Националният отбор на България отново е в употреба. Коментиран, осмиван и дори подиграван. Винаги е бил най-лесната мишена. Има и натрупване, което не е за подценяване.
Екзотичната надпревара в Индонезия наля още повече в канчето на хората, които предпочитат да се безпощадни.
Мачът срещу Соломоновите острови е неповторим в историята на българския футбол. Такъв съперник не сме срещали, а и едва ли ще срещнем. 10:2 е резултат, който не подобава на сериозен футболен мач, но за това няма как да съдим играчите, които носеха националната фланелка.
Каквото и да си говорим този мач носи на майтап.
В интерес на истината не можем да си измислим други 20, които да заменят актуалните футболисти. Естествено като добавим няколко, които пропуснаха този странен турнир. Груев, Десподов, Чочев, Кристиан Димитров, Ради Кирилов, Недялков и още един двама…
Това е националният отбор. Този е наличният ресурс с козметични изменения. Това сме произвели, това ще показваме на футболния свят. Тези ще падат, но и тези понякога ще побеждават. Всъщност резултатите зависят само от тях и треньорите, които им водят мачовете. Тази позиция е ветровита, но футболистите са почти винаги едни и същи. При Илиан Илиев не играеше Петко Христов, а сега Светльо Вуцов. Основната група е тази.
Александър Димитров няколко пъти акцентира на средната възраст, която за причудливия турнир на ФИФА е 24.4 години. Младостта обикновено ходи ръка за ръка с липсата на опит. Логично.
Има двама футболисти, които обаче хем са млади, хем имат много стаж и за тях ще стане дума след няколко реда.
Нека първо отчетем, че в Джакарта пристигна играч от Серия А. Росен Божинов направи голям скок и солиден трансфер след една силна година в Белгия. Играчът на Пиза преди това се „захаросваше“ в ЦСКА 1948. Как ще му потръгне на Ботуша е въпрос на време.
А двамата, които още се водят млади, но имат огромен опит са Марин Петков и Филип Кръстев, които както се очертава ще имат важна роля в националния през следващите сезони.
Марин е на 22 години, но има над 200 мача в мъжкия футбол. Като добавим и 23 с представителния национален отбор бройката набъбва значително. За своята възраст юношата на Левски доби богат опит, който може да му помогне много и в държавния тим.
Неговият бивш съотборник и добър приятел Филип Кръстев също отдавна е на сцената. Той блесна много млад в Славия, а след това игра за куп отбори. Сега работи под ръководството на Станимир Стоилов в Турция, което със сигурност е плюс за нестандартния полузащитник.
Фуфу изведе България с капитанската лента срещу Соломоновите острови, а след мача отново се изказа в своя неповторим стил. В краката и главата на това момче има много футбол, но е крайно време да се установи. Кръстев е на 24 години и също има зад гърба си над 200 мача на клубно равнище. Той е с 25 двубоя за страната ни.
Под установяване имам предвид следното. Филип Кръстев е играл в Славия, Ломел, Троа, Камбур, Левски, Лос Анджелис, Цволе, Оксфорд и Гьозтепе. Това са девет различни отбора! Време е халфът да си намери своето място на което да остави следа. Това ще му донесе повече сигурност и спокойствие, които са важни за кариерата на един играч в дългосрочен план.
Кръстев и Петков трябва да се нагърбят с повече отговорност точно, защото натрупаха този богат опит за своята възраст. Голям плюс за тях е школовката, която получиха в Левски. Става най-вече дума за работата под натиск и напрежение. Свикнали са погледите да бъдат насочени към тях. Да бъдат обект на коментари за добро и лошо. Това качество е изключително важно, за да носиш националната фланелка. Всички казват, че мечтаят за това, но тази работа в момента не е много престижна (за съжаление). Положението явно е: и да паднем, и да бием…пак ще ни бъзикат.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
