Мария Гигова: Стигнахме до Олимп, това беше най-пълноценно изживяната година

Легендата на българската художествена гимнастика Мария Гигова даде дълго интервю за федерацията, в което говори за почти свършилата 2021-а година, олимпийските успехи на грациите и плановете си за бъдещето. 

- В края на 2021-ва, каква е Вашата равносметка за отминалите 365 дни?

-  Това беше най-пълноценно изживяната година, защото в нея всички емоции водеха до нещо велико, което се случи, за всички нас, които сме част от семейството на художествената гимнастика. Стигнахме до Олимп, където са само боговете, а ние имахме богини и това беше нашият ансамбъл. И аз смятам, че този желан връх от всички беше кулминацията на годината!

И разбира се, случиха се и много други неща, но представянето на ансамбъла засенчи всичко друго, защото това беше венецът!

-  Отмина ли вълнението и силните емоции от спечеления първи златен олимпийски медал за българската художествена гимнастика?

- Трудно могат да отминат, защото това ще се помни, докато сме живи. Дай Боже да имаме още такива медали! Изживяването за всички беше изключително, за мен също, защото може би беше последната ми Олимпиада.

- Това ли беше последната Олимпиада за великата Мария Гигова?

-  Аз още не зная, защото продължавам, като съдия и през следващия олимпийски цикъл, експерт към Международната федерация. Може би ще имам покана за различни състезания - Световно, Олимпиадата в Париж, ще видим, още е рано да кажа.

Преминала съм през цели 10 олимпийски цикъла, от които осем като активен съдия и представител на българската художествена гимнастика. Това е нещо невероятно, защото е трудно човек да си представи, че може да преживее толкова много олимпийски игри, да напълни съзнанието си с нещо много богато като преживяване и мога да каже, че олимпийските игри са мечта, както за всеки състезател, така и за всеки специалист. И съм щастлива, че съм го изживяла десет пъти!

Последната Олимпиада ли беше най- силната?

- - Естествено, защото там емоциите взеха своя връх, изживях ги. Продължавам да ги изживявам. Този успех остава, той свири като музика в душата ни.

- Как в такъв субективен спорт, България успя да победи в най-важното състезание? С какво този ансамбъл беше по-различен?

-: Този ансамбъл е една сплав от качества. Чувство за отговорност, мотивация, талант, желание да се работи последователно за най- голямата си мечта, те не отстъпиха пред нищо, за да следват този път и да го постигнат.

Още с появяването на Весела Димитрова с новия ансамбъл, се даде заявка за нещо ново и различно. Действително тя донесе нов почерк в играта на ансамблите, който започна да се мултиплицира в играта и на други отбори, от други страни. Той се хареса и мисля, че това е силата, да накараш всички да те следват, да играят в твоя ритъм, да направят нещо, което е по-интересно, а Весела е една богата душа. Тя е изключителен талант като треньор, защото треньорът трябва да съхрани своите емоции, но и емоциите на момичетата, защото когато емоцията премине границата, нещата не се получават, трябва да бъде дозирана и тя умее да го прави. Невероятен талант, ние трябва да сме много горди с такъв треньор, който с всяка изминала година става все по-добър и по-добър.

Вярвах в нейната способност, аз я познавам още, когато замина за Швейцария. Бях сигурна в успеха ѝ!

- Изключително успешна година изпращаме и в индивидуалната надпревара - Боряна се класира пета в Токио, а във Варна грабна сребърното отличие на Европейското първенство. Имаме изключително силен индивидуален отбор.

- Аз мога да поздравя целия екип! Видя се, че България има национален отбор, не отделни единици, а отбор с няколко гимнастички, които ни представяха последните години, всяка с много специфичен индивидуален стил, който се харесваше и не може да бъде забравен, защото този почерк, който оставиха, е запомнящ. Прекрасно водене на подготовката от страна на Бранимира Маркова и целия ѝ екип! Прекрасна организаторска способност на Илиана и виждане как да постигне високата цел! Тя е изключителен президент на федерацията! Аз много се радвам, че тя ме наследи и надгради!

- Какъв съвет бихте ѝ дала?

- Когато се оттеглих си казах, че идва едно младо поколение със своята мотивация и идеи, и че те ще успеят да направят нещо много хубаво за българската художествена гимнастика. Аз винаги много съм я харесвала, не мога да го скрия, защото на мен много ми допада този стил, който има тя и на килима, и в живота. Тя беше една чаровница на състезателния килим и това го предава сега и на младото поколение гимнастички - тя е един изключителен оратор, мотиватор. Да умееш да убедиш по-младия човек, че има талант и той може и трябва да следва най- доброто, което вижда в другите и това, което може да извлече в собствените си качества, да покаже своята индивидуалност. Илиана много го умее и ѝ свалям шапка! Тя е пълна с енергия и пожелавам да бъде все така, тя няма нужда от съвети, тя знае какво трябва да направи!

- Можете ли да кажете, колко световни титли и олимпийски медала, е спечелила България по време на Вашето членство в ТК по художествена гимнастика към ФИГ?

-  Не мога да кажа с точност. Имахме много европейски и световни титли при ансамблите. Имахме двукратна световна шампионка Диляна Георгиева, световна шампионка Анелия Раленкова, Бианка Панова, Илиана - европейска шампионка и първата медалистка от новото поколение, аз бях на „Уембли“ през 1979 и оттогава съм проследила цялото развитие на това младо поколение и винаги съм се радвала на успехите им и съм вярвала, че това е истинската гимнастика и че българската школа стои много стабилно в международен план почти 70 години. Особено с последния ансамбъл, за който всички казват, че са недостижими гимнастички. Това е космическо изпълнение, което те кара да настръхнеш, докато ги гледаш. А това говори много!

- Винаги се говори малко за съдиите, когато има големи успехи, а в крайна сметка художествената гимнастика е спорт, който изцяло зависи от съдиите. Как издържахте толкова много години на това изпитание и напрежение? Вие се славите с едно изключително спокойствие.

- Така изглежда, но всъщност съм много емоционална, много чувствителна, много ранима, но търпението ми е на висока честота и съм много устойчива психически, такава бях и като състезател и сега като съдия. Това са много години в международните структури и като член, аз показвам лицето на българската художествена гимнастика. Същевременно трябва да запазя неутралитет, да давам тон на най- доброто, което се явява на терена, да съхраня най- добрите изяви на българските състезатели, но и от другите страни. Никога не съм си позволявала да ощетя някоя гимнастичка, или отбор, защото аз като гимнастичка знам какъв е пътят, който извървяш да стигнеш до Европейско, Световно... това е много труд, лишения и не може да се подмине с лека ръка да се пренебрегва, винаги съм се старала за обективно и честно съдийство.

- Кое е състезанието, на което сте била на съдийската маса и Ви е донесло най-силни емоции и преживявания?

- Най- щастлива от последните цикли, бях през 2011, когато това ново поколение гимнастички спечели абсолютната световна титла при ансамблите, което беше изключителен успех. Аз тогава наблюдавах нашия щаб, наблюдавах Илиана, сияеха от щастие. След титлата се видяхме, не бяха на земята от щастие. И за мен това беше един момент да си кажа: „Оттук накъде, отговорността се вдигна много към мен.“ Виждах огромното желание на Илиана да бъде президент и бях спокойна, че тя е правилният човек и е време да предам щафетата на нея. Аз останах до нея и до художествената гимнастика, и винаги ще бъде така и винаги ще помагам, с каквото мога.

- Как реагирахте, когато отборът ни беше ощетяван?

- Действително имаше такива моменти и то не защото бяха ощетявани, а защото има различно възприятие от всеки един съдия. Малко, или много всеки има пристрастия и те накланяха в определена страна. Но с ръка на сърцето мога да кажа, че нашият отбор винаги се е харесвал, никой не е казал нищо лошо, напротив всички казваха: „великолепни гимнастички“ и те го показаха през целия олимпийски цикъл и аз бях убедена, че не може този труд, тази мотивация и тази работа да не даде резултат. Бях вътрешно убедена, че трябва да станат олимпийски шампионки. Мислите на всяка бяха насочени натам, бяхме убедени, че могат да направят този прелом на българската художествена гимнастика.

- Как си помагате, за да издържите на дългите часове на съдийската маса, за да сте концентрирана и да сте точна в оценките си на всички състезателки? Това е изключително трудно и изисква голяма устойчивост.

- Трябва много психическа устойчивост. Трябва да се въоръжиш. Не може да се опише. Не всички съдии са така емоционални като мен, което не е много добре.

Винаги само положителното търсех и само затова се молех, гонех светлината, така си помагах и на себе си и вярвам и на тях.

- Вие сте избрана от международната федерация ФИГ за гимнастичката на 20-и век! Респект! Как пред очите Ви художествената гимнастика се разви толкова много? От Ваше време до днес.

- Безкрайно много. Нашата гимнастика се разви в последните цикли мога да кажа. След 2000-та тръгна по един нов път. Премина през различни етапи. Първо имаше много красота и елегантност, след това започва превеса на работата с уреда, след това настъпи един период, в който трудността с тяло навлезе, аз не адмирирам този период. По-късно нещата започнаха да се балансирата между хореография, тяло и уред и разбира се да се фокусира върху едно по-чисто изпълнение. И сега вече имаме и четирите компонента - работата с уреда, работата с тяло, артистичност и изпълнение. Четири оценки оформят крайната оценка.

- Предстои нов правилник. Какви са Вашите очаквания?

-  Моите очаквания са, че гимнастиката ще се развие още повече. Ще се развие по посока артистичност, елегантност и чисто изпълнение, тоест изпълнението ще бъде оценявано по друг начин. Не може една гимнастичка да не е елегантна, тя трябва да бъде такава, ако иска да спечели. А новите правила подсказват, че гимнастиката може да се развие към тази насока.

- Мария Петрова Ви наследи като член на ТК към ФИГ. Какъв съвет бихте ѝ дала?

- Говорих многократно с нея. Аз ѝ пожелавам да извърви своя път, който ѝ предначертан от съдбата. Да бъде един добър специалист, да се старае да се развива, да бъде толерантна, за да получава толерантност и тя. Не мога да кажа да бъде като мен, защото всеки е инидивидуален, знае как да се държи и да бъде сред специалистите. Вярвам, че ще върви напред и ще отстроя най-доброто за нас, но без да игнорира силата и на конкуренцията.

- Какво изпитвате и как успявате да съдийствате, когато играе българка, или ансамбълът ни?

- С много трепет, с много вътрешен страх, с молитва, всяка една секунда да си изиграят всеки един сложен елемент, да преминат всички трудности, да си изпълнят всички рискове, аз играех с тях. За мен това е много трудно, защото когато гледаш отстрани е много тежко и когато очакваш много, е още по-трудно. Винаги съм искала да играят много силно.

Тази сдържаност, която се стремях да представя пред всички изби в даден момент, изпуши на Олимпийските игри в Токио, когато изиграха последния акорд, знаех, че ще спечелят медал, всички се радваха на съдийската маса и ме поздравяваха, а аз се “тресях” от сълзи буквално, ридаех като малко дете.

Никак не е лесно на съдийската маса!

- А как приехте коментарите от страна на Русия.

- Трябва да има феърплей, трябва да се уважава противника, било по- добър, или по- лош. Болно ми е, че в такъв момент не оцениха ситуацията и да надраснат себе си и да признаят, че сме най- добрите. Не трябваше по този начин да се реагира така. Но от друга страна приемам, че не всеки може да надрасне егото си, влизам в положение, че им е трудно, но не може да не се уважи успеха на другите. В спорта трябва да носиш тази способност - да уважаваш противника.

- Вие сте била любима гимнастичка на поколения състезателки. Коя е гимнастичката, която Вие харесвате?

-  Илиана Раева! Тя беше моята любимка, защото ми допада този стил на игра. Допада ми нейната емоционалност, изразителност в играта, работата ѝ с музиката, дълбокото чувстване и интерпретацията ѝ чрез движенията. Тя го умееше много добре и беше една чаровница на терена!

- Свидетел съм, колко много Ви уважават и треньорите, и състезателите, и Илиана Раева. Каква е тайната за Вашето успешно и запомнящо се дълголетие като състезател, президент на БФХГ, съдия и член на ТК към ФИГ?

- Ако имаше рецепта, сигурно всички щяха да са еднакви. Но може би да търсиш доброто, красивото, дори и в най- малкото. Да си добър човек и да си добронамерен, за да достигнеш до сърцето му. Винаги съм се старала да мисля най- доброто първо за другите и след това за мен. Мисля, че това ме е съхранило.

- Какво не знаем за великата Мария Гигова? Какво бихте искала да ни споделите?

- Много силни думи са това „велика“, аз съм един обикновен човек, много земен. Човек, който обича да е такъв, какъвто е. Моят натюрел е такъв, много благ - не обичам скандалите, показността, лицемерието, обичам истинското приятелство, а не преднамереното, защото в живота срещаш много хора, аз може би имам способността да усещам истинските хора и мисля, че това е едно много силно качество.

- Имате прекрасно семейство и внук, който толкова много обичате и отделяте време за него. Той знае ли, колко известна и значима е баба му?

- Като по-малък говореше много коя е баба му и казваше, че знае и разказваше. С един апломб говореше, сега е малко по-обран, защото е по- голям. Но е много красиво и умно дете, с красива душа. Много му се радвам!

- Може ли да определите живота си като едно съвършенство, такава каквото сте била и на килима?

-  Не мога да кажа съвършенство, много е силно. Но живот изиивян, така както го чувствах и с удовлетворение, от това, което съм правила.

Какви си пожелавате за новата 2022-ра?

- Винаги мисля първо за художествената гимнастика и след това за себе си, може би сега ще започна повече да мисля за себе си, защото ангажиментите ми към Международната централа ще бъдат епизодични. Ще бъде много силна година - предстоят олимпийски квалификации на Световното първенство. Много силна година, в която трябва да изживеем тези 70 години, които вече са зад гърба ни. 55 години съм вътре в художествената гимнастика, радвам се, че съм ги изживяла, тези всички години - върхове и падения, радости и разочарования, но винаги съм запазила най- доброто, което ми се е случило. Надявам се българската художествена гимнастика да покаже още по-силното си лице, да покажем новото поколение ансамблови гимнастички.

- Оставиха им тежко наследство.

-  Да, така е, но това ще им даде стимул и ще тръгнат от друга позиция и то висока, която трябва да я задържат. Трябва да се работи много, трябва много вяра в това, което се прави. Убедена съм, че треньорите, които са и в ансамбловата, и в индивидуалната надпревара знаят какво правят. Убедена съм, че всички отново ще обърнат поглед към нас, няма да е лесно, но аз вярвам, че ще се справят!

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS