„Никой не си е представял в началото на годината, че Кокимбо Унидо ще участва в борбата за шампионската титла“, каза чилийският журналист Лукас Мухика. И човек би могъл да твърди с намигване, че това предсказание наистина се сбъдна, само че при 180-градусов различен сценарий. Кокимбо Унидо не участва в борбата за шампионската титла, защото през сезон 2025 в Чили нямаше такава. Просто взе титлата с голяма преднина, пред всички останали, които трябваше да се борят с него.

Кокимбо Унидо бе коронясан за шампион за първи път в историята си, четири кръга преди края. Това стана с победа с 2:0 над Унион Ла Калера, 14-ата му поредна победа в лигата, рекорд за всички времена в Чили.

Последното равенство на Кокимбо е през май. Единствената му загуба този сезон дойде през април. Преднината пред втория Универсидад Католика нарасна до колосалните 17 точки.

Между другото, великолепният отбор на Универсидад Католика постигна най-доброто си постижение за сезона от 74 точки през 2010 г. Кокимбо Унидо сега има 68 точки и ако продължи да печели оставащите си мачове, ще счупи и този рекорд. Както и да го погледнете, това е изключително постижение, а Мухика заявява: „Това е най-голямата сензация, която в Чили някога е имало.“ 

Наричат ​​ги „Пиратите“, защото Кокимбо е пристанищен град, който някога е привличал доста пирати. Портрет на симпатичен пират с превръзка на окото се появява на логото на клуба. Това е град, основан на риболова, със скромни хора, които вярват в упоритата работа и не развиват твърде високи очаквания от живота. Тогава мечтата за спечелване на шампионата е била далеч от тях. Те ще се задоволят с реални инвестиции от играчите на терена и добро място в средата на класирането, както беше през 2024 г. В края на краищата, през 2022 г. Кокимбо Унидо по чудо избегна изпадането, на ръба на головата разлика. Шансът да изпаднат във втора дивизия винаги се е струвал много по-реалистичен от битката за титлата.

Но този път беше съвсем различно и историята започна в началото на миналия сезон с особено лоши новини. Ветеранът треньор Фернандо Диас беше хоспитализиран през май 2024 г. с особено тежка пневмония, която заплашваше живота му. В негово отсъствие, неговият доверен асистент Естебан Гонсалес пое временно поста и изведнъж стана ясно, че отборът функционира по-добре. В крайна сметка Диас се възстанови и се завърна на поста, но по време на отсъствието му директорите започнаха да обмислят революционна идея – и тя беше реализирана няколко месеца по-късно.

През октомври 2024 г. Диас беше неочаквано уволнен след поредица от лоши резултати, а Гонсалес беше назначен на неговата позиция. Ветеранът-шеф видя това като своеобразно предателство. В края на краищата, той беше тренирал Гонсалес в няколко отбора в миналото, възпитавал го е лично, помолил го е да му бъде асистент през 2022 г. и го е направил своя дясна ръка. Сега той вярваше, че чиракът е действал зад гърба му и е преговарял с ръководството да го уволни. „Никога няма да му стисна ръката“, заяви той, докато дава гневни интервюта за местните медии. 

Аферата можеше да има негативно въздействие върху клуба, но Гонсалес се погрижи да успокои съблекалнята и да установи индустриална тишина. „Съвестта ми е чиста и всеки, който ме познава, знае, че съм честен човек. Не съм измамил никого и няма да повдигам въпроса повече. Продължавам да уважавам Диас“, каза той, докато започваше подготовката си за новия сезон. Промяната беше видима почти веднага. Коментаторите определиха назначението му като хазарт и твърдяха, че на 43 години му липсва значителен опит, но Гонсалес ги накара да замлъкнат.

Той трансформира Кокимбо Унидо в сплотена единица, която набляга на реда, организацията, взаимопомощта и екипната работа. Тактически това беше най-добрият отбор в Чили от началото на сезона, а Гонсалес заяви, че не се интересува от звезди. „Казах на играчите, че не искам да имаме голмайстор в лигата. Не искаме да базираме играта около един нападател. Всеки трябва да знае как да вкарва“, каза той в средата на сезона, когато отборът внезапно се изкачи на върха.

Това желание със сигурност се сбъдна. Водещият голмайстор на Кокимбо Унидо, е отбелязал само девет гола този сезон, а в лигата има 10 играчи с по-добър резултат. Не е нужно повече, а панамецът Сесилио Уотърман все още е високо ценен по трибуните. Той е 34-годишен нападател, който е пътувал много през кариерата си, не се е представил на нужното ниво в Перу миналата година и се е озовал в Кокимбо почти случайно, защото приятел го е препоръчал. Той едва ли е уникален в състав, изграден от играчи, изхвърлени от други отбори. Аржентинският плеймейкър Матиас Флавесино беше неактуален в родината си, но се превърна в звезда за Гонсалес. И преди всичко е капитанът Себастиан Галани.

Скромният 28-годишен централен халф е роден в Кокимбо, израснал е в клуба, някога е бил смятан за голям талант и е опитал късмета си в големите отбори на Сантиаго. Той не се представи на ниво в Универсидад де Чили, напълно се срина в Универсидад Католика и накрая се завърна у дома със свита опашка, където отново разцъфна. В отбора на Гонсалес той е лидер, дори и да има странната склонност изобщо да не изразява емоциите си. Дори когато шампионската титла беше гарантирана, Галани не се усмихна. Такъв е неговият характер и има нещо грациозно в него.

Съквартирантът му е съвсем различен. Вратарят Диего Санчес вече е на 38 години, но по дух е най-младият от групата и понякога се държи като пакостливо момче. Като част от честванията по повод шампионската титла, той сподели своя снимка в Instagram, на която гледа към залива на Кокимбо, докато е напълно гол. Феновете го обичат, особено защото демонстрира и огромни способности между гредите. „Пиратите“ не вкарват много, повечето от победите им са постигнати с един гол разлика и трябва да запазиш мрежата чиста, за да събираш точки. Преди дни например той спаси дузпа дълбоко в добавено време, за да гарантира победата на отбора с 1:0 на стадион „О'Хигинс“ и да продължи безпрецедентната си победна серия. Кокимбо допусна само 13 гола в 27 кръга и това също не е далеч от рекорд.

Санчес, по прякор Ел Моно (което означава маймуната), смая всички по-рано тази година, когато се появи с доста странна тюркоазена коса. Той дори обеща в един момент, че ще я обръсне напълно, ако отборът спечели шампионската титла, много необичайно изявление, защото никой освен него не смееше да говори за титлата, докато мисията не бъде напълно изпълнена. Дори когато “Пиратите” отвориха огромна разлика, имаше неофициална забрана за споменаване на шампионската титла в публични изявления.

И това е разбираемо, със сигурност в случая с Гонсалес. Като млад играч на Коварубиас, той беше в центъра на спортна трагедия на финала на чилийското първенство през 2004 г. Отборът му водеше във втория мач и предчувстваше титлата, когато Гонсалес се опита да спре центриране и някак си вкара автогол. Този автогол съсипа всичко и халфът се разплака, след като Коварубиас загуби след дузпи. Той не е забравил това тъжно събитие и до днес.

Що се отнася до самия Кокимбо Унидо, той стигна до финала година по-късно, през 2005 г., и дори се почувства като фаворит за кратко срещу Унион Еспаньола, но в крайна сметка загуби и двата мача и всички почувстваха, че са пропуснали възможност, която никога няма да се повтори. Един от изявяващите се млади играчи на терена преди 20 години беше Али Манучери, който беше описан като обещаващ защитник, игра за чилийския национален отбор до 23-годишна възраст и дори получи повиквателна в мъжкия отбор. В крайна сметка той не реализира потенциала си, беше твърде много контузен и сменяше отборите твърде много пъти. След като беше част от промоцията на „Пиратите“ в елита през 2018 г., той сложи край на кариерата си и пое по път, който му подхождаше много повече – местната политика.

Известен като харизматичен мъж, Манучери решава да се кандидатира за кмет на Кокимбо през 2021 г. и печели въпреки всички трудности. Според жителите оттогава той се справя отлично и на новите избори през 2024 г. вече е победил конкурентите си с голяма разлика. Миналото му като играч със сигурност не му вреди сега и той идва на всички домакински мачове на „Пиратите“ като редовен фен. „Надявам се да не получа инфаркт, защото съм наистина развълнуван“, каза той.

Има много символика в това, че той е кмет, когато отборът има луда година. „Хората от Кокимбо са специални. Те са смели, скромни и свикнали да се борят въпреки всички трудности. Те се идентифицират с този клуб и изискват играчите да демонстрират тези качества през цялото време. Това е огромна победа, която заслужаваме, тя е за всички нас. Всички в града обичат жълто-черните фланелки, защото ние сме единственият клуб в света, който е заслужил цветовете си на терена.“

Какво имаше предвид? Е, тук има и една уникална история. През 1903 г. голям британски кораб от Уелс акостирал в пристанището на Кокимбо. Моряците организирали футболен мач срещу местните рибари и това станало тема на разговор в града. Стотици се стичали, за да гледат интригуващата среща, а уелсците със сигурност щяли да победят чилийците. Вместо това рибарите от Кокимбо спечелили, а капитанът на кораба им връчил 11 жълто-черни костюма като награда. Това били цветовете на катедралата „Свети Давид“, разположена до уелската корабостроителница, където бил построен корабът.

Оттогава Кокимбо гордо носи жълто-черните си фланелки. Това е легенда, предавана от поколение на поколение, и когато клубът е основан в сегашния си вид през 1958 г., той естествено ги е приел. Всъщност победата над уелските моряци се смята за най-голямото постижение на футболистите на този град от повече от век. Досега. До 2025 г. Този отбор е направил нещо още по-невероятно, щастието на пиратите е безгранично, а маймуната ще се подстриже.

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS