Едва на 18 години, но вече утвърден в елита на световния футбол, Ламин Ямал е име, което предизвиква както възхищение, така и критики. Юношата на Барселона е глобален феномен, но неговата философия остава проста: да се наслаждава максимално на играта. „Никога не усещам напрежение, когато играя футбол“, заяви той отново в дълго откровено интервю за CBS.

Философията на играта: Без напрежение, само наслада

Номер 10 на „блаугранас“ и испанския национален отбор обясни това усещане през призмата на личния и семейния си опит.

„Мисля, че никога не съм изпитвал напрежение, играейки футбол. Моите родители са преживели истински натиск, когато са били млади. Да управляваш семейство, работа, да бъдеш щастлив, ето това е истинско напрежение за мен“, споделя Ямал.

Той е категоричен, че всичко е въпрос на вътрешна нагласа. „Напрежението е нещо ментално. Нещо, което всеки носи вътре в себе си. Аз никога не съм го усещал и не знам дали някога ще го почувствам.“

Радостта, която излъчва неговият футбол, е пряко свързана с тази нагласа. „Просто се опитвам да се забавлявам. Мисля, че моите приятели и семейството ми са преминали през по-трудни неща, отколкото аз, докато просто играя футбол“, добавя той. Ямал се определя като играч, който е „забавен... да, забавен е думата. Играя, за да могат хората да се забавляват и да правя шоу във футбола.“

Корените в Рокафонда и символът „304“

Неговият произход от квартала Рокафонда в Матаро е в основата на начина, по който възприема футбола и живота. Той дори разкрива историята зад прочутото си празнуване на голове с показване на пръстите „304“.

„Това е символът на нашия квартал. Пощенският код. В Барселона всички започват с 08, а нашият е 08304. Спомням си, че веднъж бях наказан в националния отбор и исках празнуване, с което да се заявя. Най-добрият ми приятел Сохаиб ми каза: "Направи това" и се получи. Оттам остана“, разказва Ямал.

Той описва квартала си като място, където футболът е всичко и изравнява всички. „Когато си от квартал без много ресурси, футболът е всичко. Той поставя всички наравно. Независимо дали идваш от богато или бедно семейство, на терена всички сте еднакви. Това е чувство на любов. Футболът е първата любов в живота ми и винаги ще бъде.“

Пътят към дебюта на 15 години в Ла Лига

Когато дебютира в Ла Лига на 15 години, той си спомня, че се е чувствал малко нервен. „Когато влязох на терена – не, но по време на загрявката, когато видях „Камп Ноу“, когато осъзнах, че моментът ми настъпва, че съм го мечтал и че наистина се случва – тогава усещаш нерви, но са хубави. Това усещане, че всичко ти гори в корема и времето минава много бързо. Това е смесица от адреналин, нерви и вълнение“, описа той.

Този момент направи необходим предишния труд, когато пътувал с баща си с влак за тренировки и мачове. „Ставах много рано, защото пътувахме с влак. Закусвах, зареждах електрическата тротинетка и слизах с нея от дома си до гарата, защото беше 20 минути път. Носех си одеяло. От Матаро до Оспиталет пътуването беше един час и спях. От Оспиталет до Сант Фелиу започвах да загрявам, защото мачът започваше след час. Бяха си приключения с баща ми. Най-лошото беше пътят обратно. Имах дълъг път и бях много гладен“, посочи той.

Изборът между Испания и Мароко

Ямал, който има марокански корени, разкрива, че е обмислял възможността да играе за африканската страна, особено след историческото ѝ достигане до полуфиналите на Световното първенство. Въпреки това, решението му е било категорично.

„С цялото ми уважение към Мароко, винаги съм искал да играя на Европейско първенство, тук, в Европа. Европейският футбол е по-видим. Играейки в Барселона, исках да спечеля Европейското, което, слава Богу, вече постигнах, а сега искам да играя и на Световно първенство с шансове да го спечеля. Винаги ще изпитвам обич към Мароко, това също е моя страна, но аз съм израснал в Испания и я чувствам като своя родина“, подчерта той.

Що се отнася до очакванията му за Световното първенство през 2026 г., те са изключително високи. „Отдавна Испания не е смятана за претендент за спечелване на Световното първенство. Виждам, че страната е развълнувана. Аз също. Не можех да дойда в по-подходящ момент. Чувствам се важен, чувствам се добре. Наистина го очаквам с нетърпение“, каза той.

Идоли, цели и живот извън терена

Въпреки че се възхищава на Лионел Меси и го нарича „най-добрият в историята“, Ламин Ямал е решен да следва своя собствен път. 

"Уважавам за това, което означава за футбола. Ако се срещнем, ще има взаимно уважение. За мен Меси е най-добрият в историята. Той знае, че съм добър играч и че аз го уважавам. Взаимно е и двамата знаем, че не искам да бъда Меси. Искам да следвам собствения си път. Не искам да играя като него или да нося номер 10 заради Меси“, посочи той.


Той споделя, че като дете не е бил голям дрибльор, а по-скоро е разчитал на голов нюх и визия за играта, вдъхновен от пасовете на Меси и Модрич. Животът му на 18-годишна суперзвезда обаче е далеч от нормалния. „Трудно е. Дори да искаш, никога няма да бъдеш нормален 18-годишен. Аз излизам от тренировка и пред дома ми ме чакат четирима папараци. Искам да изляза да пия нещо, но не мога. Опитвам се да намирам радост в простите неща – да играя на PlayStation, да вечерям с майка ми, да бъда с брат си“, обяснява той в интервюто за CBS.

В заключение, Ямал изразява желанието си да бъде възприеман като искрен човек и вдъхновение за децата. „Във футбола има много малко искрени хора. Искам да ме виждат като някой, който казва това, което мисли, а не това, което другите искат да чуят. Човек, който се грижи за своите близки, което е важно. Човек, който иска да се наслаждава на живота. Не мисля за това, което казват другите. Ценя това, което имам, и искам хората да ме виждат такъв, какъвто съм“, заключи той.

Тер Стеген се завърна към тренировките с Барселона
Тер Стеген се завърна към тренировките с Барселона

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS