Възможно ли е атлет да участва на Олимпийските игри, ако допреди година не е знаел как се практикува спортът, в който ще се състезава? Да, възможно е! Доказва го Ерик Мусамбани, който е един от най-колоритните спортисти, участвали някога на Олимпийски игри.
Мусамбани е от Екваториална Гвинея и взема участие на Олимпийските игри в Сидни през 2000 г., състезавайки се в дисциплината 100 м. свободен стил. Попадането на Мусамбани на Игрите в Сидни е доста случайно. Той получава уайлдкард за тях като гражданин на страна, която не може да изпрати спортисти на най-големия спортен форум, тъй като в нея липсват условия за подготовка на атлетите, а и липсва финансиране те да отидат и да тренират в чужбина.
Целта е да се насърчи участието на развиващите се страни, които нямат добри съоръжения за подготовка на спортистите. Така Ерик Мусамбани, бидейки само на 22 години, отива да се състезава на Олимпийските игри.
Как се ражда легендата за ''Неверкузен'' и защо Кристоф Даум е ''глупав'' според английската преса?
Любопитното в случая е, че той открива любовта към плуването едва 8 месеца преди началото на Игрите в Австралия. До този момент гвинеецът не може да плува и дори не е виждал плувен басейн.
Съдбата обаче, намигва на Ерик и той намира хотел, в който има 13-метров басейн, в който той има възможност да ходи по 3 часа на седмица, за да се учи да плува. В дните, когато не може да използва басейна, любителят плувец използва реки, както и водите на Южния Атлантик, за да практикува спорта, който обича.
Самият Мусамбани разкрива, че местен рибар му казва как да използва ръцете и краката си, докато плува, за да остане на повърхността.
Така идва 15 септември 2000 г. и докато децата на много места тръгват на училище, Ерик Мусамбани отива в Сидни, за да стане първият представител на Екваториална Гвинея, който ще участва в плуването на Олимпийски игри.
Приключението за 22-годишния гвинеец, който не е пътувал в чужбина, започва още преди началото на Игрите в Сидни, тъй като той пътува три дни, за да стигне до Австралия.
В Международния воден център в Сидни „Sydney Aquatic Centre“ Ерик вижда истински плувен басейн с олимпийски размери, което в комбинация с размерите на Сидни и на олимпийското село предизвикват истински културен шок у представителя на Екваториална Гвинея.
За да стане драмата пълна, в навечерието на Игрите, Ерик погрешно е информиран, че ще плува в дисциплината 50 метра свободен стил и той тренира само тази дисциплина, ако при него може да се говори за правилна и последователна тренировка. При пристигането си в Сидни плувецът разбира, че ще трябва да изплува двойно повече – 100 метра, а това е разстояние, което той никога не е плувал в живота.
В дните преди състезанието Ерик Мусамбани започва да тренира плуване на 100 метра в свободен стил, като около него в басейна са звездите на САЩ и на Австралия, където класирането за Игрите не идва с „уайлдкард“ като при гвинееца, а след много тежки квалификации, след които на Олимпийските игри отиват само най-добрите.
Докато американският отбор тренира, атлетът от Западна Африка просто седи и го гледа, за да се опита да научи техниките на американците.
Вдъхновяващата история на Боряна Калейн: Много трудности, сълзи и олимпийско сребро!
„Когато видях плувния басейн за първи път, това беше първият път, когато видях 50-метров басейн. Аз бях толкова изплашен. Басейнът беше толкова голям за мен. Не бях сигурен. Моето време за тренировки (б.р. преди Игрите) беше по същото време като ва Съединените щати. Бях седнал и ги гледах как тренират, защото нямах никаква техника. Просто седях, гледах и се опитвах да се уча от тях. Нямах никакъв опит как да се гмуркам и как да започна. Трябваше да попитам хората как да го направя“.
Когато той отива при всички свои съперници и техните треньори, за да ги помоли за съвет, очаквано, от някои места му помагат, но от други отклик на молбата му няма.
Треньор от Република Южна Африка дори проверява дали Ерик наистина е спортист и като разбира, че е такъв, той му помага, показвайки му някои техники и давайки му плувен костюм и очила.
Големият ден за Ерик Мусамбани идва на 19 септември, когато започват сериите на 100 метра свободен стил при мъжете. Трибуните около басейна са изпълнени с над 17 000 души, дошли да гледат един от коронните спортове на Олимпийските игри.
„Бях толкова нервен. Когато обявиха името на моята страна, видях толкова много хора (б.р. по трибуните) и сега трябваше да плувам пред тях. Толкова се страхувах, че хората ще ми се смеят. Но нещо ми хрумна, че мога да го направя“.
В групата на Ерик Мусамбани са Карин Баре от Нигерия и Фарход Орипов от Таджикистан, които също са сред аутсайдерите.
Стоейки на блоковете и чакайки сигнала за, Мусамбани запазва самообладание, докато Баре и Орипов се гмуркат преждевременно във водата и биват дисквалифицирани.
След тяхната дисквалификация, гвинеецът остава сам на старта, което го притеснява, но той успява да остане спокоен и при сигнала се гмурка във водата пред погледа на над 17 000 души.
Той изминава първите 50 метра с цялата си енергия. Публиката вижда, че движенията на ръцете и краката му са много некоординирани и несинхронизирани, а главата му е постоянно над водата.
И все пак, въпреки всичките трудности, Мусамбани продължава и дори успява да се обърне на другия край на басейна. Следващата дължина е истинско изпитание както за мускулите на гвинееца, така и за неговата воля и характер, тъй като краката му се схващат и той не може да ги контролира, за да се движи в права линия.
Заради движенията на гвинееца, коментаторът край басейна започва да го нарича Ерик Змиорката – прякор, който се запазва и след това.
Нескопосаните опити за плуване на 22-годишния атлет обаче, не са посрещнати с освирквания от публиката, която оценява усилията на човека в басейна и дори започва да го окуражава и аплодира, насърчавайки го да завърши състезанието.
Новак Джокович и Карлос Алкарас са фаворитите на efbet.com за спечелването на US Open
У хората на трибуните и у журналистите изплува един прост въпрос: щеше ли да стигне до финала? С всеки замах Мусамбани забавя и се бори да остане над водата. Дробовете му изгарят, а той прилича на потъващ кораб.
Ерик Мусамбани обаче, показва сърце на атлет, олицетворяващ всички ценности на олимпийското движение, и успява да докосне стената и да завърши!
Времето му е 1:52.72 сек., завършвайки на последното, 71-о, като това е най-бавното време на 100 метра свободен стил в плуването при мъжете на Олимпийски игри. Въпреки това, Мусамбани е определен за победител в своята сесия, тъй като в нея участва само той.
„Първите 50 метра бяха добре, но през вторите 50 метра се притесних малко и си помислих, че няма да успея. Тогава нещо се случи. Мисля, че всички хора застанаха зад мен. Бях наистина, наистина горд. Все още е страхотно чувство за мен и ми хареса, когато всички ме аплодираха накрая. Имах чувството, че съм спечелил медал или нещо подобно“, казва уморения, но въодушевен спортист след края на плуването си.
В сравнение с останалите, Ерик Мусамбани е направо трагичен, тъй като завършилият на 70-о място плувец е взел дистанцията от 100 метра с 50 секунди по-бързо. Междувременно спечелилият златния медал в дисциплината Питър ван ден Хогенбанд от Нидерландия триумфира с време, което е с минута по-добро от това на гвинееца.
Не това е най-важното в символичното участие на представителя на Екваториална Гвинея в Олимпийските игри в Сидни през 2000 г.
Основателят на съвременните Олимпийски игри – барон Пиер дьо Кубертен, казва следното: „Най-важното в Олимпийските игри не е да спечелите, а да участвате, точно както най-важното в живота не е триумфът, а борбата. Същественото не е да сте победили, а да сте се борили добре“.
Ерик Мусамбани се вписва във всички ценности на олимпийското движение, защото показва сърце и огромна сила на духа, за да преодолее първо себе си и да влезе в басейна, а след това да преплува 100 метра, въпреки че допреди няколко месеца той изобщо не може да плува. Мнозина в същата ситуация биха се отказали, но плувецът от Екваториална Гвинея не прекланя глава и публиката край олимпийския басейн в Сидни оценява усилията му.
Историята на Ерик Мусамбани не свършва в Сидни. До 2004 г. той намалява личното си най-добро време наполовина до 56,9 сек. До 2006 г. той вече плува 100 метра свободен стил за 52.18 сек. За съжаление, той не успява да се състезава в Атина по време на Олимпийските игри през 2004 г. поради проблем с паспорта, но неговият подвиг от Сидни ще остане в историята като доказателство, че човек не трябва да се отказва, каквито и на пръв поглед непреодолими изпитания да се изпречат на пътя му, а трябва да даде всичко от себе си и това ще бъде оценено.
Любовницата на звезда от Висшата лига го е издала на съпругата му
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
