Новият разпределител на Левски: Смятам, че мога да покрия очакванията

Добре дошъл официално във „Левски София”! Как си, как се чувстваш?

Благодаря, чувствам се прекрасно. Tук е уникално място, уникална база и няма как човек да се чувства по-различно.

Разкажи ни как се стигна до твоето привличане. Лесно ли взе решението?

До моето привличане се стигна горе-долу с един-два разговора. Решението го взех за не повече от един ден. Разбира се, всички знаят какво представлява „Левски“ като клуб, като структура, и за мен това е най-правилната стъпка в моето развитие. Така че стана лесно.

Следиш до момента какво се случва в клуба. Повече предизвикателство или повече притеснение надделява заради отговорността, която ще имаш, и наследството, което оставя твоят колега Стоил Палев?

По-скоро надделява вълнението. Аз обичам да нося отговорност, радвам се, че ще се разчита на мен. Със Стоил се познаваме добре. Стоил е наистина добър разпределител. Мисля, че мога да покрия очакванията и се вълнувам страшно много. Притеснение няма. Даже по-скоро нямам търпение вече да започнем.

Разкажи малко за теб и за волейболния ти път. Как избра този спорт? Къде и какви бяха първите ти крачки в него?

Аз съм родом от Смолян и първите ми стъпки бяха в „Родопа“ (Смолян) на десетгодишна възраст. Бях в четвърти клас и оттогава не съм спирал. Някъде до осми клас бях в „Родопа“, а след това вече станах юноша на „Дея Волей“ (Бургас). Там изкарах тийнейджърските си години, завърших дванадесети клас. След това бях за кратко част от отбора на „Сливнишки герой“, а после получих обаждане от отбора на „Марек Юнион Ивкони“, където подписах първия си професионален договор. Три години и половина бях там и така – до тук.

Помниш ли какво ти хареса във волейбола още в първите стъпки? Имаше ли нещо специално или самото усещане те задържа толкова години?

Аз съм супер твърдоглав и с каквото се захвана, просто не мога да го прекратя. Така вече тринадесет години не спирам със зверско желание да играя волейбол. Ако трябва да определя нещо конкретно, което ме държи, няма такова. Волейболът е уникален спорт, пасва ми. Не съм от хората, които дават вид на перфектния волейболист, но пък желанието ми е страшно голямо и може би точно това ме държи и до този момент.

На поста разпределител някой от треньорите ли те сложи? Как стана този момент и кой разбра, че всъщност имаш талант за това?

Честно казано, нямам спомен. Но от малък ми казваха, че имам големи ръце, което може би е било водещо за това да бъда разпределител. Супер много се запалих по поста. Пак казвам – аз обичам да нося отговорност, така че мисля, че това е перфектната позиция за мен във волейбола.

Какво прави един разпределител наистина добър? Имаш ли хора, от които „крадеш“ по нещо, включително извън България? Какъв е идеалът ти за разпределител?

Моето мнение е, че един разпределител е добър заради няколко фактора – погледът върху играта, това да можеш да четеш ситуацията за части от секундата и да знаеш да взимаш най-правилното решение. Разбира се, ако говорим за идеал – Лучано де Чеко може би. Мога да „крада“ по малко от много големи разпределители. Със сигурност съм го правил, но се старая да вкарвам и нещо от себе си. Искам малко да разчупя нещата, да не подражавам на някого специално. Реално погледът, мозъкът, начинът, по който структурираш играта, както и начинът, по който караш нападателите да се чувстват – това е най-важното за един разпределител.

Има ли атакуващ състезател, с когото ти е било супер удобно да играеш?

Миналия сезон Кристиян Алексов ми беше удобен, защото скачаше много и реално можеше да компенсира дори малко по-неточни топки. Жулиан Георгиев също ми е изключително удобен – от зона 2, с лява ръка, той също скача много. На първо четене за тях се сещам.

 Спомена твоите бивши съотборници. Сега за Суперкупата започваме точно срещу тях. Какви са чувствата ти по този въпрос?

Не мисля, че има някакви по-специални чувства. Пак казвам – вълнувам се да започнем. Няма значение кой идва срещу нас. Сигурен съм, че всички от отбора ще играем на максимум. Няма значение дали е „Локомотив“, „Нефтохимик“ или „Пирин“. За мен е важно просто да излезем и да бием, независимо кой е отсреща.

Гледал си „Левски“ отстрани. Топреализаторът ни Тодор Скримов – представяш ли си как ще му вдигаш? Мислиш ли как ще се получат нещата?

Представял съм си го много пъти. Аз съм си представял как вдигам на всички нападатели, които ще бъдат тук през този сезон, и мисля, че ще се напаснем. Тошко Скримов е класа – и то на страшно високо ниво. Вълнувам се да играя с него и мисля, че ще имаме много добър синхрон.

Ти и още няколко момчета, които не сте ангажирани с националните отбори, вече правите индивидуални тренировки с Николай Желязков. Как върви този процес?

Николай Желязков е може би най-добрият треньор в България. За мен е удоволствие да работя с него. Нещата, които ми обяснява, и това, което научавам в момента, със сигурност ще ми помогнат страшно много. Харесва ми, че е супер трудолюбив. Работим по много готин начин. Тактиката вече е ясна, изговорили сме я, знаем я. Имаме точни цели и работим върху тях. Това страшно много ми помага и точно това ми харесва – че вече работим и се подготвяме с пълна газ.

Подготовката започва на 10 август. Има доста време до мачовете, но ти като състезател на „Локомотив Авиа“ си виждал залата на „Левски“ пълна и си усещал тази атмосфера. Би ли се обърнал към феновете и какво би им казал?

Това е едно от нещата, за които нямам търпение. Много се радвам, че ще играем силни мачове в тази зала, пред тази публика. Това, което искам да кажа на феновете, е, че могат да очакват абсолютно същото нещо, което са виждали през всички тези шампионски години на „Левски“ досега – 110% от целия отбор. Отборът е селектиран толкова добре, че всички сме с точни и ясни цели и всички ще работим на максимум за тях. Нямам търпение да се запознаем. Сигурен съм, че ще имаме много готини моменти в тази зала заедно!