Националният отбор по футбол на България изпраща един от най-жалките си лагери. Днешното гостуване на Люксембург приключва този срамен период, който до този момент ни донесе загуба от същия съперник, но в Пловдив, мизерно реми с Естония и здрав бой с 0:3 от Исландия в Рейкявик.
Не е много трудно да сложим етикета „най-слаб в историята“ на тази формация, която бе събрана от Александър Димитров и ще се прибере с Атанас Рибарски. Резултатите са ужасни, а играта по-скапана дори от тях.
Истината е, че последните пъти, когато „лъвовете“ са били в някаква степен такива са под ръководството на Петър Хубчев. Преди девет години бихме Нидерландия и Швеция, опънахме се на Франция. Година по-късно записахме четири поредни успеха, а сред тях се отличаваха победи над Словения и Норвегия. Наличният потенциал беше по-качествен.
Последва лавина от експерименти, които започнаха с назначаването на Красимир Балъков. Велик футболист, но показателите му начело на България са отчайващи – 0 победи, 1 равен и 5 загуби! След 0:6 срещу Англия и всички последвали събития дойде времето за нов наставник.
Ветеранът Георги Дерменджиев застана начело. Опитът му и успехите в Лудогорец, както и умението да успокоява обстановката трябваше да дадат резултати, а и имахме шанс чрез бараж да се класираме на европейско първенство.
Разбира се, че не се случи. Дерменджиев изслуша „Мила родино“ 11 пъти като водач на дружината. Пикът беше загубата от Унгария с 1:3 във въпросния полуфинален бараж, който се дължеше на пробива постигнат от Хубчев по-рано.
Акцентираме върху онзи мач на „Васил Левски“, защото е последният с някакво спортно значение, който България е играла… На другата скамейка седеше Марко Роси, който шест години по-късно не е променил местоработата си, което също е интересен факт.
Дерменджиев приключва ангажимента си с 2 победи, 2 ремита и 7 загуби.
След него в родния футбол се завръща Ясен Петров, който дълги години бе свързан с гурбет в Китай. Пловдивския Джанини започна „на остро“ с логични домакински загуби от Швейцария и Италия. Той постига първата си победа едва в осмия си мач начело на родината. Среща по-рано прави и голямата изненада с хикс срещу Италия във Флоренция. По-късно „адзурите“ ще ронят сълзи за този мач, но нас това не ни топли.
Финалът за Петров е след звучното 2:5 от Грузия в Разград. Погром, който кара спортния тогава директор Георги Иванов да се „сложи“ за селекционер.
Сегашният президент на БФС прави „прочувка“ с 1:1 срещу Гибралтар, а след това върти второ реми 0:0 в Грузия. Мачът в Тбилиси минава под знака на катастрофата, в която пострада Тодор Неделев, който претърпя операция в столицата на съперника ни.
От Централата решиха, че е време да заложат на чужденец и назначиха Младен Кръстаич. Силно име като футболист, но без кой знае какви успехи на треньорската скамейка. Отличен певец и производител на ракия. Дано не е раздавал шишета на играчите, че Гълъб Донев дебне, но това е друга история, която ни разказват покрай всичко друго в последните седмици.
Сърбинът стартира ударно с три поредни победи. Тази в Скопие над Северна Македония в Лигата на нациите събуди патриотичните нотки. Дойдоха европейските квалификации и всичко потъна. След трите победи в началото…девет мача без успех. Логично Кръстаич опра пешкира и от онзи момент е безработен. Естествено не важи за мероприятията свързани с казана за алкохол, но чисто футболно е в творчески отдих.
Илиан Илиев запретна ръкави да ни връща гордостта от националния отбор. Безспорно треньор с опит на клубно ниво, който трябваше да „затегне болтовете“.
Първата грешка беше, че треньорът на Черно море съчетаваше двете длъжности, а това роди напрежение. Двойната служба трябваше да е временна, но се оказа постоянна. Илиев, който си е треньор, започна оптимистично. Девет мача без загуба! Факт е, че седем от тях завършиха наравно, но сега мечтаем за ремита.
Първата загуба имаше опустошителен характер, защото Северна Ирландия ни сгази с 5:0. Две поредни поражения от Ирландия съвсем влошиха нещата, а „тройките“ от Испания и Грузия означаваха края на Илиев като селекционер.
Специалистът от Варна имаше много фронтове. Единият беше и вътрешен, защото бе атакуван от шефа на Професионалната лига Атанас Караиванов.
Рекордьорът по мачове в Първа лига бе сменен от треньор с 21 мача в елита, които са разпределени между Берое и Локо Горна Оряховица.
Александър Димитров беше повишен от младежите при мъжете. Сашо дълги години водеше тимът ни до 21 години, който никога не се класира никъде. Върху него седи печатът „приятел на Бойко Борисов“, което слага сянката на съмнението, че той му е ходатайствал през годините. Многократният премиер даже изгледа мач от трибуните стадиона в Овча Купел, който имаше абонамент да посреща срещите на младежите.
Да погледнем обаче към работата му в националния, която логично финишира преди няколко дни.
Началото си беше „присъда“. 1:6 от Турция, после 0:4 във Валядолид от Испания и културно 0:2 в Бурса срещу южните ни съседи.
Около мача с Испания гръмна скандалът със Светльо Вуцов, който напусна отбора, макар че направи солиден двубои срещу бъдещите световни шампиони. Вдигна се огромен шум, но и това мина.
На 18-ти ноември бихме Грузия в мач за здраве и Александър Димитров вдигна юмрук към трибуните. На тях имаше по-малко от 2 000 души, което направи момента доста комичен, но загатна амбиции.
Президентът Георги Иванов допусна изключително груба грешка и остави селекционера да твори. Бившият голмайстор сърба тази попара в момента, а ние се червим от срам, защото вече официално сме в тинята на европейския футбол! Последни в групата от Лига Ц!
Стигна се и до комичното турне в Индонезия, което Димитров сърдито ни поправяше, че е турнир. То може и да си беше турнир, но мачът със Соломоновите острови не беше и мачле! Нелепият епизод завърши 10:2, а Владо Николов вкара три гола!
За капак взехме и купата от тази надпревара след победа над домакините. Награждаване и дълъг полет към дома.
Последваха четири лоши резултата и Александър Димитров хвърли оставката след 0:0 с Естония на стадион „Христо Ботев“ в Пловдив.
Атанас Рибарски беше привикан от тима до 19 години, за да обере луфта за два мача. В първия Исландия обра пода с нас и ни би с 3:0, а втория го очакваме с тотално нежелание. Да минава и да не ни занимават повече. Искаме си клубния футбол.
Опитното зайче, което наричаме национален отбор, изглежда мъртво след толкова много експерименти.
Няма спор, че не липсваха хитове по време на всички опити. Краси Балъков написа концепция, която не видя бял свят, защото на Боби Михайлов му „подадоха оставката“. Бала викна вратаря си от Етър за мача с Англия на „Уембли“, че и за една бройка да го пусне.
Ясен Петров извика седем различни вратари в своя период начело на тима и даде грандиозно сутрешно интервю на летището.
Младен Кръстаич прати повиквателни на около 50 футболисти. Половината още не бяха започнали да се бръснат.
Илиан Илиев заложи на максимата, че ще работи с момчета, които познава и се довери на повечко от своите в Черно море.
Георги Иванов хиксира с Гибралтар!
Александър Димитров сбъдна детската си мечта да ръководи България! Успя да се завърне и в Индонезия! В последните си мачове остави младежите, които имаха шанс без няколко футболисти, което го дразнеше, щом беше в обратната роля! Вдигна купа!
За десетина години националният отбор се обезличи още повече. Стана за тотално посмешище.
Футболът не се управлява добре и това е видно. Клубовете не произвеждат български футболисти. Факт! Играчите са безхарактерни и слаби. Никой не носи отговорност. Футболистите вече се чудят как да скатаят. Едни пропуснаха безумието в Индонезия, други имитират контузии преди мачовете на България, а после играят контроли за клубовете си.
Националният отбор е докаран до някакъв нелеп експеримент! В БФС сигурно мразят датите за международната пауза. Каквото и да работят идват тези трудни дни и те го отнасят.
Нека пожелаем късмет на играчите и Наско Рибарски. Тяхната не е лесна. Да си национал на България стана като онази приказка, че някой трябва да свърши и тази работа.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
