Селекционерът на Испания Луис Енрике вероятно е един от най-силните хора на Евро 2020. Тук не става въпрос за физическа сила, а за воля и дух, които са отвъд способностите на човешкото тяло. Енрике кара втория си престой начело на "Ла Роха", след като се оттегля от поста през юни 2019 г. поради лични причини. Впоследствие става ясно, че смразяваща трагедия сполетява неговото семейство. 9-годишната му дъщеричка Ксана страда от рак на костите, а два месеца по-късно умира.
Луис Енрике прекарва следващите месеци в опит да преодолее случилото се. В негово отсъствие дългогодишният му помощник Роберто Морено поема Испания. Двамата са заедно още от първите стъпки на Енрике в треньорската професия - втория отбор на Барселона. Морено успява да класира националния отбор без проблеми за Евро 2020, като в квалификациите тимът не допуска нито едно поражение. И тогава, 5 месеца по-късно, Луис Енрике решава да се завърне.
Когато научава, че Луис Енрике ще се върне, Роберто Морено изявява готовност да му отстъпи поста при желание за завръщане. Моментът настъпва, но промяната не минава толкова гладко. Изглежда доброто представяне като селекционер на Испания поражда амбициозни планове в главата на Морено, който вече не може да се примири с ролята на просто помощник. Енрике също почувства това и го приема като предателска постъпка от страна на "приятел".
"Морено работи усилено, той е много амбициозен. Това е качество, което ценя високо обаче за мен постъпката му е нелоялна. Аз не бих постъпил по този начин и не искам хора в щаба си с подобни характеристики", заявява Енрике на пресконференция при завръщането си.
За Луис Енрике, Морено прекрачва границата. Но самият Енрике е много повече от образа, който се появява пред медиите. Животът определено го удря силно и въпреки че никой не може да види болката вътре у хората, Енрике не губи страстта и положителното отоношене. Неговият девиз е: "Бъди по-смел от всякога".
Съществува шегата, че тежките предсезонни подготовки, които Енрике води само показват, че именно треньорът е най-добре подготвеният физически. Когато си от Астурия, трябва да си твърд. Красивият, но планински терен в Северна Испания е изключително подходящ за придобиване на физическа издръжливост. Още от времето си като футболист Енрике е обсебен от изкачванията нависоко, за придобиване на фитнес.
Той обича сърфинга, плуването, бягането за издръжливост и колоезденето по планинската верига Пикос де Европа. През 2007 г. Енрике завършва триатлона Айрънмен във Франкфурт, който включва 3.8 км плуване, 189 км колоездене и пълен маратон от 42.195 км. На следващата година той дори избягва легендарния Маратон де Сабле в пустинята Сахара - шестдневно състезание с дължина от 249.5 километра. Ще бъде грешка обаче, ако смятаме, че тази му страст е определяща за стила му като треньор. Тя е по-скоро част от богатите му познания за футбола.
Полузащитник или нападател, Луис Енрике прави своя дебют като футболист през 1988 г. за родния Спортинг Хихон. След три години той се премества в Реал Мадрид, където става шампион и печели Купата на Краля. Въпреки това в столицата Енрике така и не успява да спечели любовта на привържениците и ръководството. Така се стига до свободен трансфер в големия враг Барселона, където първоначално е посрещнат с подозрение. Впоследствие той става капитан на тима и печели два пъти Ла Лига и Купата на Краля, а веднъж и КНК. Енрике прекратява кариерата си през 2004 г. на 34-годишна възраст.
Беше само въпрос на време да поеме по пътя на треньорската професия. Все пак цели 5 години дели една съблекалня с Пеп Гуардиола. Двамата имат специална връзка и могат да говорят и обменят футболни идеи с часове. Тези разговори им помагат да оформят своята визия за играта и да развият идеите на Йохан Кройф в Барселона. Гуардиола едва не става помощник на Луис Енрике в скромния Тарагона през сезон 2006-07, но астурианецът не получава работата.
Стилът на Луис Енрике върви ръка за ръка с личността му: атакуващ, състезателен, безкомпромисен и заразително страстен. Той обича живота и вярва, че трябва да му се наслаждаваме максимално, но с известна мярка. Той знае точно как иска отборът му да играе, какво очаква от всеки отделен футболист във всяка фаза на играта и как да създаде най-добрите условия, за да гарантира тяхното добро представяне. Отборите му са отражение, на играча, който бе. Това се вижда, когато те поемат инициативата и контролират играта чрез здрави връзки помежду си на терена и пасове, но все така готови да атакуват много по-директно, ако се отдаде такава възможност. Той предпочита отборите му да пресират агресивно в противниковата половина, за да отнемат максимално бързо топката, но са готови и да се защитават до последно, ако се наложи.
