Светът на тениса беше разтърсен от неочакваното решение на Дестани Аява. Австралийката, която някога беше смятана за една от най-талантливите млади състезателки, реши да сложи край на кариерата си едва на 26 години. Решението ѝ не е продиктувано от контузия или липса на мотивация, а от огромното количество омраза, женомразки коментари и дори смъртни заплахи, които е получавала в социалните мрежи.

Шок в света на тениса

Новината дойде като гръм от ясно небе, въпреки че кариерата на Аява не се разви по начина, по който мнозина предвиждаха. В момента тя заема 321-во място в ранглистата на WTA, а най-големият ѝ успех в турнирите от Големия шлем е еднократното достигане до втори кръг. Въпреки това, никой не очакваше толкова рязък и гневен край на нейния спортен път.

В своето обръщение, публикувано в социалните мрежи, Аява не спести нищо на своите критици и на тенис общността като цяло. 

Безпощадното прощално съобщение

Думите на австралийската тенисистка отекнаха силно и разкриха една по-тъмна страна на професионалния спорт. Ето част от нейното изявление на нейното изявление:

2026 година ще бъде последната ми в професионалния тенис.

От момента, в който имах първия си урок в Casey Tennis Club, целият ми живот беше тенис. Често съм се питала как би изглеждал животът ми, ако бях избрала нещо друго. И дали всичко, което пожертвах за този спорт, наистина си струваше цената.

Имаше момент в кариерата ми, когато бях стигнала до онази точка точно преди големия пробив – когато светът е в краката ти и нищо не може да те спре. Бях едва на 17 години, неподготвена и опасно наивна за последствията от това да се довериш на грешните хора. След това траекторията на кариерата ми никога повече не беше същата.

Понякога продължавах да играя, защото чувствах, че го дължа – не само на себе си, а и на всички, които са ми помогнали по пътя, да се опитам да се върна там, където „по документи“ принадлежа. В други моменти продължавах, защото ме беше страх да започна отначало. Или защото ми беше скучно. Дори не знаех коя съм извън тениса и каква е истинската ми страст. Постоянно търсех онова нещо, което да ми носи мир вместо болка.

С други думи – тенисът беше моето токсично гадже.

Въпреки това тенисът ми даде много неща, за които мога единствено да бъда благодарна. Местата, които посетих – такива, за които други само мечтаят. Някои от най-добрите ми приятели. Платформа да разкажа своята история. Дори периодите, когато нямах нито долар, защото бях похарчила всичко в опит да „успея“.

Но и ми отне много. Връзката ми с тялото ми. Здравето ми. Семейството ми. Самочувствието ми.

Бих ли го направила отново? Наистина не знам. Но едно нещо този спорт ме научи – винаги има шанс да започнеш отначало.

Искам да кажа едно огромно „майната ви“ на всеки в тенис обществото, който някога ме е карал да се чувствам по-малка. На всеки хазартен тип, който ми е изпращал омраза или смъртни заплахи. На хората зад екраните в социалните мрежи, които коментират тялото ми, кариерата ми или каквото друго решат да критикуват. И на спорт, който се крие зад т.нар. „класа“ и „джентълменски ценности“, докато зад белите екипи и традициите се крие култура, която е расистка, сексистка, хомофобска и враждебна към всеки, който не се вписва в шаблона.

Животът не е създаден, за да се живее в мизерия или наполовина. Най-голямата ми цел е да мога всяка сутрин да се събуждам и искрено да казвам, че обичам това, което правя – защото вярвам, че всеки заслужава този шанс.

На 25 съм, тази година ще навърша 26, и се чувствам сякаш съм далеч зад всички останали – сякаш започвам от нулата. Страх ме е. Но това е по-добре от живот, който не е в синхрон с мен, или от постоянно сравнение, в което губиш себе си.

Към общността на тихоокеанските острови – благодаря ви. Дълбоко съм смирена, че съм могла да вдъхновя момичета и момчета, които изглеждат като мен, да не се страхуват да преследват мечтите си – без значение как изглежда залата. Без вас нямаше да ме има. Горда съм, че бях една от малкото, които видяхте на сцена, която не беше изградена за нас. Горда съм, че написах история за нашия народ. И се гордея откъде идвам – заради всички вас.

Благодаря на всички, които бяха лоялни към мен – на спонсорите ми, семейството ми, най-добрите ми приятели, партньора ми, котките ми и всеки, който беше положителна част от този 21-годишен път.

Не знам как ще изглежда тази година и какво място ще има тенисът в нея. Но знам едно – тази глава ще приключи по моите правила. И съм истински благодарна на хората, които ме подкрепяха, без да се опитват да променят това, което съм.

Очаквам с нетърпение следващия етап от живота си – воден от смисъл, творчество и страст.

Сбогом,
Дестани.

Тъмната страна на славата

Изявлението на Аява повдига сериозни въпроси за натиска, на който са подложени спортистите, и за токсичната среда, която може да се създаде онлайн. Нейният случай е поредното доказателство, че зад блясъка на професионалния спорт често се крият дълбоки лични драми и проблеми, които остават скрити за широката публика.

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS