Българската медалистка в биатлона от Олимпийските игри в Милано-Кортина д'Ампецо - Лора Христова, говори ексклузивно в ефира на Дарик радио ден, след като спечели бронзов медал от индивидуалната надпревара на 15 километра при жените.
“Определено тежи медалът, повече от другите, които съм получавала. Костваше ми много лишения през годините - личен живот, излизане с приятели. Постоянно сме на лагери в чужбина. Караме ролки през лятото. Миналата година пропуснах море, по-миналата ходи на море на плувен курс с университета. Миналата година успях да отида за кратко в Париж, защото ми беше мечта, но там видях само мишки в метрото. Балетът изгради дисциплина у мен. След като се преместихме в София, спрях с балета. На 11, когато се върнахме в Троян, започнах да се занимавам с биатлон”, започна Лора Христова пред Ники Кънчев в "Ники Кънчев Шоу".
Тя описа какво й костват успехите: “Да, за мен е въпрос на характер, на дисциплина, защото е много трудно да оставиш семейство и приятели и постоянно да пътуваш по света, да не се прибираш вкъщи. За мен този момент беше доста труден, но се събрах. Знам, че спортът е до време, искам да постигна мечтите си и харесвам това, което правя. Мотивирана съм”.
“Беше магическо, защото и именно тя е вземала медал от Зимни Олимпийски игри, беше невероятно усещане”, описа награждаването младата българка.
“Във всяко едно състезание можеше и по-добре, но и по-зле. Затова не обичам да гледам така. Можех да бягам повече, но съм удовлетворена от себе си и от резултата”, призна Лора Христова.
22-годишната състезателка призна, че сама си поставя големи очаквания: “Че не ме познаваха и нямаше очаквания? Може би очакванията към теб са една тежест, но аз гледам да се абстрахирам. Аз имам очаквания от себе си, това също понякога ми тежи за резултатите и състезанията. Вчера успях да се съхраня психически и стартирах без очаквания, гледах да съм фокусирана върху правилното изпълняване на стрелбата и техническото каране на ски”.
“Да, дишам, между всеки изстрел правя по две къси вдишвания. Не виждам къде съм сгрешила, единствено мога да усетя, ние тренираме толкова много и затова имаме усет. Корекция може от положение легнал, от прав е въпрос на устойчивост”, описа тя стрелбата в биатлона.
“Това беше най-доброто, което можех да направя. За мен това си е като злато, със същата тежест”, допълни Христова.
По отношение на по-опитните Владимир Илиев и Милена Тодорова, медалистката ни заяви: “Те безспорно са хората, които мотивират доста биатлонисти в България, защото имат много опит и добри резултати зад гърба си. Аз взимам пример от всеки един съотборник. Треньорите също много ни помагат. Аз съм доволна от Волфганг Пихлер в последните 2 години, той ни мотивираше, казваше, че ще вземем медал от Олимпийските игри”.
“Той ни е като съветник, но той беше на почти всички лагери до нас, следеше всичко изкъсо и дори понякога тренираше с нас. Първият лагер карахме колело и той кара с нас 3 часа и половина, което ме изненада. Бях приятно изненадана колко е млад духом”, пък каза Лора за Волфган Пихлер.
Тя разказа как протичат тренировките при нея: “Да, използваме всички мускулни групи. През лятото е по-сериозната подготовка, през зимата имаме само състезания и почивка между тях. През лятото един тренировъчен ден преминава като сутрин имаме около 3 часа ролки и стрелба. Следобед правим фитнес и още бягане или колело. Лятото имахме по 5 часа на ден тренировки, което е доста”.
“Почивам си или с филми, или на разходки със съотборниците си. Опитваме да разнообразяваме”, допълни нашата биатлонистка.
Христова разказа и как е научила, че е спечелила медал от носителката на големия кристален глобус в биатлона за миналия сезон - Франциска Пройс: “Тя всъщност попита: “Кое момиче от България е взело медал?” Тогава разбрах, че съм взела медал. Като попита, аз се обърнах и казах, че най-вероятно съм аз”.
“Сърцето на Балкана”, описа Лора Христова своя роден Троян.
“Чак Мастършеф не, но това ми е хоби, обичам да готвя, особено, когато трябва да отвя за някого. Няма човек до мен, ако това е въпросът”, каза Христова за любовта към готвенето.
“На 14 февруари ми предстои спринт 7,5 километра. От класирането в спринта, първите 60 се касират за преследването на следващия ден на 10 километра. На 18 февруари ни предстои женска щафета, а на 21 февруари ни предстои масов старт”, описа програмата си тя до края на Олимпийските игри.
“Много са готини съотборниците ми. Мария Здравкова ми е най-добрата приятелка, освен нея там са Валентина Димитрова и Милена Тодорова”, разказа Лора Христова за останалите участнички в женския състав на България по биатлон.
“Поздравявам ви, благодаря на всички, които вярваха в мен, в нас. Изключително благодарна съм, че имах възможността да сбъдна мечтата си”, пожела тя на българите.
“С упоритост, постоянство и най-вече вяра”, завърши Лора Христова.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
