Някога го определяха като „мека сила“ – влиянието, което можеш да придобиеш, като подкрепиш хуманитарна кауза, спонсорираш музейно крило или купиш елитен футболен клуб в затруднено положение. Днес, почти две десетилетия след като Обединените арабски емирства (ОАЕ) видяха възможност в Манчестър, усещането вече не е толкова „меко“.
Срещата между Халдун Ал Мубарак, фактическият министър-председател на ОАЕ и председател на Манчестър Сити, и бизнес секретаря Джон Рейнолдс миналия месец, очерта посоката, в която се развива най-големият правен казус в историята на британския спорт. Човек може само да се чуди защо представителят на шейх Мансур бин Зайед Ал Нахаян не е получил аудиенция с министър от по-висок ранг, предвид политическата тежест на ОАЕ.
Дипломатическа криза и накърнена репутация
Дори от „Даунинг стрийт“ 10 признаха, че делото на Висшата лига срещу Сити и съкрушителната осъдителна присъда, публикувана преди дни, не са допринесли за привличането на инвестиции от Абу Даби. За страна, която отчаяно се нуждае от растеж, и правителство, което се стреми да набере инерция, това е била среща, която въпросният министър е приел изключително сериозно.
Не е трудно да се предположи, че основен приоритет за Ал Мубарак е репутацията на шейх Мансур, брат на неговия върховен началник – президента на ОАЕ. Опетняването на централна фигура в династичното управляващо семейство е извънредна ситуация за управляващата класа в Абу Даби. Ако всяка външна политика в крайна сметка е вътрешна, тогава дори косвеното участие в схема за финансови манипулации на стойност 900 милиона паунда е опасна асоциация за семейство, което управлява своето емирство чрез комбинация от сила и репутация.
Ролята на новия футболен регулатор
Именно тук се крие същината на сериозните стъпки, които предстоят, ако правният екип на Сити не успее да отмени изцяло или частично присъдата на комисията при обжалване. Каква ще е цената за бъдещето на ОАЕ във Великобритания, ако шейх Мансур се окаже замесен в този скандал? А с това и бъдещето на клуба, който беше водещият PR проект на Абу Даби.
Да оставим настрана перспективата за отнемане на точки, глоба или искове за обезщетение, колкото и тежки да са те. Това, което наистина е заложено на карта, е бъдещето на Манчестър Сити. Институцията, която повече от всяка друга държи съдбата на клуба в ръцете си, е Независимият футболен регулатор (IFR) – публичен орган, създаден тази година със закон, роден от вълната на възмущение срещу провалената Европейска Суперлига и проблемите със собствеността на клубовете.
Ако IFR и неговият председател Дейвид Коган упражнят пълния обхват на правомощията си, бъдещето на Манчестър Сити е мрачно. Регулаторът ще бъде длъжен да отстрани Мансур съгласно режима за собственици, директори и висши ръководители (ODSE) – кошмарният сценарий за Ал Мубарак и вътрешния кръг на управляващата фамилия.
Бъдеще, по-лошо от това на Челси?
Излизането на Абу Даби от Манчестър Сити би предизвикало напускането на всички онези търговски партньори, много от които вече изиграха централна роля в драмата. А оттам нататък нещата само се влошават. Призраците на разходите за компенсации и цената на евентуално изпадане правят Манчестър Сити много по-малко привлекателен за нов собственик в сравнение с Челси от 2022 г., продаден изпод носа на санкционирания Роман Абрамович.
Челси също имаше своите проблеми, но тежестта, която Манчестър Сити може да понесе, е несравнимо по-голяма. Подобно на всеки от големите шест клуба, задълженията му по трансфери и договори ще бъдат огромни.
Пътят нагоре ще бъде дълъг и ще е нужен много специфичен тип собственик, който да е готов да поеме Сити след ерата на Абу Даби, да не говорим за потенциално останалите 11 клуба под шапката на City Football Group.
От мека сила към твърд сблъсък
Ако присъдата се потвърди, няма да има съмнение къде е вината. Мнозина ще кажат, че позорът от санкциите е най-малкото, което принцът на Абу Даби и неговите съветници заслужават. И все пак, унищожаването на Сити изглежда като поредния грешен ход на играта.
Политическите избори, които сега се претеглят по отношение на връзките с ОАЕ, са безкомпромисни. Премиерът Анди Бърнам вероятно е смятал футбола за своя сигурна зона. Но превратностите на играта могат да бъдат брутални. Смесена с глобална политика за милиарди долари, играта създаде една от първите кризи за правителството на Бърнам.
Силата на футбола, както за политици, така и за кралски особи от Персийския залив, е, че той достига до всички. Въпреки че за шейх Мансур не се знаеше много, блясъкът на успеха имаше стойност за ОАЕ. Крайната инвестиция в „мека сила“? Обратната страна е, че сега няма къде да се скриеш. Меката сила изчезва, а на нейно място идва своеобразен твърд сблъсък между две нации. А в центъра му е един футболен клуб, който се чуди какво му готви бъдещето.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
