Мениджърът Мино Райола почина на 54-годишна възраст, но няма съмнение, че той ще бъде запомнен като един от най-специалните футболни агенти в света. Това се подкрепя от историята на Златан Ибрахимович, който описва в автобиографичната си книга начина, по който се е запознал с Райола.

Ибрахимович започва да търси мениджър, след като бившият му треньор Хасе Борг го убеждава да не си сътрудничи с каквито и да било агенти. Ибра обаче иска трансфер от Аякс и започва да търси опции.

„Бях свободен, но не знаех какво да правя с тази свобода. Нямах никаква представа накъде да поема, а и нямаше кого да попитам в онези дни. Между нас футболистите имаше голямо съревнование, а когато ставаше въпрос за агенти и трансфери нещата дори ескалираха. Нямах идея на кого да вярвам. Всеки един от моите съотборници в Аякс искаше да играе в голям отбор и бях наясно, че трябва да потърся външен човек. Сетих се за Тайс.

Тайс Слегерс беше журналист, на когото бях дал интервю за "Voetbal International" и веднага го харесах. Знаеше що за човек съм и какви хора харесвах.

Набрах номера му и му обясних ситуацията, в която се намирам.

- Трябва да си намеря нов агент. Кой би ми препоръчал?

- Нека помисля малко - отговори ми той и аз го оставих на спокойствие.

Обади ми се и каза:

- Слушай, сещам се за два варианта. От едната страна е фирмата, която работи с Дейвид Бекъм, а другият е един тип...

- Какво му е ?

- Той е мафиот.

- Мафиот ми звучи добре - казах му аз.

- Предположих, че ще кажеш това.

- Чудесно! Уреди ни среща!

Въпросният тип изобщо не беше мафиот, но изглеждаше и се държеше като такъв. Казваше се Мино Райола, а за него бях чувал и преди. Той се изявяваше като агент на Максуел и именно чрез него се бе опитал да се свърже с мен няколко месеца по-рано. Така работеше той. Мино винаги използваше посредници. Ако се предложиш сам, губиш надмощие. Този номер не мина при мен и аз отговорих на Максуел:

- Ако има какво да ми предложи, да заповяда лично, в противен случай не ме интересува.

В отговор Мино беше изпратил съобщение: "Предай на Златан да се ш*ба."

Тогава това ме вбеси, но аз се вълнувах от срещата, която ми предстоеше и шанса да разбера нещо повече за него. Моята среда беше такава, всеки пращаше другия на майната си.  Чувствах се комфортно в обстановка, която ми напомняше гетото. Подозирах, че с Мино имаме еднакъв произход.

Мино беше роден в южната част на Италия, в провинция Салерно. Когато е бил едва на година, семейството му се преместило в Холандия и отворило пицария в Харлем. Той е трябвало да помага в чистенето, миенето на съдове и да работи като сервитьор в семейното заведение. Той обаче започва сам да си пробива път. Набля на книгите и още като тийнейджър започва да се развива. Занимавал се с хиляди неща, учел право и наблягал на езиците. Също така обичал футбола и още в ранните си години мечтаел да стане агент.

През 1993 година продал Денис Бергкамп на Интер, а през 2001 Павел Недвед на Ювентус за 41 млн. евро. Въпреки всичко това Мино все още не бе голяма клечка, но вървеше по своя път. Беше абсолютно безстрашен и не се стесняваше да използва всякакви трикове, което ми харесваше страшно много. Нямах нужда от поредното примерно момче. Мечтаех за трансфер и исках да сключа голям договор - реших, че трябва да впечатля Мино.

Когато Тайс ни уреди среща в хотел "Окура" в Амстердам, сложих кафявото си кожено яке "Gucci". Нямах намерение да бъда идиота със спортния екип, който бяха прецакали. Сложих масивен златен часовник и се качих в моето "Porsche". Паркирах точно пред хотела и влязох вътре, така сякаш всички чакаха само мен.

Не бях сигурен точно с какъв човек ще се срещна, може би беше някой издокаран тип с по-голям златен часовник от моя. Кой обаче се появи? Беше облечен с дънки и тениска "Nike", а корема му беше като на някой от героите от Семейство Сопрано. Наистина ли тази откачалка беше футболен агент? Какво мислите, че ни донесоха след като поръчахме? Няколко парчета суши с авокадо и скариди? Отрупаха масата ни с храна достатъчна да засити пет души и Мино започна да се тъпче. След това се отправи направо към целта. Нямаше захаросани приказки и увъртания и веднага разбрах, че ще се получи. Звучеше ми страхотно и си казах, че наистина искам да работя с този човек. Мислехме еднакво и точно бях готов да си стиснем ръцете и знаете ли какво направи това наперено копеле? Извади четири разпечатани страници, на които пишеше: "Кристиан Виери - 27 мача, 24 гола; Филипо Индзаги - 25 мача, 20 гола - Давид Трезеге: 24 мача, 20 гола; Златан Ибрахимович - 25 мача, 5 гола."

- Мислиш ли, че мога да те продам изгодно при такава статистика?

- Ако бях отбелязал 20 гола и майка ми щеше да ме продаде.

Той замълча. По-късно ми каза, че го е напушвал смях, но трябвало да продължи с играта си.

- Прав си, но все пак...Мислиш се за много велик, а?

- Какво искаш да кажеш - попитах наперено аз.

- Мислеше, че ще се впечатля от якето, часовника или колата ти ? Да, но не си познал. Изобщо не съм, дори ги мисля са абсурдни.

- Добре - отвърнах аз.

- Искаш ли да станеш най-добрият в света? Или искаш да печелиш повече от всички твои съотборници в момента и да продължиш да се влачиш с този амбалаж?

- Искам да съм най-добрият - отвърнах категорично аз.

- Добре, защото, ако си най-добрият ще имаш и всичко останало. Но ако преследваш единствено парите, накрая ще останеш с празни ръце, схващаш ли?

- Да.

- Помисли много добре и ме уведоми за крайното си решение - каза той и срещата ни приключи.

Едва се бях качил в колата, когато му се обадих:

- Слушай, не обичам да чакам. Искам да започнем да работим заедно.

Той помълча няколко секунди.

- Добре - отговори накрая, - но ако работим заедно ще трябва да правиш каквото аз ти кажа.

- Разбира се.

- Като за начало ще продадеш колата си и златния часовник. Ясен ли съм?

Според статистиката не ставам? Трябваше да му кажа да върви по дяволите. Искаше от мен да продам колата си. Какво общо имаха тя? Беше отишъл прекалено далеч, но все пак беше прав? Предадох се, продадох моето "Porsche Turbo" не само за да се усмири, но и за мое собствено добро. Можех да се очистя с тази кола...

Нещата не спряха до тук. Трябваше да карам един неугледен и малък Фиат Стило, който ми бяха дали от клуба. Замених златния часовник с един грозен "Nike" и пак започнах да се появявам с спортен екип. Всичко започна да става трудно. Тренирах постоянно и на всяка цена. Натоварвах се до ръба на силите си и бях поразен от истината. Цялата ми нагласа беше грешна. Беше истина, че не бележех достатъчно голове и че съм прекалено мързелив. Липсваше ми мотивация. Бях осъзнал това напълно и започнах да давам всичко от себе си, както в тренировките, така и в мачовете. Но истината е, че човек не може да се промени за една нощ. За щастие дори нямах шанс да кръшкам, защото Мино беше залепен до мен като пиявица.

- Обичаш, когато хората ти казват, че си най-добрият, нали ?

- Разбира се.

- Това не е вярно, ти не си най-добрият. Ти си едно лайно, пълна дупка. Трябва да работиш по-усилено.

- Ти си лайното. Всичко, което можеш е да се заяждаш.

- Ш*бай се.

- Върви на майната си.

Отношенията ни често ставаха агресивни или поне изглеждаха така. В този тон бяхме възпитани и двамата и скоро схванах цялото му поведение, цялото това "Ти си нищо" беше неговият начин да ме накара да се променя и мисля, че успяваше. Това ме стимулира и ме накара да мисля като победител. Треньорът спря да ме изпраща вкъщи. Впрягах цялата си енергия и във всяка ситуация се борех за победа. Исках я във всеки мач, без значение колко маловажен беше той. Във всяко състезания исках да бъда първи, дори и на тренировки...

Изказванията на Райола, които ще кънтят във футболната история

Човекът, когото всички мразеха, защото си вършеше работата

Футболният свят скърби за Мино Райола

76 футболисти останаха без своя агент

Мино Райола почина, след като не успя да преодолее тежкото белодробно заболяване

Dsport е и във Viber! Присъединете се и бъдете преди всички

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS