Кристиано Роналдо наруши мълчанието - разкри истината за скандала с Жорже Жезус

Кристиано Роналдо наруши мълчанието! Капитанът на националния отбор на Португалия излезе с официално изявление във вторник, в което изясни цялата полемика около отношенията му със селекционера Жорже Жезус през последните дни, представяйки своята гледна точка за ситуацията.

Припомняме, че 41-годишният нападател напусна лагера на тима в Копенхаген преди мача с Дания, след като не влезе в игра по време на първия двубой с Норвегия. Сега CR7 най-накрая даде дългоочакваното (и обещано) обяснение.

Предисторията: от Мондиал 2026 до идването на Жезус

Роналдо започва разказа си с разкритието, че веднага след отпадането от Световното първенство през 2026 г. е бил напът да се сбогува с националния отбор. Той дори е подготвил прощално писмо до португалските фенове. Това обаче не се е случило, тъй като от Португалската футболна федерация (FPF) са настояли той да продължи, като дори са поискали мнението му дали наследникът на Роберто Мартинес трябва да бъде именно Жорже Жезус. „Това беше правилният избор, както доказват и резултатите“, казва Кристиано.

След официалното назначаване на Жезус, Роналдо се среща с новия селекционер в базата „Сидаде до Футебол“. „Той ми каза, че разчита на мен и че присъствието ми е фундаментално за неговия проект. Още тогава ми представи план за моето участие. Каза ми, че ще играя в първия и последния мач и че поради причини, свързани с физическото натоварване, винаги ще прави по три-четири смени на мач“, обяснява нападателят.

Нарушената дума и напускането на лагера

По време на същия разговор Жезус му предлага да не пътува с отбора за мачовете в Норвегия и Дания, а да изиграе първия мач и да остане в Португалия. Роналдо обаче категорично отказва. „Стори ми се очевидно, че не мога да приема. Това, че няма да играя в мачовете в чужбина, не означава, че трябва да спра да бъда капитан на нашия отбор. Тази привилегия да остана в Португалия не би била добър пример“, добавя той.

Конфликтът ескалира по време на мача с Норвегия. Въпреки предварителния план Роналдо да не играе, треньорът го пита дали е готов да влезе за 30 минути. Кристиано се съгласява, загрява от началото на второто полувреме, но така и не е повикан да влезе в игра. „Селекционерът не спази думата си“, категоричен е Роналдо.

Следва среща между него, Жезус и спортния директор на Ал Насър - Симон Коутиньо, на която е договорено треньорът да обясни истината на пресконференция. Това обаче не се случва по уговорения начин.

Ключовите точки, които Жезус е трябвало да изясни:
Той лично е предложил на Роналдо специален план за участие в националния отбор.
Роналдо никога не е поставял под въпрос неговите решения.
Било е грешка да го кара да загрява, без да го пусне в игра.
Той силно желае Кристиано да остане част от отбора.

„Това беше вторият път, в който той не спази дадената дума. Реших да напусна лагера, без да чакам ново нарушаване на обещание. За мен истината все още е най-важното нещо в отношенията между хората“, пише Роналдо.

Пълният текст на изявлението на Кристиано Роналдо:

Както обещах, реших да разкажа от първо лице и директно обстоятелствата около последния лагер на националния отбор.

След Световното първенство през 2026 г. подготвих писмо до португалците, което все още пазя, с думите, които искам да им отправя, когато окончателно напусна нашия отбор.

В края на турнира, още в самолета на връщане от САЩ, президентът на федерацията ме помоли и настоя да преосмисля решението си да напусна, защото FPF искаше да продължа.

Веднага след това ме помоли да дам мнението си за името на настоящия селекционер, което той обмисляше, наред с други имена, които не ми разкри.

Отговорих на президента на федерацията, че според мен това би бил правилният избор. Затова в деня, в който настоящият селекционер беше представен, бях искрено щастлив от избора. Това беше правилният вариант, както доказват и резултатите.

Няколко дни по-късно получих първо обаждане от новия национален селекционер, който каза, че би искал да се срещне с мен лично. Отговорих с „да“ и насрочихме среща за края на ваканцията ми.

Срещнахме се в „Сидаде до Футебол“, където моят клуб беше на предсезонен лагер.

Селекционерът ми каза в онзи ден, че разчита на мен и че присъствието ми е фундаментално за неговия проект. Още тогава ми представи план за моето участие. Каза ми, че ще играя в първия и последния мач и че поради причини, свързани с физическото натоварване, винаги ще прави по три-четири смени на мач.

Тогава ми предложи възможността да не пътувам с националния отбор за Норвегия и Дания. Предложи ми да изиграя първия мач и да остана в Португалия, след което да се присъединя отново преди мача на „Драгао“.

Незабавно отхвърлих това предложение. Стори ми се очевидно, че не мога да го приема. Това, че няма да играя в мачовете в чужбина, не означава, че трябва да спра да бъда капитан на нашия отбор. Тази привилегия да остана в Португалия не би била добър пример.

Селекционерът в крайна сметка се съгласи с моя анализ.

Този разговор беше придружен от Симон Коутиньо, спортен директор на Ал Насър, човек, на когото настоящият селекционер се отчиташе през целия минал сезон и един от отговорните за привличането му в клуба през 2025 г.

В деня преди началото на лагера селекционерът дойде в дома ми в Лисабон, за да проведем нов разговор по негово желание. Разговорът беше спокоен и всички принципи, договорени през август, бяха запазени. Изиграх мача на „Алваладе“ и въпреки че бях сменен, не направих никакъв проблем. Сам сложих капитанската лента на Бруно Фернандеш, без да си представям, че може би правя последните си стъпки като спортист и капитан на националния отбор. Важното за мен в онзи ден беше нашата победа. Да печелиш винаги е хубаво, в Португалия и за моята страна – още по-добре.

По време на обяда в деня на мача в Норвегия, един от помощниците на селекционера дойде на масата, където групата обядваше, и ме информира, че селекционерът иска да говори с мен. За моя абсолютна изненада, селекционерът ме попита дали съм добре да играя 30 минути. Бях напълно фокусиран върху физическото си възстановяване, интегриран със съотборниците си както винаги и мислех, че няма да играя в този ден. Без никакъв проблем.

Това искане беше извън моя план за физическо възстановяване и тренировки – защото трябваше да играя чак на 4-ти на „Драгао“ – но очевидно казах „да“. Той ми отговори, че тогава да бъда готов, защото ще играя 30 минути.

Останалото всички го знаят. Загрявах от почивката, гледах как минутите минават и не бях повикан. Селекционерът не спази думата си.

В края на мача исках само всичко да приключи с победа и да остана сам. Не отидох да поздравя феновете. Грешка, за която отговорността е само моя и която не трябваше да се случва. Извинявам се на португалците, които ни подкрепяха толкова силно там, извинявам се на феновете и се извинявам на тези, които, без да са португалци, може да са дошли там, за да ме видят, и които може да съм разочаровал.

48 часа по-късно проведохме разговор – аз, селекционерът и Симон Коутиньо, тъй като той беше присъствал на нашите разговори през август.

Беше дълбок, много откровен момент, без никакви филтри.

Съгласихме се, че има само един начин да приключим този „случай“: селекционерът да повтори това, което току-що ми беше казал насаме, в присъствието на Симон Коутиньо, но в залата за пресконференции.

Това, което беше договорено, беше просто: селекционерът щеше да започне пресконференцията с тази тема, опитвайки се да приключи въпроса, като каже истината. Щеше да каже, че никога не съм искал да играя никакви минути, че селекционерът и никой друг не ми е предложил плана за този лагер и че е било грешка да ме кара да загрявам, за да не вляза, и че ако се случи отново, няма да го направи.

Приключихме тази среща със селекционера, който ме помоли за прегръдка, обещавайки ми, че ще каже на конференцията това, което току-що ми беше казал, и че въпросът ще бъде преодолян. Аз нямаше да играя в Дания, а щях да играя в мача на „Драгао“. Всичко това в присъствието на Симон Коутиньо, през цялото време.

По искане на селекционера, след това се проведе среща между него, Симон Коутиньо и Тиаго Кравейро чрез видеоконференция, на която беше обобщено това, което говорихме.

Беше изготвен кратък документ, който аз самият валидирах и който, с мое знание, беше предаден на селекционера, както той беше поискал.

Конференцията беше това, което се знае: поведението нямаше нищо общо с нашата среща, чух изрази и агресия, които смятам, че не заслужавам, отношение на „искам, мога и командвам“, което никога не ми беше показвал, нито отблизо, нито отдалеч, насаме, в предишния ден.

Бележките, които валидирах, бяха следните: „Смятам, че е важно, защото е истината, да изясня някои неща, преди да говоря за Дания:

1. Аз самият, без никой друг, предложих на Кристиано план за него през този спортен сезон в националния отбор. Беше дълъг и много добър разговор.

2. Знам колко много той живее и обича националния отбор и тежестта, която има в света, и още повече, тежестта и положителното влияние, което има в отбора в продължение на 24 последователни години.

3. Планът, който предложих на Кристиано, беше приет.

4. Той никога не е поставял под въпрос моите избори. Беше примерен, лоялен и професионалист.

5. В плана, който начертах за него, не фигурираше мачът с Норвегия. Въпреки това, усетих, че той е успял да се възстанови физически от първия мач и го предупредих, че може да се наложи да го използвам. Кристиано се съгласи.

6. Сгреших, като накарах някой от ранга на Пеле или Марадона да загрява, за да не го пусна в игра. Ако беше днес, нямаше да го направя.

7. За да приключим въпроса: Аз искам Кристиано в националния отбор. Всъщност, не го искам малко, искам го много. За щастие, той също вярва в мен. Повярва в Ал Насър и тук също.

8. Относно това, че не е поздравил феновете. Вече говорихме за това. Който има над 230 мача за националния отбор, не получава от мен уроци по любов към Португалия. Беше момент на фрустрация, който не изтрива нищо. Той е играчът, който дава най-много автографи, който прави най-много селфита, който се грижи най-много за феновете. Нека не измисляме проблеми там, където ги няма. Когато не сме доволни, реагираме. Беше само това.“

Никоя от тези бележки не казваше, следователно, че селекционерът дори ми се извинява.

Това беше вторият път, в който той не спази дадената дума.

Реших да напусна лагера, без да чакам ново нарушаване на обещание. За мен истината все още е най-важното нещо в отношенията между хората. Колкото и да боли, нека ми казват истината.

Впрочем, в разговор, който проведох с президента на FPF и със селекционера сутринта в деня на тази пресконференция, те със сигурност могат да потвърдят, аз потвърдих, че ако не ме искат там, да ми го кажат. Достатъчно беше да бъдат откровени с мен. Аз бих приел това и обещах, че ще подготвим нещо красиво, както мечтая да се случи, и никой нямаше да се сърди.

Спомням си го като днес. Отговориха в един глас, че не. Че моето място е в националния отбор.

Никога, в нито един момент не съм се намесвал в техническо или тактическо решение на който и да е треньор или селекционер в почти 25-годишната си кариера. Приемам по-добре или по-зле това, което ми предлагат да направя. Уважавам решението и когато не спазват думата си към мен, чувствам, че мястото ми не е там.

Дължа и извинение на моите съотборници от националния отбор за това, че напуснах лагера. Въпреки абсолютната загуба на доверие в думата на селекционера, както може да свидетелства всеки, който е присъствал на тези разговори, не трябваше да го правя. Отговорността е изцяло моя.

Извинявам се на португалците още веднъж, но нарушаването на думата има за мен определящо въздействие. Почувствах, че оттам нататък престоят ми само ще навреди на работната група и направих това, което винаги съм казвал, че ще направя, ако не се чувствам полезен: събрах си багажа и си тръгнах.

Последствията от този мой акт трябва да бъдат оценени и наказани от Португалската футболна федерация. Разбирам, че наказанието не трябва да има смекчаващи обстоятелства. Аз не съм случаен играч, аз съм капитан на отбора и това представлява утежняващо обстоятелство. Вече се извиних, но знам, че действията трябва да имат последствия. Който е във футбола като мен, знае, че независимо от статута на всеки, правилата са еднакви за всички.

По този повод, чувам много да се говори за прощални мачове, че трябва да имам достойно сбогуване и че федерацията иска да ми даде тази възможност.

Научих в живота, гладен и без нищо за ядене много пъти, че никой нищо не дава на никого. Мога да обещая на всички мои фенове, естествено и особено на всички португалци, че ще направим един или повече прощални мачове, ще има време за това.

Но когато мисля за националния отбор, това, за което наистина мисля, е да се състезавам. За това мислех в деня, в който ми съобщиха за смъртта на баща ми. Бях на лагер с нашия национален отбор и там реших да остана до края на мача на следващия ден. Направих за страната това, което никога не бих направил за никой клуб.

Така че, ако съм добре физически, играя в моя клуб, с голове, надявам се, след изтърпяване на наказанието, което ми бъде наложено, ще бъда на разположение, както винаги съм бил до днес, да се състезавам и да печеля за нашия национален отбор.

Това е, повярвайте, най-чистата истина.

Кристиано Роналдо

 

???? COMUNICADO DE CRISTIANO RONALDO ???? "Tal como prometi, decidi contar, na primeira pessoa e de forma direta, as circunstâncias que envolveram o último estágio da Seleção Nacional. Após o Mundial 2026 preparei uma carta aos portugueses, que ainda guardo, com as palavras que lhes quero dirigir quando abandonar, definitivamente, a nossa equipa. No final da competição, logo no voo de regresso dos Estados Unidos, o Presidente da Federação pediu e insistiu que eu ponderasse a decisão de sair porque a FPF queria que eu continuasse. Logo a seguir pediu que lhe desse a minha opinião sobre o nome do atual Selecionador e que ele estava a ponderar, a par de outros nomes que não me revelou. Respondi ao Presidente da Federação que, em minha opinião, seria a escolha certa. Por isso, no dia em que o atual Selecionador foi apresentado fiquei genuinamente feliz pela escolha. Era a opção certa, como os resultados vão comprovando. Poucos dias depois recebi um primeiro contacto do novo selecionador nacional a dizer que gostava de estar comigo pessoalmente. Respondi que sim e agendámos para o final das minhas férias. Encontrámo-nos na Cidade do Futebol onde o meu clube fazia estágio de pré-temporada. O Selecionador disse-me nesse dia que contava comigo e que a minha presença era fundamental para o seu projeto. Apresentou-me, logo ali, um plano para a minha participação. Disse-me que jogaria o primeiro jogo e o último e que por razões de gestão física iria fazer sempre três a quatro mudanças por jogo. Nessa altura colocou-me a hipótese de eu não viajar com a Seleção para Noruega e Dinamarca. Propôs-me que fizesse o primeiro jogo e ficasse em Portugal, para depois me juntar de novo antes do jogo do Dragão. Recusei de imediato esta proposta. Parecia-me evidente que não a poderia aceitar. Não seria por não jogar os jogos no estrangeiro que deixaria de capitanear a nossa equipa. Esse privilégio de ficar em Portugal não seria um bom exemplo. O Selecionador acabou por concordar com a minha análise. Esta conversa foi acompanhada pelo Simão Coutinho, diretor Desportivo do Al Nassr, pessoa a quem reportava o atual selecionador durante toda a época passada e um dos responsáveis pela sua contratação pelo clube em 2025. Na véspera do estágio começar o Selecionador deslocou-se a minha casa, em Lisboa, para ter nova conversa comigo, a seu pedido. A conversa foi tranquila e todos os princípios combinados em agosto foram mantidos. Joguei o jogo de Alvalade, e apesar de substituído, não fiz nenhum problema. Coloquei a braçadeira eu mesmo ao Bruno Fernandes, longe de imaginar que pudesse estar a dar os últimos passos, como atleta e capitão da Seleção Nacional. O importante desse dia, para mim, foi a nossa vitória. Ganhar é sempre bom, em Portugal e pelo meu País, ainda melhor. À hora de almoço do dia do jogo na Noruega um adjunto do selecionador do veio à mesa onde o grupo estava a almoçar e informou-me que o Selecionador me queria falar. Para minha absoluta surpresa, o selecionador perguntou-me se estava bem para jogar 30 minutos. Eu estava totalmente focado na minha recuperação física, integrado com os meus companheiros como sempre e a pensar que não jogaria naquele dia. Sem nenhum problema. Este pedido era algo fora do meu plano de recuperação física e de treino – porque apenas iria jogar dia 4 no Dragão – mas obviamente disse que sim. Respondeu-me que então estivesse preparado porque jogaria 30 min. O resto todos conhecem. Aqueci desde o intervalo, vi os minutos a passar e não fui chamado. O Selecionador tinha-me falhado com a sua palavra. No fim do jogo só queria que tudo acabasse com a vitória e ficar sozinho. Não fui cumprimentar os adeptos. Uma falha que é apenas da minha responsabilidade e que não deveria ter acontecido. Peço desculpa aos portugueses que ali nos apoiaram intensamente, peço desculpa aos adeptos e peço desculpa aos que, sem serem portugueses, ali se possam ter deslocado para me ver e a quem eu possa ter desiludido. Passado 48 horas tivemos uma conversa, eu, o Selecionador e o Simão Coutinho uma vez que tinha sido ele a acompanhar as nossas conversas de Agosto. Foi um momento profundo, muito frontal, sem qualquer tipo de filtro. Concordamos que só havia uma maneira de encerrar este “caso”: que o Selecionador repetisse o que acabara de me dizer ali em privado, na presença do Simão Coutinho, mas na Sala de Imprensa. O que foi combinado era simples: o Selecionador começaria a conferência de imprensa por este tema, procurando encerrar o assunto contando a verdade. Diria que nunca pedi para jogar minutos nenhuns, que foi o Selecionador e mais ninguém, quem me propôs o plano para este estágio e que foi um erro colocar-me a aquecer para não entrar e que se voltasse a acontecer não o faria. Acabamos essa reunião com o Selecionador a pedir-me um abraço, a prometer-me que ia dizer na conferência o que acabara de me dizer a mim e que o assunto se ultrapassava. Eu não jogaria na Dinamarca e jogaria o jogo do Dragão. Tudo isto na presença do Simão Coutinho, sempre. A pedido do selecionador, decorreu depois uma reunião entre