Тя е едва на 15 години, но вече има мачове за националния отбор на България до 17 години. Виктория Генова може да се похвали дори и с гол във вратата на Естония в квалификацията за Евро 2022.  Вики говори в интервю за Дарик радио и dsport за впечатленията си от националната гарнитура, за клубния си отбор ЖФК Варна, за първите си стъпки във футбола и за мечтите си. 

Вики, разкажи първо за себе си! На колко години си, къде учиш, кога започна да се занимаваш с футбол и къде направи първите си стъпки?

-    Казвам се Виктория Генова. На 15 години съм. Уча в СУ "Гео Милев" във Варна. Първите си стъпки във футбола направих в детската градина на 4 години.  Гледах момчетата как ритат топката и се забавляват.  Реших и аз да пробвам.  Майка ми нямаше нищо против.  От  тогава до ден днешен не съм спряла да харесвам този спорт и да тренирам. Започнах в ДФК Делфините, където играх защитник. Сега в ЖФК Варна ме ползват като халф. 

 Защо се насочи именно към този спорт? Друго не те ли влечеше?

 -    Тренирала съм народни танци, но това не ме влечеше. Ходила съм точно два пъти на плуване, но и там не ми хареса. Хареса ми футболът, привлече ме, наистина не зная как. В момента той се превърна в нещо, без което не мога. 

Ти получи за втори път повиквателна за националния отбор до 17 години. Можеш да се похвалиш и с гол срещу Естония в квалификациите за Евро 2022. Каква е обстановката в отбора и как се чувстваш ти,  след като си част от него?

 -    Това ни бяха последните мачове с по-големите, които са родени 2005-а. Април месец ще започнат мачовете с 2006-а и 2007-а. Чувствам се много добре. Няма значение, че са по-големи от мен. Научавам повече неща от тях, защото играят повече време от мен. Уникални са, много добри момичета. Гарнитурата U17 е много добре, с уникални качества. Видяхте, че бихме Грузия, малко се изложихме срещу Естония.... 

За този мач да те питам...Как се стигна до този драматичен обрат срещу Естония от 2-0 до 3-4?

-    Това е футболът. Ние играхме много по-добре от тях. Всеки един човек, който е гледал мача, би го казал. Тежко го приехме, защото това се случи в последните минути. Треньорите ни казаха, че може би физическото ни състояние не е било толкова добро. 

Как вкара гола на естонките?

-    Получих извеждащо подаване. Исках да прехвърля вратарката, но тя реагира. При добавката реализирах, като топката мина покра 4-5 момичета преди да влезе. не можех да повярвам, че вкарвам гол за националния отбор. 

На каква позиция играеш в клубния си тим ЖФК Варна и на каква те използва Троян Радулов в националната гарнитура?

-    По принцип в ЖФК Варна играя като халф, но Елена пеева може да ме пуска навсякъде. като малка дори съм била и на вратата. В националния U17 срещу Естония играх като дясно крило, а срещу Грузия бях атакуващ халф. 

Кой е силният ти крак?

-         Десният. 

Какво харесваш в себе си като умения на футболния терен и какво искаш да промениш?

-         Когато съм на терена, аз мисля. Не ритам безцелно топката, за да се отърва просто от нея. Имам поглед върху играта, хубав удар. Мога да дриблирам, но физиката ми е по-слаба. Искам да променя това. Трябва повече да се издържа на мачовете. Много бягане е. Имам какво да уча още. Не съм перфектна.  

Ти си състезателка на ЖФК Варна. Как намираш първенството ни? По-силно ли е от миналата година? Толкова ли е голяма разликата между отборите в Топ 3 Локо Стара Загора, НСА, Барокко и останалите?

-         В сравнение с миналите години, отборите в първенството са доста повече. Другата година дори ще се включат още отбори. За НСА, Локото, отборите, които са по-напред, те има места за пълноценни тренировки за разлика от нас. Личи им, че са добри. Нашият отбор е от най-младите в групата. Ето, например в Локо Стара Загора, имат големи, опитни жени. Ние сме малки. Отстъпваме при физическите единоборства. Имаме само 3-4 по-големи. Това също се отразява, но като качество нашият отбор е много добър.  

Интерес от други клубове към теб има ли?

-  Признавам си, че е имало интерес, но за мен ЖФК Варна е отборът, в който искам да играя. От малка съм тук. Искам да направя постижения с настоящия си тим. Сърцето ми е тук. Зная, че някой ден ще успеем, колкото и трудности да има пред нас сега. 

Имаш ли любима българска футболистка, на която да симпатизираш?

-  Имам. Предполагам, че хората ще очакват да кажа Евдокия Попадинова, или Симона.  За мен много добра футболистка е Лора Петрова, с която дори съм играла. В момента тя играе в Италия. 

Имаш ли амбиция да играеш зад граница и кое първенство те влече?  

-         Имам мечта да играя в отбор в чужбина. като малка мечтах за националния отбор и ето, че се сбъдна, за което трябват много усилия. За да изляза в чужбина, трябва да полагам много усилия. Мечтая някой ден да играя в Барселона в Испания. Това е любимият ми отбор, не само при жените, но и при мъжете. За мен футболът винаги е бил на първо място и ще си остане на първо място.

Чуйте цялото интервю в приложения звуков файл

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS