Кевин Кийгън, който почина на 75-годишна възраст, е единственият британски футболист, печелил два пъти „Златната топка“, легенда на Ливърпул, спечелил Купата на европейските шампиони, месианска фигура в Нюкасъл Юнайтед като играч и треньор, изградил толкова запомнящ се отбор, че президентът на ФИФА му пише, за да го похвали, и капитан, а по-късно и мениджър на английския национален отбор. И все пак, както самият Кийгън с тъга отбелязва, мнозина ще го запомнят главно с емоционалния му изблик, който предшества историческия провал на Нюкасъл в битката за титлата във Висшата лига – телевизионно интервю, предвестник на настъпващата ера на модерния футбол.
Едно избухване, белязало цяла кариера
Известният цитат на Кийгън „I’d love it“ от април 1996 г., насочен към сър Алекс Фъргюсън, се превърна в „меме“ още преди съвременното значение на думата и социалните медии да съществуват. Той беше повтарян безброй пъти по Sky Sports и се запечата в съзнанието на няколко поколения, много от които дори не са били родени, когато се е случил. Често оглавява класации за най-запомнящ се момент в историята на Висшата лига и предвещава ерата, в която дигиталните клипове и личните истории ще доминират във футболното отразяване.
„Непознати ми крещят „love it“ от прозорците на колите си“, пише Кийгън в автобиографията си. „Ловци на автографи ми казват, че биха се радвали („love it“), ако мога да им подпиша листчетата. Когато ходя на благотворителни събития, често ме молят да подписвам снимки, на които съм в онази класическа поза: със слушалки, сочещ с пръст, с пламтящи очи. Тези снимки обикновено се продават на търг за много повече пари от тези, на които играя за Англия или за някой от клубовете си.“
Харизма и неочаквани постижения
Съществува обаче опасност животът на Кийгън да бъде сведен до поредица от все по-емоционални изблици, каквито имаше много, като например сбиването му с Били Бремнър от Лийдс в „Чарити Шийлд“ през 1974 г. Това би засенчило изключителния характер на постиженията му и факта, че той беше може би най-харизматичният съвременен английски футболист – по-красноречив от Дейвид Бекъм и Пол Гаскойн и по-страстен от Боби Мур.
От миньорските корени до върха с Ливърпул
Издигането на Кийгън до върха на футболния елит е непредвидено, като малцина разпознават таланта му отрано, а повечето го отхвърлят като твърде дребен. Той винаги е отдавал заслуженото на сестра Мери Оливър, монахинята, която ръководи футболния отбор на католическото му начално училище, като също толкова важен ментор за него, колкото и Бил Шенкли. Донкастър Роувърс го отхвърля и на 16 години той започва работа в месинговия завод „Peglers“, където играе за футболния им отбор, но само в резервите. Случайно играе срещу скаута на Скънторп Боб Нелис, който му урежда проби в изпитващия затруднения отбор от трета дивизия.
Въпреки че впечатлява в Скънторп, все пак е голям шок, когато Шенкли, човекът, когото той смята за свой втори баща, го привлича в Ливърпул. Шенкли му казва: „Ти не си просто велик играч – ти си един от великите играчи!“. Кийгън вкарва гол в дебюта си за Ливърпул и никога повече не е оставен на пейката.
Пионер в Германия
Кийгън беше пионер, договаряйки освобождаващи клаузи в Ливърпул и Хамбургер, което му позволяваше да напусне, ако клуб плати такса от 500 000 паунда. Напускането на Ливърпул през 1977 г., веднага след като помогна на отбора да спечели първата си Купа на европейските шампиони, за да се присъедини към тим, заел шесто място в Бундеслигата, демонстрира както целеустремеността на Кийгън, така и способността му да предизвиква себе си. Той също така учетворява заплатата си.
Престоят в Хамбургер първоначално не е успешен. Завистливи съотборници провеждат срещи, за да го изгонят от клуба, и според Кийгън отказват да му подават топката. Най-ниската му точка идва по Коледа на 1977 г., когато в приятелски мач удря защитника на Любек Ерхард Прес и го нокаутира, за което получава осемседмично наказание. Година по-късно обаче той печели първата си „Златна топка“ и извежда Хамбургер до първата им титла в Бундеслигата от 1960 г. насам.
Тежкото бреме на националната фланелка
За Англия той на практика става наследник на Боби Мур като капитан, но в период, в който националният отбор е в упадък. Като единствен играч от световна класа в състава, това е тежко бреме, тъй като отборът пропуска поредни световни финали. Кариерата му на световни първенства се свежда до 20 минути през 1982 г. – кампания, прекъсната от контузия в гърба, където „единственият ми принос беше ужасен пропуск срещу страната домакин, който ни изпрати у дома“. Това се оказва и последният му мач за Англия, едва на 31 години.
Месията на „Сейнт Джеймсис Парк“
След престой в Саутхемптън, Кийгън прави ход, който ще определи втората половина на професионалния му живот. През 1982 г. той се присъединява към Нюкасъл, който тогава е в старата Втора дивизия. Този ход му коства кариерата в националния отбор, тъй като мениджърът Боби Робсън не смята за уместно да избира играч от второто ниво. Публиката на „Сейнт Джеймсис Парк“ се удвоява с пристигането на Кийгън и Нюкасъл печели промоция, след което той импулсивно решава да прекрати кариерата си на 33 години.
Години по-късно, през 1992 г., той се завръща като мениджър, за да спаси клуба от изпадане в трета дивизия. Нюкасъл не само се спасява, но печели промоция за Висшата лига и се превръща в един от най-атрактивните отбори, известен като „The Entertainers“. През сезон 1995-96 те натрупват 12 точки преднина до януари, но ключова загуба от Манчестър Юнайтед на сър Алекс Фъргюсън и психологическите игри на шотландеца оказват влияние. Драматичната загуба с 3:4 от Ливърпул и последвалият телевизионен изблик бележат края на мечтата за титла.
Най-големите успехи на Кийгън като играч:
Златна топка: 1978, 1979
Купа на европейските шампиони: 1977 (с Ливърпул)
Купа на УЕФА: 1973, 1976 (с Ливърпул)
Шампион на Англия: 1973, 1976, 1977 (с Ливърпул)
Шампион на Германия (Бундеслига): 1979 (с Хамбургер)
Последните битки и горчивият край
Кийгън поема Фулъм, а след това и националния отбор на Англия – решение, за което по-късно съжалява, завършило с унизително отпадане в групите на Евро 2000 и оставка в тоалетните на стария „Уембли“. Следва успешен период с Манчестър Сити, които той извежда до промоция във Висшата лига. Последното му завръщане в Нюкасъл под ръководството на Майк Ашли се оказва катастрофално и продължава само осем месеца.
Идеята, че един старомоден футболен мениджър, възпитан от Шенкли, може да съществува съвместно с безскрупулен бизнесмен като Ашли, винаги е изглеждала невероятна. Когато напуска поста, спечелвайки впоследствие дълго и ожесточено дело за неправомерно уволнение, това е последният му акт във футбола.
През май 2026 г. стана ясно, че Кийгън е болен от рак в четвърти стадий. Едно от последните му публични събития в Нюкасъл се превърна в прочувствено сбогуване с феновете, които винаги е чувствал най-близки. Това се оказа последното сбогом на Кийгън. Футболът, както той отбеляза, му е дал всичко, освен щастлив край.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
