Легендарният треньор Синиша Михайлович си отиде от този свят на 53 години, след като загуби коварната битка с левкимията. Бившият дефанзивен халф и защитник обаче никога няма да бъде забравен. Той записа името си като легенда на балканския футбол.
Роден е на 20 февруари 1969 във Вуковар, Социалистическа република Хърватия, част от бивша Югославия в семейство от работническата класа. Баща му е босненски сърбин и шофьор на камион, а майка му – хърватка, работила във фабрика за обувки. Израства в Борово Населе, градче близо до Вуковар, с по-малкия си брат Дражен. Идентифицира се като сърбин, но заявява, че смята и Хърватия за своя страна.
По време на Хърватската война за независимост домът му е разрушен от хърватските сили, сред които е и най-добрият му приятел от детството, етнически хърватин. Това принуждава родителите му да избягат.
Чичо му по майчина линия се обадил на майка му и ѝ казал, че тя трябва да остане в Борово, докато съпругът ѝ, бащата на Синиша, трябва да бъде убит. Когато Сръбската доброволческа гвардия превзема Борово, чичото е заловен, а номерът на Синиша е намерен в адресната книга, след което и той е пленен. Двамата биват спасени от свой близък.
Михайлович започва да играе организиран футбол в НК Борово. Бързо показва, че е голям талант и се изкачва до мъжкия тим. Дебютира на 25 май 1986 срещу Шпарта в Бели Манастир. Двубоят завършва наравно 1:1, а Михайлович вкарва гол. 17-годишният тогава футболист усеща за първи път какво е да си професионалист, получавайки първата си месечна заплата от 500 швейцарски франка. В края на годината представители на Цървена звезда го гледат, но решават, че няма да го привлекат.
През пролетта на 1987 е харесан от Динамо Загреб, където играят съотборниците му в младежкия национален отбор на СР Хърватия Звонимир Бобан и Роберт Просинечки. Взима участие в приятелски турнир с младежите на Динамо, където прави добро впечатление. Въпреки това, до трансфер отново не се стига, тъй като треньорът на отбора Чиро Блажевич смята, че има достатъчно добри футболисти на позицията на Михайлович, който трябва да е четвърта опция. Клубът му предлага единствено договор за стипендия, вместо професионален и той решава да се върне в Борово.
Решението му струва скупо, тъй като селекционерът на отбора на Югославия до 20 години му казва, че няма да го повика за Световното за младежи в Чили, ако не премине в клуба от Загреб.
През 1988 е привлечен от Войводина като част от лятната селекция на клуба, подбрана от талантливи играчи. По онова време треньор на отбора от Нови Сад е Люпко Петрович. Михайлович е с основна заслуга за спечелената от Войводина титла. През следващата кампания отборът едва за втори път в историята си участва в КЕШ. Макар повечето от основните състезатели да остават, Войводина отпада от първото си препятствие – Хонвед.
Люпко Петрович го взима със себе си в Цървена звезда през следващия сезон, а сръбският тим плаща 1 милион дойче марки за услугите му. Договорът му е за 4 години. Още от началото се вписва добре в отбора, в който играят изгряващи европейски звезди като Деян Савичевич, Роберт Просинечки, Владимир Югович, Дарко Панчев и вече утвърдилия се Миодраг Белодедичи. Михайлович помага на тима си да завоюва трофея от КЕШ на финала срещу Олимпик Марсилия, реализирайки една от дузпите след нулевото равенство в редовното време.
През лятото на 1992 сънародникът му Вуядин Бошков, който по това време е старши треньор на Рома, го привлича при „вълците“, макар интерес да проявява и Ювентус. Трансферната сума, която плаща римският отбор е близо 6 милиона щатски долата. Макар да се конкурира с утвърдени играчи като Алдаир, Томас Хеслер и Клаудио Каниджа за едно от трите места за чуждестранни играчи, Михайлович си печели титулярно място на левия бек. Следва раздяла с треньора Бошков, а на негово място е назначен Карло Мацоне, който привлича аржентинеца Абел Балбо. По този начин конкуренцията за местата за чужденци се увеличава, Михайлович вече не е със статут на титуляр. Години по-късно той заявява, че двата му сезона в Рома са най-лошите в кариерата му.
Предстои трансфер в Сампдория през 1994 година. По това време отборът е сила в Италия и в предишния сезон завършва трети в Серия А, добавяйки и Купа във витрината си. През същото лято са привлечени Валтер Дзенга и Рикардо Фери от Интер. Михайлович се събира с Владимир Югович, с когото играе в Цървена звезда. Дебютира срещу Милан в мач за Суперкупата, а двубоят завършва със смесени чувства за Михайлович. Той реализира гол в редовното време, но двубоят завършва наравно, а при дузпите пропуска. За четири сезона в Сампдория не успява да постигне особени успехи на местната сцена, но за сметка на това отборът от Генуа стига до полуфинал на КНК през 1994/95, където отпада от Арсенал.
През 1998 година Михайлович играе за Югославия на Световното първенство във Франция. Той вкарва гол срещу Иран, но праща топката в собствената си мрежа срещу Германия. Така той е един от петимата футболисти, реализирали гол и в двете врати на Мондиал, заедно с Ърни Брандс, Рууд Крол, Густаво Пеня и Марио Манджукич.
В представянето си на Световното си печели трансфер в Лацио на стойност 8,5 милиона долара. С Лацио стига до финала на КНК през 199, след което печели Суперкупата на УЕФА. През следващия сезон е част от тима на „орлите“, който завоюва втората титла от Серия А в историята си. Михайлович помага на отбора да достигне до дубъл през същата кампания, печелейки и Купата на страната. През 2004 печели нов трофей с Лацио, който завоюва Купата на Италия на финал срещу Ювентус.
През идното лято 35-годишният Михайлович е освободен от Лацио и прави трансфер в Интер. Договорът му е за една година, но през 2005 го удължава с още една. На 9 април 2006 в мач от първенството срещу Асколи затвърждава реномето си на „фаладжия“, реализирайки своя 27-и гол от пряк свободен удар в кариерата. На 37 години след края на сезон 2006/07 прекратява активната си кариера. С националния отбор на Югославия / Сърбия и Черна гора записва 63 мача, в които вкарва 10 гола.
След като се оттегля, той остава в Интер, започвайки работа като помощник-треньор на Роберто Манчини. През 2008 дуото е уволнено, за да бъде заменено от Жозе Моуриньо.
Следва период в Болоня, който се бори за своето оцеляване. Михайлович се забърква в скандали с част от тарторите в отбора, което води до слаба форма, а това му коства работата. През декември 2009 подписва с Катаня. Отборът завършва 13-и, но Михайлович не остава в отбора. Той подава оставка, след като бива свързан със завръщане в Интер като заместник на напускащия Жозе Моуриньо. В крайна сметка това не се случва.
Предстоят престои във Фиорентина, националния отбор на Сърбия, Сампдория, Милан, Торино, Спортинг Лисабон и Болоня. През 2019 е избран за най-добър сръбски треньор, но годината е ужасяваща за него, тъй като през февруари е диагностициран с левкимия. Той се бори с нея близо 4 години, но след усложнения житейският му път приключи на 16 декември 2022 на 53-годишна възраст.
Стоичков за Синиша Михайлович: Емоциите около Световното не могат да спрат тъгата
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
