Необикновената история на Паскал Сиакам и странният път от Камерун до звезда в НБА

Милен Костов Милен Костов

През първите 17 години от живота си Паксал Сиакам рядко боравел с баскетболна топка. Това била просто някаква игра, който играели батковците му. Баща му винаги мечтаел едно от шестте му деца да пробие в НБА, но най-малкия му син се интересувал от други спортове. “Тренирах футбол. Дори бях добър. Можех да стана футболист, ако исках”, твърди Сиакам. Истината е, че щом ръстът ти надмине двата метра, е трудно да игнорираш баскетбола. Като вземем предвид факта, че кариерата на Сиаким е изключително кратка, трябва да отбележим постиженията в краткия период от време. 25-годишният баскетболист имаше голяма роля в спечелването на титлата с Торонто Раптърс и бе избран за най-развития играч за сезона. Пътят му до Торонто обаче трудно може да бъде определен като нормален.

Роден в Дуала, икономическата столица на Камерун, Сиакам прекарва детството си в малкото градче Бафиа, където се готви за живот на свещеник в духовната семинария “Свети Андрюс”. Градчето е на осем часа път с кола от дома му. Католическата църква изиграла важна роля в живота му и го превърнала в човека, когото познаваме.

“Животът ми бе наистина стриктен. Още не бях научен как да си върша работата. Този начин на живот ме превърна в мъж. Научи ме да се грижа за себе си и да бъда по-отговорен. Бях сам срещу света.”, разказва Сиакам. През седемте години в семинарията “Свети Анддрюс” камерунецът въобще не мислил за баскетбол. Всяка сутрин ставал в 5:00 и съчетавал ученето с работа. Родителите смятали, че свещеничеството е неговото призвание, но Сиакам не бил на същото мнение. “Баща ми смяташе, че върша работата си с удоволствие, но това никога не е било така”, твърди Сиакам. Бъдещето му било в спорт, който се старал да избягва през целия си живот.

През 2011 г. посетил лагер, организиран от камерунската НБА звезда Люк Мба. Мба а Муте слага основите на кариерата и на Джоел Ембийд. 17-годишният Сиакам никога досега не бе тренирал баскетбол, но атлетичността и борбеността му му осигуряват покана за лагер в Южна Америка.

“Това бе голямо постижение. Не защото играех силно, а защото се срещнах с интересни хора – играчи, треньори. Те ми отвориха очите за свят, който не познавах. Развълнувах се и замечтах да уча и тренирам в САЩ.” НБА е само блян както за Сиакам, така и за близките му.

“Той бе само едно хилаво момче. Качествата му обаче бяха на лице. Често вкарваше и играеше страстно”, казва президентът на Торонто Раптърс Масай Уджири, който се запознава с камерунеца в Южна Африка през 2012 г.

Разбира се, че нигериецът не е знаел, че четири години по-късно, Сиакам ще бъде избран в първия рунд на драфта за Торонто Раптърс. Уджири обира овациите за делата си в НБА и триумфа с Торонто Раптърс в шампионата. Той е родом от Нигерия и винаги е инвестирал и популяризирал спорта в Африка.

“Жаждата му за победа винаги бе на лице. Манталитетът му изпъкваше. Това е важна черта за толкова млад човек. Щом Паскал играе днес, виждаш победата”, хвалебствено твърди Уджири. “Не бях най-добрия, но бях упорит. Знаех, че не трябва да се отказвам. По душа съм атлет. Баскетболът ми беше интересен, защото имаше много тичане и скачане”, признава Сиакам. През 2012 г. той и трите му по-големи братята получават стипендии и заминават към САЩ. Ентусиазмът му показан на тренировъчните лагери в Африка привлича вниманието на скаутите. Получава възможност да се дипломира в Левисвил и загърбва целия си живот до този момент.

“Преместването от Камерун в Тексас си беше голяма промяна. Ученето на езика, културата, всичко беше различно и трябваше да свиквам. Всичко това се научи бързо, защото от малък съм научен да привиквам с новостите.”, разказва баскетболистът.

След като се дипломира получава стипендия в университета на щата Ню Мексико. През 2014 г. трагедия променя живота му. Баща му Тчамо загива в катастрофа в Камерун. Всичко постигнато на корта от този момент, до ден днешен е в памет на баща му. “Баща ми работеше усилено, за да се грижи за шест деца. Работеше, за да имаме всичко необходимо. Той имаше своя мечта и аз я изпълних. Горд съм от това, което правя. Просто ми се ще да беше жив, за да го види.”, емоционално признава баскетболистът.

Сиакам напуска Ню Мексико след две години колежански баскетбол. Макар, че е играл баскетбол едва четири години получава наградата за играч на годината в западното първенство. Въпреки успехите, той е виждан като неоправдан риск в драфта. “Скаутите ми са отлични. ‘Хвърляй по едно око на това момче.’ Това ме предупреждаваше един от скаутите ми, на име Патрик Енгелбрехт. Той ме водеше на негови мачове.”, споделя Уджири.

Съвместната им работа започва. Уджири го избира като 27 избор в първия рунд на драфта. Мениджър на школата е Жама Малалела. През първата си година в НБА Сиакам редува мъжкия отбор с този в лигата за развитие.

“Често говорим за играчи, които нямат определена позицията. Хора, които не играят само на един пост. Може да играе от пойнтгард до център. Това е огромен плюс. Всеки ден става все по-добър”, твърди Малалела. Този сезон е четвърти за Сиакам с канадския отбор. Твърдението гласи, че се нуждаеш от звезда в отбора, за да спечелиш титлата, а миналата година това се потвърди. След години изпълнени с разочарования в плейофите Торонто привлече Кауай Леонард в замяна на Демар Дероузън. Рискът се отплати и Раптърс триумфираха. Раздялата в посока ЛА Клипърс обаче остави празнина в отбора. Всички са сигурни, че тя ще бъде запълнена от Сиакам. Камерунецът преподписа с клуба. Договорът му му подсигурява 130 млн. долара в следващите четири години. Изглежда, че трансформацията от свещеник към звезда в НБА е завършена. “Шампионската титла му носи самочувствие. Той има самочувствие по природа и го показва с играта си. Все пак спечели титлата на 24 години и дори имаше ключова роля в отбора”, мисли Малалела.

Въпреки натоварената програма Сиакам се прибра в Камерун за първи път от седем години. Той занесе титлата от НБА в лагера, където всичко започна – в лагера, организиран от Уджири. “Щом съм сред деца, които мечтаят да постигнат, това което ми се случи на мен е страхотно. Възможността просто да докоснат трофея наистина ги зарадва. Когато бях малък нямах подобна възможност да видя самата титла.”

Раптърс са единствения отбор от НБА, който не е от САЩ. Поради тази причина клубът често остава пренебрегнат. Сега обаче тимът разчита да продължи пътя към успеха, воден от баскетболист с изключително нестандартна история. Момче, което си мечтаеше да е футболист, а трябваше да е свещеник.

“Манталитетът в отбора е на високо ниво. Ако ме питате, ще кажа, че апетитът идва с яденето. Щом си станал шампион, ти се иска да повториш постижението възможно най-скоро. Това е новата ми цел. Отборът е нов, с нови играчи, а това е наистина вълнуващо. Това е смисълът на играта”, допълва Сиакам.

Станете част от новата платформа на dsport!

Слушайте ексклузивните аудиоистории на Томислав Русев и Ирина Русева за най-щурите предавания на футболни мачове по Дарик радио, традиционен седмичен обзор с Ники Александров, както и коментари на Стефан Стоянов за Меси, Роналдо и останалите звезди на футбола само в страницата на dsport в Patreon! Включете се тук

Прочетете още