Португалецът Бруно Балтазар е новият треньор на Ботев Пловдив. Каква обаче е историята на 45-годишният специалист? Оказва се, че той е имал тежко минало, за което самият той разкри в интервю пред „tribuna.expresso.pt“.

„Роден съм в Лисабон. Баща ми, Фернандо Балтазар, работеше в застрахователна компания и играеше футбол в първа дивизия през 70-те години. Беше полупрофесионалист, тренираше през нощта и работеше през деня. Майка ми, Аделина, беше служител в офис. Живях в периферен квартал след бима на раждаемостта, когато хората нямаха възможност да живеят в Лисабон. Имах щастливо детство. На 10-12-годишна възраст започнах да излизам и да създавам приятелства, които продължават и до днес“, започва Балтазар.

„Исках да израстна в спортна среда. Дядо ми беше юноша на Бенфика, баща ми играеше футбол, леля ми се занимаваше с лека атлетика в Бенфика. Обичах и всичко, свързано с археология. Гледал съм „Индиана Джоунс“ десетки пъти, знаех репликите. Обичах да ходя в мръсотията и да се цапам. Играх футбол на улицата с два камъка за греди. Винаги съм бил запален по уличния футбол“, продължава португалецът.

„На 13 години отидох в Агуалва-Касем, но не останах. Бях изпълнен със срам. Имах много проблеми в съблекалнята. Бях донякъде интровертно дете. Казах си, че не искам да играя повече. Баща ми беше разочарован. За съжаление, не съм го гледам как играе. Единствените му препоръки към мен бяха да тренирам. Футболните ми идоли бяха Мануел Фернандеш, Карлос Мануел, Шеу, Шелана, чувал съм много за Еузебио, но никога не съм го виждал да играе. Бях фен на Ливърпул, станах и член. Възхищавах се на Джон Барнс и Иън Райт. Харесвах всички звезди на английския футбол, стаята ми беше пълна с плакати“, споделя Бруно Балтазар.

„Когато бях на 18 години, дойде най-трудният и мрачен период в живота ми. Баща ми почина у дома внезапно. Събудих се в 3 през нощта от писъците на майка ми. Той беше на 44 години. Когато си на 18 и идолът ти изчезне, е много сложно. Бях сам с майка ми, сменихме квартала, беше много тежко. За щастие, имах подкрепата на майка ми и се фокусирах върху образованието си“, разкрива той.

„Запознах се с настоящата ми съпруга от марокански произход по време на обмен с побратимения град Ел Джаида, организиран от училището. Поддържахме връзка с писма. Стационарните телефони бяха много скъпи. Баща ми още беше жив, накарах родителите ми да отидем до Мароко с кола. Оттам нататък нещата започнаха да стават по-сериозни. Междувременно баща ми почина. Сега сме женени и имаме две дъщери. Ожених се в Мароко и трябваше да приема исляма, за да бъде признат бракът. Възпитаха ме католически, но бях много наранен от Бог, когато баша ми почина. Майка ми и баба ми са много по-религиозни от мен“, казва специалистът.

„На 20 години играех в Синтенсе в трета дивизия. Майка ми каза, че взимам малко пари и ако не искам да ходя в колеж, трябва да си намеря по-добра работа. Масажистът на отбора Чикиньо отговаряше за месокомбинат и реших да отида да работя и там. 11 месеца мелих месо, пълно с кръв. Ходих на работа през деня и през нощта тренирах. Осъзнах, че това не е животът за мен и си казах, че като завърша 12-и клас, ще отида в колеж. Исках да уча нещо, свързано с език“, разкрива още Бруно Балтазар.

По време на състезателната си кариера играе в родната Португалия, Германия, Англия и Кипър. Като треньор е работил в АЕЛ Лимасол, Апоел Никозия, Ещорил, освен това е бил помощник в Нотингам Форест, когато тимът е бил още в Чемпиъншип. За последно Балтазар бе начело на американския Рочестър.

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS