Лирой Сане: Готов съм да поема отговорност, дойдох в Байерн, за да печеля трореи

dsport.bg

Новата звезда на Байерн Мюнхен заяви, че е готов да поеме огромната отговорност, която има към него. Крилото даде специално интервю за официалния сайт на клуба, като призна, че иска да спечели възможно най-много трофеи с тима и не се страхува от предизвикателствата, които му предстоят.

Лирой, седим на трибуните на "Алианц Арена" за това интервю, но твоето място е долу - на терена. Какво могат да очакват феновете?

- Искам феновете да бъдат развълнувани и въодушевени. Целта ми във всеки мач е да давам най-доброто от себе си за отбора си и хората по трибуните. Феновете би трябвало да се забавляват, когато ни гледат на терена. Разбира се, искам да спечеля възможно най-много победи и титли. Най-важното за мен е - никога не се отказвай, винаги продължавай напред, винаги бъди гладен за успехи.

Баща ти Сюлейман игра в Бундеслигата. Твоите братя Ким и Сиди също играят футбол. У вас постоянно ли играехте заедно?

- Където и да бяхме - на улицата, на тренировъчния терен, винаги искахме да играем футбол. И до ден днешен се опитвам да пренеса чувството, което имах, когато играех на улицата, и на терена. Като деца просто искахме да се забавляваме и да играем футбол. Често се състезавахме в един кратък турнир, в който се играеше до един гол - наричахме го Мини Световно първенство. Който отбележеше първи се класираше за следващия кръг. Въпреки, че целта ни бе да се забавляваме всички играехе много сериозно. Изпочупихме и доста неща у дома, когато играехме - чаши, вази (смее се). Страшно много неща. За щастие в началото имахме една лека, гумена топка. В един момент родителите ми казаха: "Трябва да се отървем от всичко".

Баща ти е роден в Сенегал, израства във Франция и намира своето призвание в Германия. Ако сравниш неговото житейско пътешествие с твоето - какво означава щастието за теб?

- На него със сигурност му е било по-трудно. По негово време е било необичайно да играеш футбол в чужда държава. За него това е била непозната територия. Същото важи и за хората в страната. Сега ситуацията е коренно различна. Баща ми е трябвало да се бори за всичко, най-малкото заради различния език. Когато се замисля, в днешно време футболистът получава всичко, от което има нужда от своя клуб, дори и преводач. В онези години е трябвало сам да учиш, да учиш и да учиш. В днешно време в съблекалнята има много различни играчи и затова нещата са по-лесни от преди.

По време на Олимпиадата през 1984 година майка ти Регина печели бронзов медал по художествена гимнастика. До момента тя е единствената германска състезателка с подобно постижение. Каква роля изигра тя в твоето развитие?

- Олимпийският медал е огромно постижение за майка ми и тя винаги е била модел за подражание за мен. Със сигурност не ни е карала да упражняваме художествена гимнастика у дома. Подобно на баща ми тя е предала своите гени на нас, но родителите ни никога не са ни притискали да следваме техните стъпки. Аз винаги съм взимал сам своите решения. Спортът наистина бе много важна част от нашия живот, но това никога не е означавало: "Трябва да вкараш пет гола днес, или да играеш така и така". Винаги ставаше въпрос за това да се забавляваме. Мисля, че човек може да се развие напълно, само ако му е предоставено достатъчно лично пространство.

Какво е важното за теб в живота?

- Мисля, че най-важното е да мога да се гледам спокойно в огледалото. Сам взимам своите решения. Правя ги съзнателно, без някой да ми влияе. Затова и винаги стоя зад решенията си. Разбира се, отворен съм за съвети, но в края на деня човек трябва сам да направи преценката си. Човек се учи цял живот. Това никога не спира. Само така може да се постигне прогрес - на терена, и извън него. Това е и причината да съм в Байерн. Искам да науча нещо ново, да имам нов стимум. Сигурен съм, че мога да направя следващата крачка и да се кача на следващото ниво в своето развитие в този велик клуб.

Какво означава за теб "следващата крачка"?

- Искам да играя ключова роля в един от най-големите клубове в света. Досега не съм печелил трофей в Германия - смятам, че това трябва да се промени (смее се).

Колко важни се оказаха срещи с Ули Хьонес в дома му за твоето решение? Клубът се вижда, като семейство - това важно ли е за теб, и как те кара да се чувстваш?

- Всеки знае каква огрома роля има Ули Хьонес за Байерн. Той още е много важен за клуба. За мен бе чесст да го посетя в дома му. По време на срещи, като тази разбираш какво е специалното на Байерн. Когато си в къщата на даден човек чувството е различно с това да сте на ресторант, например. За мен бе важно, че Ули Хьонес подкрепи преминаването ми в Мюнхен. Същото важи и за подкрепата на останалите отговорни фактори - Карл-Хайнц Румениге, Хасан Салихамиджич, Оливър Кан и Херберт Хайнер. Футболистите на Байерн вече ми обясниха семейсното чувство в отбора. Вече няколко седмици съм тук и мога да го потвърдя. 

Какво означава №10 за теб, след като е бил носен от Ули Хьонес, Лотар Матеус, Ариен Робен...страхотна компания. Ще окаже ли това допълнително напрежение върху теб?

- Мога да се справям с напрежението. Не съм човек, който лесно се отказва. Това е номер със страхотна история и велики футболисти са го носили преди мен. За мен е чест, че мога сега аз да го наследя. Аз обаче избрах съзнателно своя номер, за да заявя - тук съм, за да поема отговорност. Имам големи цели с Байерн. Затова и искам да покажа на хората, че те могат спокойно да разчитат на мен.

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS

Станете част от новата платформа на dsport!

Слушайте ексклузивните аудиоистории на Томислав Русев и Ирина Русева за най-щурите предавания на футболни мачове по Дарик радио, традиционен седмичен обзор с Ники Александров, както и коментари на Стефан Стоянов за Меси, Роналдо и останалите звезди на футбола само в страницата на dsport в Patreon! Включете се тук

✖️
ПРЕМЕСТИ ТУК, ЗА ДА ЗАТВОРИШ