Любо Ганев: Имам идея кой да бъде треньор на волейнационалите

Легендарният Любо Ганев гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+ в навечерието на Общото отчетно-изборно събрание на БФ по волейбол. Следващата седмица в българския волейбол по ирония на съдбата или не - на фаталния петък 13-ти приключва управленската ера на Данчо Лазаров. Инженерът е начело на Българската федерация по волейбол от началото на века, но както е известно, всяко начало има и край. От години в родния волейбол се твърдеше, че реално няма кой да измести от шефското кресло Данчо Лазаров. Може би, защото той оцеляваше като саламандър при всякакви катаклизми. Ситуацията обаче се промени сензационно. Във волейбола ни се обединиха тотално около фигура, която така силно респектира Инженера, че го отказа от спор за президентското място. Така на 13-ти в София за поста има само един кандидат – Любо Ганев.

- Здравей, Любо! Може би за последно ще водим интервю с теб на „ти“. От следващия петък, когато е отчетно-изборното събрание на федерацията, вероятно ще трябва да се обръщаме с „г-н президент“…

- Владо, мисля, че с теб няма как да не си говорим на „ти“, защото се знаем толкова години, толкова неща сме прекарали заедно. Така че със сигурност ще продължим на „ти“, бъди спокоен.

- Благодаря, че прие поканата на „Код Спорт“! Наясно сме, че не искаш да говориш от позицията на нов избран шеф на централата, въпреки че няма други кандидати за поста. Затова искам да поговорим за нагласите и амбициите ти за промени във волейбола. В тази връзка доколко ще бъде отричано всичко старо в управлението?

- Независимо, че няма друг кандидат, мисля, че сега най-важното е кои ще бъдат хората в Управителния съвет, които ще помагат. Всички идеи, които имам аз и имат те, да ги превърнем в действителност. Няма да отричам нищо, което досега е постигнато. Просто ще се опитаме тези неща, които не сме ги правили добре, да ги правим много по-добре. Неправилните неща да отпаднат. А положителните – естествено да успеем да ги надградим. Това ще бъде моята цел. Както знаеш от моята програма, представена пред клубовете, има доста неща, които искам да направим, заедно с колегите от новия Управителен съвет. Надявам се да успеем да ги постигнем. На това събрание е важно кои ще бъдат хората, които ще влязат в УС и заедно да постигнем така мечтаните промени.

- Направи мащабна обиколка на клубовете в страната. Какво ти донесе тя? Какво ти посочи?

- Тази обиколка преди всичко ми донесе увереност, че клубовете искат промяна. Всички осъзнават, че волейболът може да бъде много по-атрактивен спорт, да бъде много по-добре приеман от феновете, от партньорите, които искат да ни помагат, от медиите и журналистите. Естествено, всички знаят, че за да стане това нещо, трябва да има преди всичко работа в самите клубове. Моята обиколка беше важна точно затова. Казах: „Хей, господа, мога да ви докарам пари, мога да ви намеря партньори, мога да прокарам всички мачове да ги дават по телевизията. Но вие готови ли сте да работите, да произвеждате повече състезатели, за да изведем волейбола до това положение, до което искаме да бъде?“ Когато и в тях видях нагласата, че и самите клубове са съгласни да се впуснат в това начинание, т.е. да работим много по-професионално, отколкото досега, това ми даде надеждата да се кандидатирам и да знам, че тези мои идеи могат да успеят.

- Какво ти направи най-силно впечатление в кухнята на професионалните клубове и на тези с аматьорски статут?

- Основната разлика е, че малките клубове се оплакват, че големите клубове им взимат състезателите почти без пари. По принцип това е нормалният път на еволюцията – малките клубове затова са направени. Пет-шест малки трябва да зареждат един или два по-големи клуба със състезатели. Малките нямат възможност да имат шампиони при мъже и при жени, докато по-големият клуб това може да си го позволи. Но пък естествено това трябва да бъде финансово регулирано. Да не стане така, че да вземеш за две-три години състезателите на един малък клуб и след това този клуб да няма от какво да живее, да няма възможност да им подсигурява зали, треньори, екипи, да участва в състезания, за да може да се изграждат играчи. Тогава вече това нещо да има ефект – колелото да се завърти изцяло. Това ще бъде една от най-тежките ми задачи – да успея да регулирам взаимоотношенията между малките и големите клубове. Да стане така, че всички да бъдат доволни.

- Има ли неща, които не знаеш за финансовите дела във федерацията? Възможно ли е например да изплуват дългове след оттеглянето на Данчо Лазаров?

- Със сигурност има някои неща, които може би не са разплатени, но съм си направил сметката. Това, с което съм се запознал, ми е достатъчно. Каквото и да е, мисля, че в рамките до една година ще успеем да вкараме всички разплащания в ред. Знаете, че винаги съм казвал, че не разчитам само на държавата за парите, които федерацията получава и не трябва да е така. Аз лично с моите партньори провеждаме разговори и преговори да съберем поне пет-шест партньори на федерацията, независимо дали има събития или не. Искам да правим разлика между партньор на самата федерация и партньор на самото събитие. Много лесно е да намериш партньори, които искат да ти помагат, когато имаш световно или европейско първенство. Много по-трудно е да намериш партньори, когато нямаш такива домакински събития.

- В какви отношения си днес с инж. Данчо Лазаров? Защо според теб той отказа да се кандидатира за нов мандат?

- С него винаги съм бил в прекрасни отношения поради простата причина, че никога досега не съм се борил за неговото място. Просто очаквах да си дойде всичко от само себе си. Той е човек, който почти 20 години е бил в управлението на волейбола. Знае много неща, така че със сигурност каквото мога да извлека като полза и дивиденти, ще успея да го направя. Много неща са направени през тези близо 20 години. Просто искам да надградя върху тях, каквото може. Моето отношение няма как да се промени. Даже и днес се чухме пак. Правим си организационни срещи за събранието какво трябва да се прави.

- А продължават ли срещите ти с Инициативния комитет за промени във волейбола, който ти издигна кандидатурата за президент?

- О, естествено! Това е едно от най-важните неща. В крайна сметка видяхте колко много хора са мобилизираха. Целият Инициативен комитет и хора, които обикаляха заедно с мен по клубовете и вършеха доста дейност. Естествено, че поддържаме буквално почти ежедневни контакти. Всички програми, които заедно сме написали и структурата, която обсъждаме с тях. Поддържаме активна връзка.

- А имате ли разногласия?

- Разногласия винаги има. В крайна сметка щом са повече от двама човека, винаги има. Но пък разногласията са за това, че повече глави мислят заедно и може да измислим нещо по-добро. Но нямаме никакви съществени разногласия. По-скоро е как да бъде структурирана федерацията, кой с какво да се занимава. Но мисля, че това са неща, които веднага след събранието на първия Управителен съвет ще решим.

- Достигнаха ли до теб слуховете, че Инициативният комитет ще те използва само, за да свали от власт инж. Лазаров и до две години за президентския пост ще се кандидатира Владо Николов?

- Мисля, че ме познаваш като човек. Каквито и слухове да достигнат до мен, аз съм човек, който преди всичко вярва в себе си. Знам, че хората от волейбола, които ще избират, ще гледат какво си свършил, така че надявам се дори и да има такива слухове, през тези две години да съм свършил толкова много работа, че да няма нужда да се прави нов избор. Естествено, това е в кръга на майтапа. Владо е един от хората в Инициативния комитет, много сме си говорили с него. Той е доста активен, амбициозен и със сигурност заема една голяма част от плановете за бъдещата ни дейност. За него имам доста задачи да му възлагам. И не само към него естествено, а и към всички, които бъдат избрани в новия Управителен съвет. Да направим така, че да си помагаме един на друг. Знаете, че там трябва да има хора, които могат да помогнат с пари, с влияние, с познанства, с лоби. Ако искаме да вдигнем волейбола на такива висини – там, където на всички ни се иска да бъдем, със сигурност ще имам нужда от помощта на всички около мен.

- Въпросният слух коментирахте ли го?

- О, той даже два-три пъти ми се обажда и вика: „Любо, да знаеш няма такова нещо! Да си жив и здрав, ако можеш да изкараш и два мандата!“ Казвам му: „Владо, знаеш, че тези неща не ме интересуват!“ Искам да работя и да направя така, че хората да съдят за мен и за колегите от Управителния съвет по работата, която ще вършим.

- Доколко предизборните страсти повлияха на отношенията ти с твоя бивш съотборник в националния отбор, ЦСКА и Алпитур (Кунео) Борислав Кьосев?

- А, не, на Борето нямаше как да повлияят! Първо, никога не съм усещал Боре Кьосев като конкуренция в личен план, тъй като казах, че издигам моята кандидатура не като човека Любо Ганев, а заради идеите, зад които Любо Ганев застава, платформата и нещата, които иска да направи. Така че, когато Боре издигна неговата кандидатура, казах, че ще ми е драго да седна на една маса с него и да поспорим какво ще направим за волейбола и какво искаме да сторим. С Борето можем да си говорим за живота, за волейбола, за жени, за какво кажеш по всяко едно време, където и да е. Нямаше как тези отношения, които са градени повече от 35 години, да бъдат нарушени за някакви такива неща.

- Има една тема, по която не можете да говорите, защото ти не пиеш алкохол…

- Да, така е. Само за тази тема не мога да бъда компетентен.

- Темата треньор на мъжкия национален отбор вероятно е водеща за феновете. Имаш ли идея как трябва да се постъпи и кой трябва да решава – еднолично президентът или Управителният съвет?

- Да, аз имам идея кой да бъде треньор. Но мисля, че отсега нататък всички решения трябва да бъдат взимани колективно от Управителния съвет. Имам своя фаворит. Винаги съм казвал, че треньорът на мъжкия национален отбор е много важна позиция. Ще запозная новоизбрания Управителен съвет, надявам се още на 13 март, с моето предложение и ще се опитаме да гласуваме така, че този треньор да бъде избран от всички. Категорично тези решения не трябва да се вземат еднолично, а от целия Управителен съвет. За това се борим – ако досега тези неща са се правили понякога, сега вече не трябва да е така.

- Кой е най-важният структурен въпрос, който трябва да се реши веднага?

- Преди всичко искам да направим т.нар. нова структура на федерацията, където дейността на централата да бъде разделена. Хората, които се занимават с организация, да не се занимават с администрация и обратно. Самата организация да бъде разделена примерно на вътрешна дейност, международна дейност, маркетинг, реклама, администрация… Според мен е нормално това да бъде направено, за да може на всеки човек да му дадеш възможност да се развива в своята област и той да те научи на нещо. Ако казваш на всеки един какво да прави, в крайна сметка няма да има такъв прогрес. А така можем да разберем способностите на всеки един от тези хора, които в своята област може да направят така, че за волейбола да е по-добре и да те научат на нещо.

- На олимпийската квалификация в Берлин видя ли добро бъдеще за националния ни мъжки тим? По-рано сякаш бяхме абонирани за четвъртото място, наричахме го дори „прокоба“, а днес сякаш сме далеч от него… Колко далеч сме всъщност?

- Естествено, че видях едно добро бъдеще за нашия мъжки волейболен отбор. Пък и за женския, защо не? Винаги съм казвал, че сме имали много добър отбор, просто понякога не успяваме да го покажем и да играем на максималните си възможности. Ако играем, както по време на квалификацията, може би натрупването на три поредни тежки мача, не ни позволи да победим Германия и да отидем на финала с Франция. Сигурен съм, че тепърва този отбор ще има още много какво да показва. Когато навремето ни казваха, че пак сме четвърти, аз винаги им отговарях: „Радвайте се, че сме в четворката, защото там една победа да направиш и вече е медал.“ В момента виждате колко много отбори са почти равностойни. При мъжете  играем в най-силния шампионат – Лигата на нациите и сме сред 16-те най-силни отбора. При жените това все още не е така. През 2019 г. успяхме да влезем, но не и да се задържим. Тази година пак ще се борим да влезем да играем сред най-добрите. Със сигурност не сме много далеч от това да сме сред най-добрите, просто трябва по-голяма мотивация на игрището. Да виждаме по израженията на момчетата точно това, което бе и на квалификацията в Берлин. Готовност да играеш за съотборника си, да се бориш за всяка една топка, да играеш с желание, психически освободен, да знаеш, че всичко е в твоите ръце.

- Мнозина предричат, че във волейбола ни не може да няма спад, щом генерално в българския спорт има такъв. Не се ли притесняваш ти лично, че този процес може да съвпадне с управлението ти и ако те изберат за президент да си спечелиш едва ли не ролята на „виновник“ за нещо?

- Не, не се притеснявам, защото спадове във всеки един спорт може да има. Знаете, че при нас има подмладяване на състава. Двама опитни състезатели заявиха, че се отказват от националния отбор. Много е важно да знаем, че по новата система за определяне на точки от мачовете в международната федерация и европейската конфедерация от 1 февруари се зачитат резултатите на всеки един мач, изигран от националните отбори – Лигата на нациите, световно първенство, европейско, квалификации. Всеки резултат се зачита и ако искаме да се класираме за Париж 2024, защото Токио вече отпадна за нас, просто всички състезатели трябва много добре да си дават сметката, че трябва максимално да се влагаме във всеки един мач и да играем максимално концентрирано. Това ще бъде едно от първите неща, които ще кажа на новия треньорски щаб и на състезателите при мъжете и при жените, когато ги събера на подготовка. Просто да знаят, че всичко зависи от тях. Ако ще правим експерименти, нека ги оставим за приятелските мачове, където резултатите не се броят.

- Стигаме до популярното футболно клише „играем мач за мач“…

- Бих казал, че трябва да играем „топка за топка“, защото наистина е много важно. Не се притеснявам, защото съм сигурен, че ще се опитам да направя абсолютно всичко, за да може нашият спорт да бъде по-обичан, по-атрактивен за медии, за партньори, за телевизии, за фенове. Надявам се да успеем, заедно с колегите от Управителния съвет.

- Доколко е реално, ако бъдеш избран за президент, БФ по волейбол да наложи политика на прозрачност и да се отвори повече за медиите?

- Това е една от основните точки, които съм заложил в моята програма. Трябва да бъде направено поради простата причина, че в спорта не е важно какво си направил, а какво е написано и показано, че си направил. Давам един елементарен пример – досега на такива големи състезания като волейболната Лига на нациите, на европейски и световни първенства винаги пътуваше един-единствен журналист, тъй като по закон сме длъжни част от делегацията да бъде журналист.

- Това е изискване на международната централа.

- Точно така. Това са изисквания и на европейската конфедерация и на международната централа към делегацията, която е от 20 човека. Съставена е от тийм мениджър, състезатели, двама треньори, доктор, масажист и журналист. Досега обикновено сме ползвали един-единствен човек, който пътува навсякъде. Това според мен не е редно. Моето виждане е още тази година, когато знаем какви състезания имаме, да събера всички журналисти и да кажа: „Господа, това са пътуванията, който иска да идва с нас.“ Но това не е награда - ще кажа какво е изискването. В европейската конфедерация се казва „тийм медия офисър“, а другото се води спортен журналист, т.е. какво трябва един журналист да прави. Примерно по време на мачовете минимум четири пъти трябва да пускаш 30-секундно видео в социалните медии, всички тези неща. Да знаем, че който пътува с нас, не идва като турист и съответно той да отразява не само за неговата медия, а въобще за българския волейбол.

- Имаш ли контакт с най-големите опозиционери на федерацията от преди осем години – Радостин Стойчев и ко?

- Не, с Радо не сме се чували още, независимо че неговият клуб на практика подкрепи искането за промяна. С Матей си разменихме няколко съобщения покрай олимпийската квалификация. За мен няма хора, които искат да помогнат на българския волейбол, да не мога да ги изслушам и да намеря общ език с тях. Естествено, че всеки, който иска да помогне, е добре дошъл. Аз не деля хората на добри и на лоши. Със сигурност, след като този клуб членува, ще направим всичко възможно техните гласове да бъдат чути, ако искат нещо да казват.

- Какво най-много те е ядосало през годините? Може би фразата „във федерацията само крадат“?

- Да, имаше много такива неща, но мисля, че това не е най-важното. Както обичаше да казва един мой много добър приятел и настоящ член на Управителния съвет: „В нашата федерация решенията на Управителния съвет ги взимаме или вече когато е късно, или когато са ненужни.“ Така че може би много неща е трябвало да направим по-рано. Също така много съжалявам, че всички тези хубави неща, които сме направили, а ние сме направили доста във федерацията за последните години, просто не са получавали такъв отзвук и много малко хора са разбирали. А за лошите неща…

- Винаги ти излизаше отпред.

- Да, но това е нормално. Когато имам мое мнение, си го казвам, защитавам си го и това не ме притеснява.

- Мнозина се питат защо успял и състоятелен човек като теб иска да си слага лед на здравата глава, като се кандидатира за президент на спортна федерация? Наясно ли си, че няма необруган човек от спортните ръководители към днешна дата в България?

- Много добре съм наясно. Говорили сме си и с колегите от фирмата, и в семейството, и с приятели и познати. Правя го преди всичко, защото волейболът ме е създал като човек, като личност. Вече повече от 20 години се занимавам с бизнес. Независимо, че имам толкова медали и съм направил пари от бизнеса, но хората все още говорят за мен като за волейболиста Любо Ганев. Осъзнавам, че каквото и да направя, няма кой да ми го вземе. Но пък на волейбола винаги ще съм длъжник. Винаги, ако има как да помогна, ще го направя на драго сърце. За мен това ще е още едно предизвикателство да направя така, че за волейбола да говорим повече положителни неща, да бъдем положителен пример, а не с негативизъм. Сигурен съм, че това мога да го направя, естествено с помощта на колегите от Управителния съвет до мен. Не се притеснявам, че може да си разруша името, защото когато правиш едно нещо в името на доброто и целта е твоят любим спорт да отиде на по-високо, да бъде по-популярен, по-атрактивен, да се работи по-професионално… Аз съм голям човек, имам голям гръб, нося на бой, на удари и на тегло, мога да нося хора и отговорности, така че това не ме притеснява. Смело се впускам, както всеки път в ново начинание - с главата напред. Със сигурност ще срещна доста удари под и над кръста, но не се притеснявам. Ставам и продължавам пак напред.

- Как да завършим това интервю? Има ли нещо, което пропуснах да те питам или ти искаш да кажеш нещо специално?

- Преди всичко искам да поздравя всички българи с отминалите празници. Нека сме единни, защото само заедно можем да направим каквато и да е промяна. Промяната преди всичко започва в нашите глави, след това минава през нас самите, за да може да стане факт. Апелирам пред всички клубове по волейбол да излязат и да ни подкрепят. Да знаят, че ако ме изберат за председател и колегите в Управителния съвет, ще ни чака много работа. Да бъдат готови да я свършат, защото само така нашият спорт може да го накараме да отиде там, където искаме всички. 

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS