Почти три десетилетия след трагедията, която шокира футболната общественост, историята на Мирко Шарич продължава да тежи като едно от най-мрачните напомняния за това колко крехък може да бъде човешкият дух дори зад блясъка на професионалния спорт.
Шарич, роден в Аржентина в семейство на хърватски емигранти, беше смятан за един от най-големите таланти на поколението си. Играеше за Сан Лоренсо, беше национал на младежкия тим на Аржентина с 7 мача и 2 гола, а Реал Мадрид вече беше започнал преговори за трансфер. Но светът така и не успя да види върха на неговия талант. На едва 21 години той посегна на живота си.
Пътят от върха до бездната
Кариерата му тръгва стремглаво нагоре в края на 90-те, докато тежка контузия на коляното през декември 1999 г. не спира развитието му. Точно тогава започнаха и първите признаци на депресия, за която по онова време във футболните среди почти не се говори.
„Ако днес психичното здраве е табу, представете си как беше преди 20 години. Тогава нито един клуб нямаше психолог, а ако споменеш, че имаш проблем, те смятаха за луд“, разказва по-късно брат му Мартин Шарич
Три събития, които пречупиха Мирко
Първото бе съдебен процес след лека катастрофа, при която мъж се престорил на пострадал и подал жалба срещу него. Второто — проваленият трансфер в Реал Мадрид, който така и не се реализира след контузията.
Но третото събитие се оказа фатално. Мирко живеел с приятелка, която забременяла. Считал, че това дете е неговото спасение и смисъл. Бил отдаден баща още преди раждането – присъствал на прегледи, пазарувал, дори сменял пелени след раждането.
Hoy, en el Día Mundial de la Salud Mental, toca recordar a Mirko Saric y, sobretodo, concientizar.
— Ataque Futbolero (@AtaqueFutbolero) October 10, 2025
Con apenas 18 años, Mirko ya había debutado en Primera, pero fue recién en 1999 cuando se convirtió en uno de los centrocampistas fetiches del fútbol argentino, de la mano de Oscar… pic.twitter.com/AVeWLur8W4
В един момент обаче майка му изразила съмнение, че бебето не е негово. Мирко също имал притеснения, защото по време на предполагаемото зачеване е бил в Япония с националния отбор. Решил да направи ДНК тест, уверен, че ще докаже обратното.
Резултатът бил отрицателен. Детето не било негово.
„Обади ми се и каза: "Мамо, ела веднага". Когато пристигнах, държеше листовете от лабораторията и прошепна: "Била си права". Плаках като никога. Дано никога не бях била права“, спомня си майка му Ивана Шарич пред Infobae.
Последните часове
Тази новина окончателно сринала младия футболист. В деня, когато трябвало да даде показания по делото за катастрофата, Мирко се обесил в семейния дом.
„Не можеше да разбере злото в хората. Не можеше да приеме, че някой би го излъгал по такъв начин“, споделя брат му Мартин, който научил за смъртта по време на пътуване към Парагвай, където тогава играел.
След трагедията
Година по-късно Мартин заминал за Хърватия, за да започне нов живот и да избяга от болката. Играл футбол до 32-годишна възраст, а днес работи като мениджър и търговец на електроника.
„В Аржентина винаги бях "братът на Мирко". В Хърватия успях да бъда просто аз. Но болката никога не си отиде“, признава той.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
