Преди няколко години Сара Адам дори не е професионален състезател по ръгби в инвалидни колички. Тя влиза в спорта като доброволец и бъдещ специалист по ерготерапия. Днес е световен шампион, параолимпийски медалист и първата жена, играла за САЩ в ръгби в инвалидни колички на Параолимпийски игри.

Всичко започва като доброволец

Адам винаги е била свързана със спорта, но първият ѝ досег с ръгбито в инвалидни колички не е като състезател.

Докато учи ерготерапия в Сейнт Луис, тя започва да помага като доброволец и треньор на местен отбор. Привличат я стратегията, контактът и отборният характер на спорта.

Тогава обаче животът ѝ поема в съвсем различна посока.

Диагнозата, която променя всичко

Докато следва докторантура, Сара е диагностицирана с множествена склероза.

Първоначално дори не споделя диагнозата със семейството си. Самата тя признава, че най-трудното е било да приеме възможността спортната ѝ идентичност постепенно да бъде отнета.

Но именно спортът, който дотогава наблюдава отстрани, се превръща в новия ѝ път.

През 2017 година Адам преминава от ролята на доброволец към състезател, а няколко години по-късно вече е част от националната програма на САЩ.

Първата жена в параолимпийския тим на САЩ

Големият пробив идва преди Париж 2024. Сара Адам става първата жена в историята, избрана в параолимпийския отбор на САЩ по ръгби в инвалидни колички.

В Париж тя не е просто символично присъствие. Адам е сред важните играчи на отбора и вторият най-резултатен американски състезател по време на турнира.

САЩ стига до финала и печели сребърен медал, след като губи битката за титлата от Япония.

След успеха идва друг проблем

Историята ѝ обаче не върви само нагоре. С натрупването на очаквания, тренировки, академична работа и лидерски отговорности Адам постепенно започва да усеща, че нещо се променя.

Embed from Getty Images

Спортът, който ѝ носи радост, започва да се превръща в източник на напрежение.

„Имаше момент, в който сякаш изгубих удоволствието от ръгбито в инвалидни колички. Бях затрупана от напрежението, свързано с представянето“, разказва тя.

„Продължавай напред“ вече не работи

Елитният спорт постоянно изпраща едно и също послание – не спирай, преодолей болката, умората, съмненията.

Дълго време Сара прави точно това.

„Като спортисти понякога сме малко инатливи. Постоянно ни казват да продължаваме, да натискаме още. Точно това правех и аз. Имах толкова много неща, които влияеха на психическото и физическото ми състояние, а просто се опитвах да премина през всичко със сила.“

В един момент разбира, че този модел вече не работи.

Помощта се оказва част от високото спортно ниво

Чрез програмите за психично здраве на Олимпийския и параолимпийски комитет на САЩ Адам започва работа със спортен психолог.

Това променя начина, по който гледа на представянето си.

Вместо психичното здраве да бъде нещо отделно от тренировките, тя започва да го възприема като част от самата подготовка.

„Когато се чувствам повече като себе си и тази част от живота ми е под контрол, мога да се концентрирам върху това, което трябва да правя на игрището и като лидер.“

Най-важният резултат за нея е друг: „Грижата за психичното ми здраве ми даде пространство отново да намеря радостта от този спорт.“

Отново на върха

През август 2026 година САЩ стига до световната титла.

Американците побеждават Австралия с 57:51 на финала в Сао Пауло и стават световни шампиони за първи път от 2010 година.

Сара Адам вече е съкапитан на отбора заедно с Чък Аоки. Само две години след историческия си параолимпийски дебют тя вече е част от тим, върнал САЩ на световния връх.

От човек, който помага отстрани, до човек, който води отбора

Историята на Сара Адам е необичайна не само заради медалите.

Тя започва като доброволец. След това се превръща в състезател. Стига до Параолимпиада. Става първата жена в американския тим. Печели сребро. Преживява период, в който почти губи удоволствието от спорта. Търси помощ. Връща се. И става световен шампион.

Днес Адам е и преподавател по ерготерапия и използва собствения си опит, за да помага на по-младите състезатели.

Нейното послание е просто: „Ние сме човешки същества. Не сме само спортисти. Трябва да се грижиш за себе си като човек, за да можеш да бъдеш и добър спортист.“

Следващата голяма цел вече е ясна – Параолимпийските игри в Лос Анджелис през 2028 година и мечтата за златен медал пред американска публика.

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS