Ето че минаха шест месеца от началото на евроквалификациите и мачът с Англия чука на вратата. Когато бе теглен жребият за групите, които отредиха да се борим с "трите лъва" повечето хора у нас бяха във "възторг". Видите ли ще дойдат легендарните англичани в скромна България и ще играят на "порутения" национален стадион "Васил Левски". "Как ще ги приемем? Ще се провалим!", "Ние нямаме отбор за 5 стотинки, ще ни спукат като младежка пъпка!", "Тия ще ни "пребият" с поне 4-5 гола".
Това бяха само част от мненията на хората, които се интересуват от футбол у нас. И, може би, са прави. Англия е на светлинни години от нас - във всяка една сфера, от жизнения стандарт, та чак до отношението им към спорта и хората, които се занимават с това. И тук е голямата разлика между нас и тях. Тя не е във футбола. Да, и Англия пада, и то в скандални мачове. Дълги години "трите лъва" бяха изтривалката на Европа. Биеше ги, който ги хване. Тимове, като Италия, Германия, Бразилия, Холандия и другите топотбори се молеха храбрите островитяни да им се паднат в елиминациите на големите първенства. Защото бяха убедени, че ще ги отстранят. И често така ставаше. Въпреки това техните фенове, колкото и разочаровани да бяха от поредния провал, не спираха да подкрепят своите. Просто така се прави! Не случайно именно в Англия се е зародила идеята - Support your local team.
При нас обаче е коренно различно. Ние обичаме да мразим. Най-вече "нашите"! Те винаги са дървета, бордюри, некадърници. Сравнения бол, всеки изказва мнение, дали в социалните мрежи, дали на маса. В това няма никакъв проблем, тъй като живеем в 21 век, в демократична страна и всеки има право да сподели своята гледна точка. Тъжното обаче е, че когато дойде време да подкрепим "нашия" отбор ние не го правим. Напротив, гледаме да го сринем със земята.
Често чуваме израза: "Тръгнахме с голямата кошница, а отново се провалихме". Тази "кошница" обаче не я взимат играчите ни. Взимат я феновете и кварталните специалисти, които смятат, че хем сме най-красиви, хем сме най-добри. Повярвайте, футболистите ни също са наясно, че шансовете ни за победа над Англия, за успех над Чехия, за класиране дори на второ място в групата, са малки. Да не кажем илюзиорни. За съжаление това ни е нивото. Мина времето на "златните" Стоичков, Балъков, Лечков, Трифон Иванов, мир на праха му, и останалите от Пеневата чета.
Въпреки това настоящите играчи са длъжни да излязат на терена и да играят, да се борят. Пък каквото сабя покаже. Нали така е приказката. Да, може да паднем, може да не се класираме за пореден голям форум, както свикнахме в последните 15 години, но това не означава, че тези момчета не трябва да бъдат подкрепяни. Защото, когато дойде мачът с Англия на "Васил Левски" трибуните ще са пълни, дори и утре те да ни разпилеят с 5-6 гола разлика. Хората обаче ще идат на стадиона не, за да подкрепят "нашите", а чуждите. Хляб и зрелища, като в древен Рим. Искаме дори и някой да ни е любимец да го гледаме как стада и как се мъчи и да възхваляваме непознатото, чуждото. А това е жалко. Много, много жалко.
За съжаление това е разликата между нас и тях. При нас е "От осанна до разпни го", докато при англичаните важи само едно правило - Support your local team.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
