Лионел Меси - за съперничеството с Кристиано, любимите голове и най-ценната награда

dsport.bg

Предаването "Код Спорт" по ТВ+ предстви на зрителите специално интервю с мегазвездата на Барселона Лионел Меси. В него той говори за първите си стъпки в "каталунския" тим, споделя кои са любимите му голове, коя е най-ценната индивидуална награда и липсва ли му съпреничеството с Кристиано Роналдо в Ла Лига.

- Да започнем със смяната на позицията ти. Къде бе свикнал да играеш, в академията на Нюелс Oлд Бойс?

- Имаше няколко малки игрища за по 7 души в отбор, на които играехме в Малвинас. Тренировъчни терени на Нюeлс Олд Бойс. Тогава обичах да играя като нападател, но се връщах и доста в защита. Но знаете, че в началото всеки играе на всяка позиция. На мен ми беше най-удобно да играя зад централния нападател или с други думи да съм плеймейкър. И оттогава свикнах да играя на тази позиция.

- Когато пристигна в Барса, вече започна да играеш на голямо игрище с 11 души в отбор. Тогава обикновено беше на лявото крило или зад нападателя.

- В първите ми години, когато започнах да тренирам бях в школата на Нюелс и там играех зад плеймейкъра. Когато дойдох в Барса, играехме във формация 3-4-3, което означаваше, че аз трябва да съм на върна на така наречения диамант в средата. Това ми бе позната позиция и свикнах да играя като плеймейкър, още от най-ранната ми възраст. Обичах да имам свобода на терена. Понякога играех и на крилото, но това не се случваше много често.

- Когато дебютира в първия отбор на Барселона, почти по принуда ти беше на десния фланг, защото Роналдиньо бе в ляво, а Ето'о на върха на атаката.

- Истината е, че просто нямаше друга опция и Франк Рийкард трябваше да ме използва отдясно по атаката. А това бе нещо напълно ново за мен. Никога преди не бях играл на тази позиция. Малко по малко започнах да се приспособявам. Бях доволен от това, че получавах шанс да играя и просто исках да съм на терена, независимо къде. И така постепенно свикнах.

- Това, че беше отдясно, променяше ли нещо за теб?

- Всъщност доста бързо се приспособих, защото аз съм левичар и така ми беше много лесно да влизам навътре към наказателното поле със силния си крак. Освен това, тази позиция ми даваше по-добър поглед върху играта. Това ми хареса още от самото начало.

- Тогава обаче не бе популярно да се играе с „обърнати крила“. Това навлезе като мода по-късно във футбола.

- По това време титуляри бяха Людовик Жули, Самуел Ето'о и Роналдиньо, а аз се появявах от време на време. Постепенно обаче минутите ми на терена се увеличиха и свикнах с така наречените обърнати крила.

- И точно, когато вече свикна с позицията си на десния фланг, дойде Гуардиола. И един ден, точно преди „Ел Класико“ на „Бернабеу“, Гуардиола идва и ти казва: „Лео, ела тук, ще трябва да играеш на върха на атаката“. Спомняш ли си този разговор за смяната на позицията като „фалшива деветка“? Какво точно ти каза той?

- Спомням си, че за мен бе истинска изненада, когато бях извикан за мача на „Сантяго Бернабеу". Това се случи точно един ден преди двубоя. Накараха ме да отида в офиса на Гуардиола в „Сиутат Еспортива“ и той ми каза, че е наблюдавал мачовете на Мадрид. Говорил с Тито Виланова и тогава им хрумнала идеята да ме използват като „фалшива деветка“. Той смяташе да пусне Самуел Ето' и Тиери Анри по двата фланга, а аз да съм в средата като „фалшива деветка“. Разбира се, не трябваше да стоя на върха на атаката през цялото време, а да помагам и на халфовата линия. Идеята беше централните защитници на Реал да ме следват и така да отварят пространства в центъра на отбраната за бързите ни крила. И всъщност единият от головете на Анри падна точно така. Беше изненада както за нас, така и за Мадрид. Спомням си, че владеехме доста топката и винаги имахме числено предимство в зоната, където бе топката. Никога не съм играл като централен нападател, но знаех, че трябва да изскачам от задна позиция, а не да бъда статичен. Така че това не бе голяма промяна за мен. Бях играл като плеймейкър с години и знаех точно как да действамв тази позиция.

- След това отново се върна отдясно. Сякаш можеш да играеш, където си поискаш?

- Имах много повече свобода в сравнение с типичния централен нападател, какъвто беше Давид Вия например. По-късно Неймар имаше такава свободна роля до ясно изявения стрелец Луис суарес, а аз играех по-скоро зад тях.

- Футболът ти е формиран наполовина в стила „Потреро“, наполовина стил Барса?

- „Потреро“ или уличният футбол е най-доброто училище за аржентинските футболисти. Научих доста на улицата като дете. Играех на терени с пясък или асфалт. Всичко се промени, когато се присъединих към академията на Барса. Тогава започнах да тренирам по коренно различен начин в сравнение с Аржентина.

- Лесно ли се адаптира към това? Да съчетаеш своята импровизация със строгите изисквания да играеш в строго определена система?

- Не беше лесно. Като започнем от първите няколко месеца, в които не разбирах особено начина, по който академията на Барселона гледаше на футбола. Беше ми трудно и защото не можех да играя заради проблем с документите ми, а най-накрая, когато започнах, се контузих още в първия ми мач. Тогава останах за дълго извън игра. Не е лесно да се озовеш на място, където философията за играта е толкова ясно изразена и трябва да се приспособиш към нея, но е истина, че когато си тук от малък е доста по-лесно да свикнеш. Това ми даде много и ми помогна да израсна като играч и да надградя над уменията, които вече бях придобил в Аржентина.

- Развитието ти във физически аспект е директно свързано и с футболното ти развитие?

- Мисля, че физически претърпях голяма промяна от момента, в който започнах, досега. Но това е нещо нормално. Ти се променяш физически, израстваш като играч, дори и като човек. Мисля, че всички тези процеси са нормални.

- А какво ще кажеш за работата във фитнеса?

- Не съм от типа играчи, които прекарват много време във фитнеса. Но предимно залагам на силовите тренировки. Тренирам доста специфични упражнения, вместо просто да използвам уредите във фитнеса. Мисля, че с годините се научих да се грижа себе си и тялото си, за да избягвам сериозни контузии.

- Да се грижиш за тялото си научи от по-опитните футболисти или някой от медицинския щаб ти препоръча да го направиш?

- Това бе изцяло мое решение. Почувствах, че имам нужда от промяна. Исках нещо повече и както става с по-възрастните хора, те ме съветваха и ми даваха идеи. Започнах да тествам кое е добре за мен и кое не. Когато порастваш, започваш да виждаш неща, които не са били важни за теб, когато си бил по-млад. На 20-21-22 можеш да правиш каквото си искаш и тялото ти няма да го усети. Но след това трябва да полагаш много повече усилия, ако искаш да задържиш високото си ниво, особено в този натоварен сезон, пълен с мачове.

- Сиестата още ли ти е любима?

- Да, аз си поспивам доста. Откакто обаче Тиаго се роди, това се случва доста по-рядко и това е нормално, когато имаш деца. Ежедневието ни зависи много от децата; приключвам тренировка, прибирам се вкъщи да хапна нещо бързо, излизам да ги прибирам от училище и целият ми график се върти около децата. Намалих много следобедния сън.

- Ако някой ти беше казал, още когато стартираше, че ще станеш такъв голмайстор, щеше ли да му повярваш?

- Вярно е, че първоначално не бях играч, който вкарва много голове. Вкарвах, но в юношеските формации. Когато обаче стигнах до първия отбор, се борих да вкарам много попадения, особено през първите си няколко години - тогава или правех грешки, или нямах късмет. Спомням си, че Ето'о ми каза: „В деня, в който започнеш да бележиш, ще бъдеш страхотен.“ Просто защото имах много шансове и не ги реализирах. Това беше така, докато един ден не избухнах, вкарах и след това всичко започна да се получава. Като дете свикнах да вкарвам, както в Аржентина, така и в младежките отбори на Барселона. Борих се да започна в първия отбор и това се случи.

- В днешно време футболът не може да върви без попадения. Чувстваш ли, че си принуден да вкараш?

- Както казах по-рано, аз играя съсредоточено през цялото време, гледам повече да правя асистенции, отколкото да съм този, който влиза и завършва, и мисля по-малко за попадения. Очевидно е, че ги харесвам и ако имам възможност, това е добре дошло за мен, но всеки път, когато стъпя на терена, мисля по-малко за голове и повече за това как играем.

- Не си ли обсебен от това?

- Никога не съм обсебен от головете. Знам, че хората говорят и ме критикуват, когато спра да вкарвам толкова много попадения, но има още една част от играта, която е свързана с израстването като играч и умението да се адаптираш към ситуациите и да продължиш да растеш, търсейки най-доброто за теб и за отбора.

- Икер Касияс помни всички голове, които е допускал, както и мачовете, в които е играл. Ти помниш ли ги?

- Не, истината е, че не ги помня! Ще си ги припомня, ако ми покажете видео или изображение, тогава може би. Но просто аз... Да ги помня и да мисля за тях... Много трудно. Но ако ми ги покажете, може би ще си припомня всеки момент.

- Може ли да избереш три от тях?

- Винаги съм казвал, че любимите ми попадения са важните, не красивите. Може би най-важните ми голове са на финала на Шампионска лига – двата гола срещу Манчестър Юнайтед през 2009 г. в Рим, както и в 1/8-финала срещу Реал Мадрид.Това са головете които помня, защото просто те значат много за мен.

- Какво мислиш за онзи твой гол, който прилича на гола на Диего Марадона?

- Очевидно е, че и този е един от хубавите. Въпреки че този гол не е имал голямо значение, има стойност за мен поради сходството си с отбелязания от Диего Марадона. Беше лудо попадение, много приличаше на гола на Диего, но повтарям, моментът и въобще мачът не бяха нищо в сравнение с важността на онова попадение на Марадона.

- Стратегията ти при фауловете? Учил ли си ги, броиш ли стъпките си назад?

- Може би има нещо вярно, по малко от всичко. Преди се чувствах много комфортно и изглежда всичко потръгна. Опитвах се, разбира се, да прехвърля стената и да забия топката в мрежата, но го правех без много-много да му мисля. Това бе преди да започна да ги тренирам постоянно. След това започнах да броя крачките, да избирам позицията, стойката, как да ударя топката, опитвах да си изкривявам крака по различен начин и изглежда това проработи. Фокусирах се в удара. Понякога наистина трябва да си късметлия, за да може всеки удар да е в мрежата. Има и случаи, в който 5-6 поредни пъти удрям стената. Когато започнеш да бележиш, ти добиваш увереност и започваш да експериментираш, което изглежда доста ми помогна. Трябва да си силен психически. Това обаче е след много работа и тренировки.

- Тренираш ли ги все още?

- Сега може би по-малко от преди. Вече имам рутина и противниковите играчи нямат идея как да ме спрат, чудят се как ще удря топката. Тренирам ги, но по-малко.

- Гледаш ли другите как изпълняват фаулове?

- Да, гледам как другите изпълняват фаулове. Но аз си мисля, че всеки футболист има индивидуален подход към преките свободни удари и е трудно да изкопираш другите. Смятам, че всеки играч трябва да си изгради свой стил. Такъв, в който се чувства най-добре. Трудно е да гледаш и да копираш. Трябва да тренираш здраво, за да станеш най-добрият.

- Смущаваш ли се, когато ти поставят персонален пазач?

- Има много неприятни и странни мачове. Вече в почти всеки двубой имам индивидуален пазач близо до мен. Това обаче не ме притеснява. Но в същото време, когато ме оставят свободен, тогава също е странно, просто играта е различна.

- Най-неприятното разменяне на реплики?

- Не помня, честно, Може би веднъж срещу Жирона. Просто тогава прекалихме.

- Изглежда, че понасяш много добре единоборствата. Винаги си много спокоен.

- Никога не съм се оплаквал от грубите влизания. Мисля, че сблъсъците са нещо нормално във футбола, все пак това е контактен спорт. Не уважавам обаче играчите, които умишлено влизат, с цел да те наранят. Ако не е такъв случаят обаче, за мен е нормално да има здрави единоборства. Това е част от играта.

- Изучаваш ли поведението на вратарите?

- Преди не ги изучавах. Затруднявах се, когато трябваше да стрелям или да ги преодолея в ситуация един на един. Има определени моменти, когато си спомняш за пропуснати ситуации и това те кара да имаш съмнения в себе си. А когато се съмняваш в себе си, често бъркаш. Напоследък обръщам много внимание на изпълнението на преки свободни удари. Сравнявам дали съм се подобрил спрямо предишните ми сезони. Изучавам как да се засилвам, как да подхождам към определени позиции, как самата стена отскача. Сега обръщам много повече внимание на тези неща.

- Значи работиш много здраво.

- Очевидно, да. Все още искам да уча нови неща. Искам да израствам и това ми помага много. Пропускал съм много дузпи и това ме притеснява. Искам да подобря този аспект в играта си. А начинът да го направя, е да тренирам и да гледам какво правят противниците ми. Това е най-сигурният начин да научиш нещо. Когато знаеш определени неща за противника, ти помага много да победиш.

- Но дузпите обикновено не те притесняват.

- Не, не се страхувам да изпълнявам дузпи, но те ме притесняват, защото никой не иска да прави грешки. Как да се изразя... Загрижен съм как изпълнявам дузпите, но не се притеснявам да поема отговорността. Освен това, знам, че грешките също са част от играта. Понякога обаче е още по-трудно, когато изпълняваш много дузпи подред, защото така даваш възможност на противниците ти да те разучат. На всичкото отгоре, сега вратарите са много по-бързи от преди, много по-добре подготвени, имат сила в краката за сериозен отскок, което прави изпълнението на дузпи в наши дни още по-трудно.

- Ти си като гъба, която попива нови знания от всеки, с когото си играл в кариерата си.

- Да, както казах, харесва ми да продължавам да се уча и да се подобрявам. Шави и Иниеста бяха двама уникални футболисти. Много е трудно да копираш стила им на игра. Дори, като се замисля, е трудно да се сетя за някой, който се доближава до техния стил на игра. Но аз съм гледал двамата много дълго. И вътре на терена, играейки редом до тях, и отстрани. Обичам да си „крада“ по някое умение от съотборниците ми, както и от други страхотни играчи.

- Как виждаш еволюцията на Ла Лига?

- Ла Лига се промени много през годините. В момента е страшно оспорвана. Въпреки че през последните сезони борбата за титлата винаги е между Барселона, Реал Мадрид и Атлетико Мадрид, винаги разликата е изключително малка. А останалите отбори се подобряват постоянно и става все по-трудно да печелиш точки, особено като гост. Всеки един тим добива допълнително самочувствие пред своите фенове и вижда в двубоите с грандовете възможност да докаже себе си. Затова вече е толкова трудно да се печели постоянно.

- Липсва ли ти нещо от старата школа във футбола?

- В наши дни, футболът стана много тактически и всички тимове имат технологии, с които изучават много внимателно представянето си в даден мач и поведението на другите отбори. Именно заради това сега противниците ни затварят много по-лесно пространствата, което нарушава стила ни на игра. Преди имаше много повече свободно пространство по терена и имаше повече време да помислиш и да вземеш решение. Сега обаче всичко е много по-трудно. Има много повече тактика във всеки мач.

- Няма как да не засегнем и съперничеството ти с Кристиано…

- Това е съперничеството, което завинаги ще остане в историята, защото продължава вече толкова дълго време. Изключително трудно е да задържиш това високо ниво в продължение на толкова много години и то в тези два клуба – Барселона и Реал Мадрид, които, за мен са най-добрите в света и съответно най-взискателните. Нашето съперничество ще се помни завинаги. Лично за мен това съревнование бе много хубаво. Мисля, че феновете също му се наслаждаваха. Както привържениците на Барса и Реал, така и всички футболни запалянковци по света.

- Звучи така, сякаш ти липсва...

- Не... Просто, когато Кристиано беше в Реал Мадрид, мачовете срещу тях винаги бяха специални. Сблъсъците с Реал винаги означаваха много повече за всички ни. Но, за съжаление, тези времена вече са зад нас и трябва да продължим напред.

-  Кое е по-важното във футбола - индивидуалният талант или колективната работа?

- Мисля, че здравата отборна работа е основополагаща. Всеки тим, който не разполага с чак такива звезди, може да те победи с добра организация и себераздаване. Когато играчите си помагат, те не оставят празни пространства и затова в днешно време всеки мач е изключително труден и оспорван.

-  Имаш почти по 1 гол средно на мач…

- Да, това е истина. Прекарал съм много, много години в Ла Лига. Не знам дали друг нападател е бил толкова дълго, колкото мен. Това постоянство ми помогна да продължа да се развивам като реализатор и за мен е истинска чест да съм част от историята на Ла Лига.

- Изпитваш ли още наслада от играта?

- Винаги се наслаждавам на играта си. Ясно е, че има огромна отговорност във всеки мач, във всеки момент, в който излезем на терена. Тайната на успехите е да излизаш на терена, за да се забавляваш. Когото правиш нещата за удоволствие, те обикновено се случват от само себе си.

- И накрая - как искаш да бъдеш запомнен?

- Не знам. Винаги съм получавал много добро отношение навсякъде по света и съм много благодарен за това. Но винаги съм казвал, че аз просто правя това, което харесвам. Наслаждавам се да играя футбол. Хората могат да говорят каквото си поискат. Всеки има право на мнение, както сега, така и в бъдеще.

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube и TikTok!

Станете част от новата платформа на dsport!

Слушайте ексклузивните аудиоистории на Томислав Русев и Ирина Русева за най-щурите предавания на футболни мачове по Дарик радио, традиционен седмичен обзор с Ники Александров, както и коментари на Стефан Стоянов за Меси, Роналдо и останалите звезди на футбола само в страницата на dsport в Patreon! Включете се тук