Това е стил, на който Енрике държи независимо кой е отборът му. Той въвежда нови практики като наблюдаване на тренировките от повдигната над земята платформа, революциони фитнес тренировки и акцент върху храненето с правилните неща. Макар че последното е често срещано в момента, Енрике бе един от първите му застъпници. Той получава някои идеи след часове на размисъл, което само показва неговата вманиаченост към детайла. Луис Енрике е човек, който обича да следи всичко под контрол, но понякога се нуждае от малко помощ. Точно затова включи психолога Хоакин Валдес в екипа си.
Валдес създава някои трикове и навици, които помагат на Енрике да си почива за момент, за да бъде във върхова психическа и физическа кондиция. Старите навици обаче умират трудно и селекционерът обикновено е първият на тренировъчното игрище сутрин и последният, който си тръгва следобед. Въпреки че главата му е пълна с настъвления до най-малкия детайл, Енрике се стреми комуникацията му с футболистите да е опростена. Той знае, че така те ще вникнат най-добре в думите му. Треньорът работи усилено и над своя английски, за да се подготвки за евентуална работа във Висшата лига в бъдеще.
Но работата за националния отбор винаги е била негова мечта. На 9 юли 2018 г. тази мечта става реалност, макар и вероятно не по начина, по който би искал. Хулен Лопетееги бива уволнен само два дни преди първия мач на Испания на Световното първенство в Русия, след като става ясно, че има уговорка с Реал Мадрид след турнира. Спортният директор Фернандо Йеро води тима на първенството, но "Ла Роха" отпада по разочароващ начин от домакина Русия на 1/8-финалите. Испания иска да се върне към плодотворния период от 2008-12 г., когато бяха спечелени две европейски титли и една световна. Луис Енрике бе логичният избор за поста.
Трите му сезона като треньор на Барселона са повече от успешни. Между 2014-17 г. Енрике печели общо 9 трофея, включително требъл през сезон 2014-15. Само година след като си тръгва от "Камп Ноу", той поема националния отбор. И тогава се случва трагедията. Бавно Енрике възвръща силите си след смъртта на малката си дъщеря през 2019 г. и започва да се наслаждава на работата, която върши с толкова страст. По-разредената програма за националните отбори му дава необходимото време да бъде със семейството и приятелите си. А за Испания завръщането му донесе ред и професионализъм, създаде положителна динамика, с която всеки се чувства добре.
Може ли Луис Енрике да изведе страната си до трофея на Евро 2020? Той вярва, че разполага с между 35-40 футболисти на сходно ниво. В исторически план голяма част от испанските национали идват от Реал Мадрид и Барселона. Не и този път. В състава за Европейското първенство за първи път няма играч на Реал, докато футболистите от Барса са само трима. За сравнение за Световното в Русия има не по-малко от 10 играчи на двата гранда, което е почти половината от разширения състав (23). Неговата селекция е смес от вълнуващи млади играчи като Педри (18) и Феран Торис (21) и ветерани като Сесар Аспиликуета (31) и Серхио Бускетс (32). Селекционерът може да разчита и на Аймерик Лапорт, който избра да играе за Испания.
Испанците доминират европейската и световна футболна сцена между 2008-12, но оттогава насетне остават далече от златните медали. Ако Евро 2020 премине добре, Енрике ще бъде герой. Ако нещата се объркат, пресата най-вероятно ще го разкъса. Селекционерът не обича особено медийните изяви и в момента не дава индивидуални интервюта.
"Ако не харесваш стила ми, изобщо не ми пука", заявява Енрике на един от журналистите. Друг се интересува какво става в съблекалнята на тима, на което треньорът отговаря: "Нужни са ти 15 години професионален футбол, за да те допуснем до първия отбор. Само тогава ще разбереш какво говори треньорът в съблекалнята". В защита на медиите трябва да кажем, че те уважават личната трагедия на Енрике и проявяват състрадание. Луис Енрике познава и се доверява на много малка група от журналисти, въпреки че полага усилия да бъде по-малко нападателен в този случай.
Голяма част от това има твърде нищожно значение в сравнение с това, което ще се случи на терена. Но и в двата случая вероятността Луис Енрике да се промени е много малка. Той винаги е бил и ще остане верен на себе си.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
