемост, средно имаме по 7-8 хиляди фенове на среща. Отбори като Кайзерслаутерн, Брауншвайг, Ханза Рощок, Дуисбург средно събират по 17-18 хиляди публика. Това показва, че хората си обичат футбола. В нашия град е сравнително скучно и хората живеят да дойде уикенда, за да се радват и подкрепят отбора си. Страдат, когато губим и искрено се радват като спечелим, не идват за други поводи, както в България, а за самия футбол.”
„Не беше лесно да сменя Славия. Аз тогава бях на 29 години и не ми предстоеше тепърва страхотна кариера. Получавайки договор за 2 години от отбор като Кемницер, който е традиционен с чисто нов стадион и много фенове, което натежа много, за да дойда. Като бази и организация за тим от трета и преди това четвърта лига на Германия, малко отбори от България могат да се похвалят с подобно нещо.”
„Най-сладкият ми момент от кариерата ми е спечелването на Купата на България със Славия, защото бе неочкавано срещу Левски. Преди да отида в Славия, бях в Нефтохимик и изпаднах, преди това пък с Локомотив София в окръжната, където също имам страхотни спомени и никога не бих забравил времето там. За равносметка ми е още рано. Опитвам се да си отдалечавам края на кариерата.”
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
