Откакто решителната дузпа на Байрактаревич излъга Донарума и подпечата третото поредно отпадане на „Скуадра адзура“ по пътя към Световното първенство, в Италия започна истински национален дебат. Всички, както се случи през 2022 и 2017 г., предлагат свои теории за причините за провала и идеи за реформи, които да върнат стария блясък на Калчото.

Аргументите често звучат познато и опростено: децата вече не играят футбол на улицата, прекарват дните си в социалните мрежи, схемата 1-3-5-2 е унищожила първенството, мисли се само за тактика, а не за техника. Треньорите в детско-юношеските школи пък са обвинявани, че гонят единствено победата заради собствената си кариера, вместо да развиват таланти. Всички са убедени, че знаят причините за катастрофата, но никой не предлага реални решения.

Докладът на Гравина и суровата статистика

Парадоксално, в официално изявление на Италианската футболна федерация (FIGC), бившият президент Габриеле Гравина публикува доклад за „здравословното състояние“ на италианския футбол. Този документ трябваше да бъде представен пред правителството след поредния крах на националния отбор. Срещата обаче бе отменена след оставката на самия Гравина.

Сякаш проблемите на италианския футбол се решиха магически на мига

Търсенето на изкупителна жертва е удобно, но неефективно. Гравина носи своята вина, но на изборите през 2025 г. той бе преизбран с внушителните 98,68% от гласовете. Ако той е бил основният проблем, защо получи такава категорична подкрепа?

Докладът му обаче съдържа безпощадни обективни данни, които описват симптомите на един тежко болен спорт:

  • Застаряващо първенство: Средната възраст в Серия А е 28 години (8-ият най-възрастен шампионат в Европа).

  • Доминация на чужденците: Те записват 67,9% от общите игрови минути (6-ият най-лош показател на континента). За сравнение, в Испания процентът е 39,6%, а във Франция – 48,3%.

  • Липса на избор за националния отбор: Само 89 италианци са сред 284-мата футболисти, които играят поне по 30 минути на мач.

  • Дъното при младежите: Серия А е на 49-о място от 50 първенства в света по изиграни минути от футболисти до 21 години, които имат право да играят за националния отбор (едва 1,9%).

Бавно темпо и краят на дрибъла

Втората част на доклада превръща в цифри това, което всеки фен усеща, докато гледа мач от Серия А: бавно темпо, мудна циркулация на топката, липса на остри крила заради злоупотребата със схемата 1-3-5-2 и консервативен подход.

Серия А е извън топ 10 на лигите по пробягани метри в спринт:

  • Средната скорост на топката е 7,6 м/с – далеч под тази в Шампионската лига (10,4 м/s) и средната за другите топ първенства (9,2 м/s).

  • Италианският елит е на последно място по успешни дрибли сред петте водещи лиги в Европа (26,69 срещу 29,97 на мач). От сезон 2019/20 успешните финтове са спаднали от 19,02 на 12,36 на двубой.

  • Първенството е последно и по индекса PPDA (интензивност на пресата), което означава, че отборите позволяват най-много пасове на съперника, преди да отнемат топката.

Изгубеното поколение и парадоксът на младежите

Най-тревожният проблем е разпиляването на таланта. Резултатите на юношеските формации на Италия са впечатляващи: вицешампиони на Световното до 20 г. (2023), полуфиналисти на Европейското до 17 г. тази година, шампиони на Европа до 19 г. (2023) и до 17 г. (2024).

Проблемът настъпва при прехода към мъжкия футбол. Докато техните връстници в Испания, Англия и Франция вече трупат минути в елита, италианските таланти засядат в Примаверата, по пейките или биват пращани под наем в Серия Б и Серия Ц.

Ярък пример е Матиа Либерали – абсолютната звезда на Европейското до 19 г. през 2023 г. Той дебютира за Милан при Пауло Фонсека, но бързо бе пратен в дубъла (Милан Футуро) и оставен на пейката. Тази година се наложи да премине в Катандзаро (Серия Б), за да играе редовно.

Някои анализатори смятат, че успехите при юношите не се дължат на индивидуален блясък, а на отличната тактическа организация, наложена от треньорите на федерацията (Нунциата, Болини, Фаво, Франческини) от 2018 г. насам. В Италия резултатът винаги е бил по-важен от развитието на играчите.

Кой дриблира в схема 3-5-2?

Данните на Sky Sports след поредния кръг в Шампионската лига са категорични: сред 100-те играчи с най-много дрибли в топ лигите, 59 са крила, а 15 са атакуващи халфове. Сред първите 200 има само осем италианци, като най-добрият от тях – Палестра, заема 56-о място. Испания има 30 представители, Франция – 27, а Англия – 20.

„В Италия почти всички играят 1-3-5-2 и това доведе до липсата на крила и играчи, които да надиграват съперника един на един“, подчертава Алесио Лиши, италианският треньор на испанския Осасуна.

Юрген Клинсман наскоро провокира футболната общественост с думите, че ако Ламин Ямал играеше в Италия, щеше да бъде пратен под наем в Серия Б. Макар и преувеличено, в това твърдение има доза истина. В италианската система Ямал щеше да попадне в мач с безкрайни единоборства, бавно темпо и схема 1-3-5-2, която не толерира неговия стил.

Милан и Интер в люта битка за франчайз в NBA Europe
Милан и Интер в люта битка за франчайз в NBA Europe

Спасението е зад граница

Надежда все пак има и тя идва от самите млади играчи. Те вече не се страхуват да емигрират. Ако родната система им затваря вратите, те търсят късмета си в чужбина.

В мача на националния отбор до 19 г. срещу Турция, игран часове след драмата в Босна, петима от титулярите се състезаваха извън Италия: Инасио и Реджани в Борусия Дортмунд, Колета в Бенфика, Мантини в Грасхопърс и Натали в ПСВ (преотстъпен от Байер Леверкузен).

Италианският футбол е болен. Това се доказва от състоянието на Серия А, резултатите в Шампионската лига и третото поредно отсъствие от Световно първенство. Дебатът трябва да се изчисти от съдийските полемики и да се фокусира върху самата игра. Ако ръководителите не направят нужните реформи, младите таланти просто ще напуснат страната. И в крайна сметка, това може да се окаже единственото спасение за „Скуадра адзура“.

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS