В началото на XXI век, през 2002 година, германският гранд Байер Леверкузен бе един от най-добрите отбори в Европа. Тогава в състава личеше името и на един удивителен български талант – Димитър Бербатов, който впоследствие пожъна невиждани до този момент успехи за футболист от нашите ширини.

През въпросния сезон 2001/02, Леверкузен игра 2 финала -  в Шампионска лига и Купата на Германия, а до последния кръг от Бундеслигата бе и част от битката за титлата. Тимът обаче се сгромоляса и в трите двубоя, разделяйки се с мечтата си не просто за първи път в историята да спечели требъл, а за първи път изобщо да се поздрави с трофеите от Бундеслигата и Шампионската лига. Отличия, които и до ден днешен липсват във витрината на „аспирините“.

Впоследствие, след невероятно добрия сезон за тима, който завърши горчиво, на Байер бе „лепнат“ прякора „Неверкузен“, а идеята зад него е, че тимът никога няма да спечели голям трофей. Изглежда зад него има логика, след като от онази 2002-а, Леверкузен все още не е печелил нито едно отличие.

Нека обаче да се прехвърлим през септември 2023 година, когато Леверкузен е на първо място във временното класиране на Бундеслигата. И да, някой ще каже „титлата не се печели през септември“. Да, това е абсолютен факт, но футболът на възпитаниците на Чаби Алонсо може най-накрая да счупи тежкото бреме, надвиснало над тима вече над 20 години. И това се видя в двубоя срещу Байерн Мюнхен, който бавно, но славно се е устремил към 12-а поредна титла от Бундеслигата.

Леверкузен демонстрира класа на "Алианц Арена" и превъзхождаше Байерн през дълги периоди от време. С развитието си през последната година, футболът на Алонсо става вълнуващ и бърз, като същевременно запазва своята устойчивост. В този мач, той трябваше да бъде и „гъвкав“, което подсказва, че Алонсо, който работи по-малко от година като треньор на първия отбор, вече има тактически усет за такъв тип двубои от най-високо ниво.

Първоначално високата преса на Леверкузен често бе преодолявана от Байерн и те бяха подложени на силен натиск, още преди Хари Кейн да отбележи откриващия гол след само 7 минути игра.

В отговор, Алонсо промени подхода що се отнася до пресиращите действия и възстанови равновесието в средата на терена, инструктирайки Жереми Фримпонг да играе повече във вътрешността на терена. От друга страна, Алонсо насърчи футболистите си да се отдръпнат с няколко метра назад във фаза „защита“. В допълнение, той промени и схемата – от 3-4-3 към 4-4-2.

Това беше прийом, който почти веднага даде положителен резултат. Леверкузен удържа на атакуващите набези на баварците и не допусна повече голове до края на първата част. Когато си възвърнаха владението, „аспирините“ бяха прецизни и точни в прехода и, ако не бяха няколкото грешни решения, можеха да отбележат повече от 2 гола и да се отмъкнат 3-е точки.

Плавната им игра беше изключително впечатляваща. Системността в нея също. В Леверкузен има играчи, които обичат да демонстрират индивидуална класа, но именно сплотеността и химията, които вдъхваха помежду си, направиха представянето им толкова убедително.

Въпреки че не отбеляза гол, Играч на мача за мнозина бе Флориан Виртц. Добър двубой направи и Виктор Бонифейс, едно от новите попълнения. И двамата бяха изявени и всеки от тях можеше да спечели мача с малко повече спокойствие в завършващата фаза. Алекс Грималдо, друга лятна покупка, и Одилон Косуну, също изиграха най-добрите си мачове през сезона. Но по-важното е, че всички те се представиха добре като част от отбор, който функционираше далеч по-сплотено от този, срещу който се изправиха.

Леверкузен и Алонсо пристигнаха в Бавария с план и те го изпълниха по отличен начин. И двата им гола дойдоха от статични положения - първият от пряк свободен удар на Грималдо, а вторият - от дузпа на Езекиел Паласиос в продължението на второто полувреме - но това беше структуриран план и в никакъв случай от онзи тип „късметлийски голове“ от по-слаби отбори, които десетки пъти са отбелязвали попадение от статични положения, след като са се защитавали цял мач и в крайна сметка са измъквали точка или три срещу силен съперник.

Може би именно бързите преходи и химията в отбора ги отличава от Борусия Дортмунд през миналия сезон. Или поне превръща Леверкузен в по-реална заплаха за по-силния Байерн, каквито са баварците през тази кампания по няколко очевдни и „многомилионни“ причини.

През 2022/23 Дортмунд също имаше страхотни футболисти, някои от които останаха в тима и през този сезон, но е факт, че много мачове бяха спечелени от жълто-черните след индивидуалната класа на играчи като Джуд Белингам, Юлиан Брандт, Марко Ройс или Карим Адейеми...

Едно обаче е сигурно – тази година ни очаква далеч по-любопитен и конкурентен сезон в Бундеслигата, а само времето и тактическата зрялост на Алонсо ще покажат дали Байер ще продължи да носи грозния прякор „Неверкузен“...

Шок за Байерн на „Алианц Арена“ – Леверкузен спаси точката и първото място в края (ВИДЕО)

Хумелс с невероятни постижения след двата гола срещу Фрайбург

Младата звезда на Лайпциг прави старт като на Холанд и Алкасер

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS