Ендрик взе решение. Миналия вторник наемът му в Лион беше одобрен до 30 юни, без опция за откупуване. Целта му е ясна: да играе на Световното първенство и след това да се завърне в Реал Мадрид, надявайки се най-накрая да спечели централна роля, която му се изплъзваше от пристигането му, първо под ръководството на Карло Анчелоти, а след това и под ръководството на Чаби Алонсо.
На 19 години Ендрик прави стъпка, която може да определи кариерата му. Във Франция той ще има шанс да докаже, че има качествата да се завърне в Реал Мадрид и да даде тласък на онези, които не разбират защо му е дадено толкова малко време в отбор, който разчита толкова много на Килиан Мбапе за голове. Това обаче е съпроводено и с риск, тъй като няма прецедент нападател да напуска Реал Мадрид под наем и да постига успех след завръщането си в испанската столица.
Последните няколко ключови нападатели, дадени под наем от Реал Мадрид в опит да докажат, че са достойни да останат в първия отбор, бяха местни играчи: Алваро Родригес, Латаса и Борха Майорал. В нито един от тези случаи нямаше дори и най-малък намек за завръщане, за да споделят светлината на прожекторите с Карим Бензема или Мбапе.
През лятото на 2019 г., след катастрофален сезон след напускането на Кристиано Роналдо, Реал Мадрид търсеше продуктивен нападател извън Испания. Залогът беше на Лука Йович, придобит от Айнтрахт Франкфурт за 63 милиона евро. Сърбинът така и не оправда очакванията. Той никога не се превърна в нападателя, когото очакваха в Мадрид. Два гола за сезон и половина доведоха до неуспешен престой под наем във Франкфурт, откъдето той се завърна за още един слаб сезон, преди да бъде продаден на Фиорентина.
Мариано Диас напусна Реал Мадрид и отиде в Лион с постоянен трансфер, с клауза за обратно откупуване, която клубът активира през лятото на 2018 г., същото лято, в което пристигна Хулен Лопетеги. Той се завърна с репутация на сериен голмайстор, след 21 гола, за да напише история, каквато никога не е била виждана в Реал Мадрид, но към по-лошо. След завръщането си той игра пет сезона в клуба, записвайки 70 участия и отбелязвайки само седем гола. Пълен провал.
Случаят с Мората
Раул де Томас е част от дълъг списък от голмайстори, израснали в младежката система на Реал Мадрид, отишли под наем с надеждата да се завърнат, но се озовали по път без връщане. Този модел почти беше прекъснат с Алваро Мората. Нападателят, сега в Комо, напусна Ювентус през 2014 г. като европейски шампион. Той подписа за две години с опция за обратно откупуване, която Реал Мадрид използва. Той се завърна и беше важен играч в рекордния отбор на Зидан през сезон 2016/17, отбелязвайки 20 гола и печелейки първенството и Шампионската лига. Но в крайна сметка реши да напусне Реал Мадрид завинаги.
Списъкът с нападателите, които напуснаха в опит да се завърнат, включва още Роберто Солдадо и Портийо. Първият имаше страхотен сезон с Осасуна с 13 гола, което доведе до повиквателна в националния отбор под ръководството на Луис Арагонес. Той се завърна в Мадрид, но беше трансфериран в Хетафе. В случая с Портийо, той беше обещаващ млад играч от младежката система с усет за голове, но това не беше достатъчно срещу конкуренцията на Кристиано Роналдо. Това беше невъзможна задача, която завърши със заеми във Фиорентина и Клуб Брюж, преди окончателно да се раздели с клуба.
Дългият списък включва още нападатели като Агансо, Конго и Канабел, както и Орсаис, както и доказани реализатори като Самюел Ето'о или Мориентес, последният от които беше даден под наем на Монако при трудни обстоятелства след пристигането на Кристиано Роналдо. Той вече се беше утвърдил в Реал Мадрид, след като спечели две европейски купи. След една година в Княжеството се завърна в испанския клуб, но ролята му беше толкова маргинална, че подписа с Ливърпул през януари. Нещо подобно се случи и с Баптища, който беше даден под наем на Арсенал, преди да бъде продаден на Рома.
Случаят с Ето'о е един от най-необяснените. Той така и не получи реален шанс в Реал Мадрид. Запитванията към Леганес, Еспаньол и Майорка завършиха с трансфер от острова в Барселона, ход, който се оказа много вреден за клуба.
Един играч, който е отишъл под наем и се е завърнал, за да прекара три сезона в Реал Мадрид, е Себастиан Лосада. След дебюта си в лигата на 9 септември 1984 г. срещу Спортинг Хихон, денят, в който професионалните играчи обявяват стачка. Той се завръща в Реал Мадрид след отличен сезон, но винаги като трети нападател, тъй като нападението е доминирано от Бутрагеньо и Уго Санчес.
Гросо и Атлетико
Рамон Гросо може да е голямото изключение. Той прекара няколко месеца под наем в Атлетико Мадрид, период, който помогна на „рохибланкос“ да избегнат изпадане. Да говорим за Гросо е все едно да говорим за Реал Мадрид. Той направи история в клуба, но именно в Атлетико, отбор, който беше на ръба на изпадането, започна да процъфтява. Неспособни да правят трансфери поради липса на пари, Атлетико поиска от Реал Мадрид млад играч, който се беше отличил в Плюс Ултра, резервния отбор по това време.
Въпреки първоначалните резерви, Реал Мадрид одобри наема на Гросо, който вече беше отбелязал 13 гола в 15 мача с резервния отбор. Той вкара гол в дебютния си мач и с него Атлетико започна положителна серия, която им позволи да завършат на седмо място и да избегнат изпадане. Завръщането му на „Бернабеу“ беше незабавно. До такава степен, че през същия сезон, 1963/64, той игра в Купата на краля с Реал Мадрид, който отпадна на четвъртфиналите... от Атлетико: 1:1 и 2:1, като Гросо отбеляза гола на Реал Мадрид като гост. Играе в Реал Мадрид до 1976 г. и се пенсионира с 11 титли: една Купа на европейските шампиони, седем титли на испанската лига и три Купи на краля.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