ele mesmo, o Simão Coutinho e o Tiago Craveiro em videoconferência, em que se resumiu aquilo que falámos. Foi produzido um pequeno documento que eu mesmo validei e que, com o meu conhecimento, foi entregue ao Selecionador, tal como ele havia solicitado. A conferência foi o que se conhece: a postura não teve nada a ver com a nossa reunião, ouvi expressões e uma agressividade que julgo não merecer, uma atitude de quero, posso e mando que nunca me manifestou, nem de perto nem de longe, em privado, na véspera. As notas que validei eram as seguintes: “Acho importante, até porque é a verdade, esclarecer algumas coisas antes de falar da Dinamarca: 1. Propus ao Cristiano eu mesmo, sem mais ninguém, um plano para ele, esta época desportiva, na Seleção Nacional. Foi uma conversa demorada e muito boa. 2. Sei o quanto ele vive e Ama a Seleção e o peso que tem no Mundo, mais ainda, o peso e a influência positiva que tem na Seleção há 24 anos consecutivos. 3. O plano que propus ao Cristiano foi aceite. 4. Ele nunca questionou as minhas opções. Foi exemplar, leal e profissional. 5. Do plano que tracei para ele não constava o jogo da Noruega. No entanto, senti que ele tinha conseguido recuperar fisicamente do primeiro jogo e avisei-o que poderia ter de o utilizar. O Cristiano concordou. 6. Errei ao colocar alguém da dimensão de Pelé ou Maradona a aquecer para depois não o colocar em jogo. Se fosse hoje não o faria. 7. Para encerrar o assunto: Eu quero o Cristiano na Seleção Nacional. Aliás não quero pouco, quero muito. Felizmente ele também acredita em mim. Acreditou no Al Nassr e aqui também. 8. Sobre não ter cumprimentado os adeptos. Já falámos sobre isso. Quem faz mais de 230 jogos pela Seleção não recebe de mim lições de Amor a Portugal. Foi um momento de frustração que não apaga coisa nenhuma. É o jogador que mais autógrafos dá, que mais selfies tira, que mais acarinha os adeptos. Não inventemos problemas onde eles não existem. Quando não estamos contentes reagimos. Foi só isso.” Nenhuma destas notas dizia, portanto, que o selecionador me pedisse sequer desculpa. Era a segunda vez, que me estava a faltar à palavra dada. Decidi abandonar o estágio sem esperar por mais nenhuma quebra de palavra. Para mim a verdade ainda é a coisa mais importante na relação entre as pessoas. Por muito que doa, que me digam a verdade. Aliás, numa conversa que mantive com o Presidente da FPF e com o Selecionador na manhã do dia dessa conferência de imprensa, podem confirmar seguramente, reafirmei que se não me quisessem ali mo dissessem. Bastava serem francos comigo. Eu aceitaria isso e prometi que prepararíamos algo bonito, como sonho que aconteça, e ninguém ficaria zangado. Lembro-me como se fosse hoje. Responderam em uníssono que não. Que o meu lugar era na Seleção Nacional. Nunca, em nenhum momento me intrometi em qualquer decisão técnica ou tática de qualquer treinador ou selecionador em quase 25 anos de carreira. Aceito é melhor ou pior o que me propõem fazer. Respeito a decisão e quando me faltam à palavra, sinto que o meu lugar não é ali. Devo também um pedido de desculpas aos meus companheiros de Seleção por ter abandonado o estágio. Apesar da absoluta quebra de confiança na palavra do Selecionador, como poderá testemunhar quem assistiu a estas conversas, eu não o devia ter feito. A responsabilidade é exclusivamente minha. Peço desculpa aos portugueses mais uma vez, mas a quebra da palavra tem, para mim, um impacto definidor. Senti que, a partir dali, a minha permanência iria apenas prejudicar o grupo de trabalho e fiz o que sempre disse que faria se não me sentisse útil: peguei nas malas e saí. A consequência deste meu ato deve ser avaliada e punida pela Federação Portuguesa de Futebol. Entendo que a punição não deve ter atenuantes. Não sou um jogador qualquer, sou capitão de equipa e isso constitui uma agravante. Já pedi desculpa, mas sei que as atitudes têm de ter consequências. Quem está no futebol como estou sabe que, independentemente do estatuto de cada um, as regras são iguais para todos. A este propósito, tenho ouvido muito falar em jogos de despedida, que tenho que ter uma despedida digna e que a Federação me quer dar essa oportunidade. Aprendi na vida, com fome e sem nada para comer muitas vezes, que ninguém dá nada a ninguém. Posso prometer a todos os meus fãs, naturalmente e em especial a todos os portugueses, que faremos um ou mais jogos de despedida, haverá tempo para isso. Mas quando penso na seleção o que eu penso mesmo é em competir. Foi nisso que pensei no dia em que me deram a notícia da morte do meu Pai. Estava em estágio da nossa Seleção e lá decidi ficar até terminar o jogo do dia seguinte. Fiz por isso pelo País o que jamais faria por clube algum. Portanto se estiver bem fisicamente, a jogar no meu clube, com golos espero, a seguir ao cumprimento da suspensão que me for aplicada, estarei disponível, como sempre estive até hoje, para competir e ganhar pela nossa Seleção. Esta é, acreditem, a mais pura das verdades."

— B24 (@B24PT) October 6, 2026

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS