Наближава ли краят на Гуардиола?

12 Ное | 22:03

БТА

Ако има три фази преди края на един футболен треньор, то Хосеп Гуардиола се намира в последната трета преди него.

Това е краят или поне той се вижда недалеч напред. Докато гледахме как Пеп подскача на тъчлинията по време на двубоя срещу Ливъпрул в неделя, поне едно нещо стана ясно. Макар на 48-години, той все още е изключително пъргав и обсебен от футбол.

Отвъд това трудно може да интерпретираме тази реакция по време на третата загуба във Висшата лига през кампанията, като добър знак за стабилността на бъдещите планове на Пеп за успехи в бъдеще. Гуардиола си даде вид на особено усамотен човек, работещ без граници, мениджър, който е навлязъл в следващата фаза на своя престой в Манчестър. Толкова много, че е логично да си зададем друг въпрос. Дали изобщо той ще има шанса да се завърне на „Анфийлд“, за да вземе реванш от Ливърпул?

Най-лесно е да се каже, че неговото оттегляне от треньорския пост в Сити са само спекулации, което навярно е така. Плюс това поведението на Гуардиола край тъчлинията е напълно в негов стил. На стената в своя офис той има цитат от думите на Марсело Биелса, който гласи: „Радостта от победата трае не повече от пет минути. Това, което остава, е празнина и самота, трудни за описване“. Добре, това е след победа. Какво остава след загуба с 1:3 от прекия конкурент за титлата?

Когато Гуардиола говори пред медиите след мача, той успя да запази самообладание. Със сигурност Пеп бе много, много ядосан, но успя да се въздържи, за разлика от минутите по време на двубоя край скамейката на „гражданите“. Неговото поведение напомня на миговете преди напускането му на Байерн Мюнхен и Барселона. По време на победата на баварците срещу Порто с 6:1 в Шампионска лига също наблюдавахме подобно поведение на Пеп. Само година по-късно той напусна поста. В последните мачове начело на Барселона Гуардиола също подскачаше край тъча. В Каталуня по-скоро той се почувства изтощен от работата си и причината не бе липсата на успехи.

Гуардиола вече ръководи Манчестър Сити за четвърти пореден сезон, докато в Барселона не успя да стигне до четвърти. В Мюнхен прекара 3 кампании. В Манчестър има новопостроена къща, обича клуба и своите футболисти. Говореше се, че може да остане начело на „небесносините“ до 2021 година, но е важно да отбележим, че той вече е в третата фаза. Нека си представим, че първата е периодът на строеж. Мениджърът налага своите методи, опознава състезателите и различията помежду им се изглаждат.

Вторият е периодът на успехи, плодовете от труда се обират, отборът е в своята върхова форма, а трофеите са завоювани, съпътствани с емоционални моменти. Последната фаза е точно преди края. Тогава целият тласък от успехите е загубен, а енергията както на играчи, така и на треньор, е изцедена до краен предел.

Спокойно можем да заявим, че Пеп се намира в последния период преди своя край в Манчестър Сити. Случвало се е и преди. Испанецът често изцежда докрай своите футболисти, за да постигне най-славните и продуктивни моменти в ръководените от него тимове. В края на престоя му в Байерн Мюнхен шефове от клуба публично заявиха, че „достатъчно“ значи „достатъчно“ и започнаха публично да споделят, че търсят някой, който да е по-малко взискателен от Пеп.

Въпреки всичко в загубата на Сити изигра немалка роля късметът. Едва ли има отбор на света, който може да загуби трима от петимата си играчи в защитата и да отиде на „Анфийлд“ със самочувствие. „Гражданите“ успяха да отправят 18 изстрела и може би трябваше да получат правото да изпълнят дузпа точно преди мърсисайдци да открият резултата. Въпросите към Гуардиола са много на брой и различни по естество. Защо например той направи само една смяна от три позволени, когато гони победата на всяка цена? Защо не използва Рияд Марез? Защо схемата не бе променена по време на сблъсъка и нямаше тактически отговор към домакинския натиск на Ливърпул в началните минути? Защо Агуеро, който изглеждаше напълно изтощен, игра в 5 двубоя в рамките на 15 дни преди срещата на „Анфийлд“? Защо Клаудио Браво, който е на 36, все още е единственият резервен вратар? Защо Сити похарчи 230 млн. паунда за крайни защитници, а не си осигури услугите на двойка централни бранители и въпреки това Трент Александър-Арнолд и Андрю Робъртсън, струващи общо 7 милиона, го надигра по фланговете? Защо „гражданите“ нямат надежден заместник на стабилния Емерик Лапорт.

Не трябва да забравяме, че критикуването на треньори по този начин не е справедливо. Само те са в пряк контакт с футболистите всеки ден, знаят много добре за физическото и психическото състояние на всеки един от тях и каква е точната тактика за всеки един мач. Тези хора са експерти, ние останалите само зрители. Част от чара на Гуардиолa обаче е начинът, по който неговите грешки се открояват. Те сякаш са направени от владетел, заслепен от властта и високото си его.

Нещо е още по-обезпокояващо. Гуардиола е като артист, който постоянно поставя под въпрос границите на своята творческа оригиналност. Защо централни бранители? Защо губим топката? Какви са решенията? Наблюдават се творчески кризи. Първа стъпка „създаване на брилянтен отбор“… а после какво следва?

Оттук може би идва тенденцията да изтощава сам себе си и хората около него. В Манчестър Сити са отбелязали с тикче повечето от задачите, които трябва да се изпълнят. „Гражданите“ триумфират в първенството и вдигат купи. Футболистите се развиват. Създаден е стил на игра с много подавания, рядко виждан в Англия. Влияе се върху философията на футбола и то в границите на упорития му създател. Всичко това е изпълнено.

Едно нещо обаче остава. Голямата цел на Хосеп Гуардиола е да спечели Шампионска лига. Ливърпул има много сериозна точкова преднина в класирането на Висшата лига и изглежда недостижим на този етап. Това е моментът, в който Манчестър Сити може по-сериозно да погледне към елиминационната фаза на Шампионска лига. През изминалите сезони именно през пролетта „гражданите“ се сриваха физически и се проваляха с гръм и трясък в най-престижния европейски клубен турнир. Тези провали измъчваха Гуардиола и продължават до днес.

Сега е времето за него да пренареди своите редици и да започне похода към своята голяма цел. „Анфийлд“ не е краят, дори не е началото на края, но може да е първата фаза от тежка футболна криза в „небесносин“ Манчестър.

Юрген Клоп избяга от Пеп Гуардиола (ВИДЕО)

Манчестър Сити няма да спира Артета за Арсенал

11 мм или 21 секунди, кои моменти решават титлата в Премиършип?