Носителят на „Златната топка“ Лионел Меси даде пространно интервю пред френското издание „France Football“, след като за седми път в кариерата си спечели най-ценното индивидуално отичие във футбола. В него аржентинецът говори по изключотелно много теми, като се започне от напускането на родния му град Росарио и се стигне до сегашния му статут в Пари Сен Жермен.
„Аз съм от работническо семейство, баща ми работеше по цял ден и живеехме в доста скромен квартал. Но никога не ни липсваше нищо, слава Богу. Родителите ми ме научиха на уважение и смирение. Израснах с тези ценности. Когато пристигнах в Барселона, когато бях на 13 години, открих същите ценности в Ла Масия“, споня си Меси.
Той разкри и защо е отказал да облече екипа с №10 в ПСЖ, който е собственост на Неймар: „10-ката си е за него. Дойдох в нов отбор, за да помогна. Това беше изключителен жест от негова страна. Очаквах го, защото познавам Неймар. Прекарахме време в Барселона и сме приятели. Изглеждаше по-справедливо да запази числото 10. Затова взех един, който ми хареса (30)“.
„Никога не съм казвал, че съм най-добрият в историята, нито се опитвам да схвана тази идея. За мен да бъда смятан за един от най-добрите в историята е повече от достатъчно. Това е нещо, което аикога не бих си представял. Това е нещо, което не ме интересува, не променя нищо, за да бъда смятан за най-добър или не. И никога не съм искал да бъда“, заяви уверено нападателят.
Меси разкри и някои подробности за откриването на хормонален дефицит при него: „Спомням си, че прекарах два часа изпити с майка ми. Когато видях, че имам този проблем, това не ме шокира особено. Не знам дали е защото беше малък или не знаех какво означава. Тогава ми обясниха лечението в това, че трябва да си поставям инжекции всеки ден: една през нощта в единия крак, на следващия ден в другия. Никога не ми е навредило да бъда това, което съм сега. Успях да продължа живота си както преди. Това не провали кариерата ми, защото можех да правя всичко, което исках. Очевидно трябваше да продължа лечението. След като започнах лечението, това стана част от живота ми“.
„Проследявах лечението, но беше много скъпо за семейството ми. Нюелс ни каза, че ще ни помогнат, но не ни дадоха пари за лечението. Беше сложно, тогава се появи се възможността да отида в Барселона. Спомням си много добре, когато си тръгнахме, имаше сбогом в квартала, беше много тежък момент, въпреки че беше това, което исках и беше в главата ми“.
„Никога не съм мислил да се върна, въпреки че не беше лесно да се адаптирам. Изживях много трудна първа година, вярно е. Първите месеци не можех да играя, защото документите за трансфера ми не пристигнаха (трябваше да ги изпратя на Нюелс). Когато се върнах да играя, се контузих и не играх три месеца. Семейството ми се раздели, защото преживяха трудни времена. Но аз никога не съм искал да се върна в Аржентина. Напротив, колкото повече време минаваше, толкова по-добре се чувствах, бях по-убеден в мечтата си - да бъда професионален играч“.
Меси коментира и фигурата си като модел за подражание на останалите: „Не знам дали съм модел за останалите, никога не съм обичал да бъда модел или да давам съвети. Борих се за мечтите си. Първо трябваше да бъда професионален играч, след това се борих да се усъвършенствам и да постигам нови цели всяка година. При тези моменти има малко късмет. Мисля, че Бог избра всичко да дойде при мен“.
„Аз съм различен с хората, на които имам доверие, моите приятели, семейството ми. Може да се окаже, че с някои хора извън тези връзки съм по-срамежлив и ми е по-трудно да се чувствам комфортно или ми отнема повече време. Но с хора от моята среда аз съм нормален човек, в добро настроение и който се старае да се наслаждава на всеки миг“, разкри нападателят на ПСЖ.
Той отказа да бъде сравняван с Диего Марадона: „Не, не. Честно казано никога не съм се сравнявал с Диего, абсолютно никога. Никога не съм обръщал внимание на тези сравнения. Някои критики ме притесняваха в миналото. Имах лошо време в националния отбор, наистина, но не по тези причини. Често получавам неща, които ме дразнят от критики, но те остават в съблекалнята“.
„В играта винаги съм имал свободата да се движа където искам, без да зачитам много позиция. Всички треньори, които имах, ми дадоха тази свобода да се движа където искам и където мога да нанеса повече щети на противника. Извън играта, абсолютната свобода е да прекарвам време със семейството си, жена си, децата си и да им се наслаждавам. Не знам дали съм усещал напрежението през годините, през които съм играл. Само задължението да постигам резултати и да бъдем силни“, каза Меси за ролята си на терена.
Що се отнася до сегашната му позиция, той заяви: „Винаги се опитвам да се движа, за да намеря местата в зависимост от всяка ситуация. Дори и да започна отдясно, обикновено се движа навътре. Напоследък се влизам към центъра, за да се опитам да генерирам топки, да генерираме числено превъзходство, така че отборът да контролира владението на топката. Така се чувствам добре и се опитвам да се наслаждавам на терена“.
Той разказа и как се чувства след загуба: „Сега е различно. Тъй като имам децата си, когато се прибера, много ми помага да поставя нещата в перспектива. Вярно е, че преди тях, когато бях сам с Антонела, прекарвах много време затворен, без да искам да говоря с никого или да си тръгвам заради поражението. Когато бях млад, се научих да мразя да губя. Винаги съм искал да спечеля във всичко. Искам да спечеля всеки игра“.
Меси не пропусна да коментира и конкуренцията с Кристиано Роналдо: „Винаги съм искал да надмина себе си и да не гледам какво правят другите. С Кристиано поддържахме конкуренцията в едно и също първенство в продължение на години. Беше прекрасно и ни помогна да израстваме в кариерата си. Но без да се гледаме един друг. Просто исках да надмина себе си, за да бъда най-добрият, а не по-добър от другия“.
В края на разговора Меси разказа и какво е да бъде себе си всеки ден: „Аз съм Меси от 34 години, така че започвам да свиквам. Щастлив съм от всичко, което се случи, въпреки че понякога трябва да призная, че бих искал да остана незабелязан, да се радвам на семейството си без хората да ме разпознават. Не се оплаквам, напротив, винаги е приятно да получа комплимент, усмивка или някой, който ме помоли за снимка. Свикнал съм и за мен така стана нормално“.
Сподели
