Защитникът на Брест Жуниел Льо Кардинал разказва своята любопитна житейска история, която го отвежда от ресторант Дел Арте в Сан Бриьо до олимпийският стадион Монтжуик в Барселона.
Първите години на Льо Кардинал във футбола не са много оптимистични. Той е част от четвъртодивизионния Сан Бриьо, а в един момент дори спира с футбола, за да може да се издържа. В този период от кариерата си (тогава на 22 години) защитникът продава пица, а преди това работи във фабрика. Той даде специално интервю за SoFoot, в което разкрива любопитни подробности от житейския си път.
„Това бяха сложни моменти. Спрях да играя футбол. Отдадох се повече на работа, защото ако не работиш, нямаш пари. Получавах 150 евро на месец в Сан Бриьо. Когато станеш на 18-19 години е така. Не ходих много на училище и ресторант Дел Арте бе моето спасение. Първо започнах да варя пастата – беше малко скучно. След това се изкачих в йерархията – преминах към предястия и десерти. Спрях, защото беше тримесечен срочен договор. След седмица пак ми се обадиха. И тогава преминах към пици. Но не бях много, много талантлив... Тогава на практика бях приключил с футбола. Правих глупави неща, излизах с приятели, живях за момента, а и бях зарязал тренировките“, си спомня Льо Кардинал.
„В един момент футболът вече не беше част от живота ми. В моето детство това беше основната цел. Но има моменти, в които нещата се обръщат... Прекарах една година в Гингам, подписах професионален договор (2014-2015), но тогава професионалният футбол някак ме отхвърли. Светът бе различен - манталитет, избори, поведение. Не ми отиваше. Винаги съм бил в аматьорския свят. Когато влезеш в професионалния свят, е различно, за всеки си е по малко. Присъединих се към група, която беше заедно от пет години в тренировъчния център. Не можах да създам връзки. Бях малко отстрани. Преди това бях много затворен, така че не се получи. Бях на 17 години. След шест месеца вече не бях там. След декември бях контузен две седмици. Промяна в поведението на треньора. Вече не получавах съобщения за часове за тренировки. Вече не ме взимаха от гимназията, за да ме водят на тренировка. Да подпиша с професионален клуб беше моята мечта. Бях щастлив, помислих си: „Направих го“. Но те някак си развалиха тази мечта. Не ме харесваха, не знам... Може би бях твърде "специален" за оня свят. След това, честно казано, ми отне доста време да се възстановя“, разказва играчът.
„Така се стигна до работата в пицарията. Преди това работех във фабрика като временен работник. Отговарях за подготовката на поръчките, изпращах палети, които отиваха в супермаркетите. След това работих една година на гарата в Сан Бриьо, в магазин Relay. Работих и като майстор на пица, а през последната година бях шофьор на мотокар в бретонска фабрика за палачинки. Всичко това между 17 и 19 години“, казва Льо Кардинал.
„В края на работата си в Дел Арте срещнах настоящата си съпруга. Може да се каже, че тя ме върна в правия път. Благодарение на нея днес съм тук. Ако не беше влязла в живота ми... Имах познати, които не бяха от най-добрите, излизах много... По едно време тя ми каза: „Или ще щракнеш, върни се във футбола и започни нормален живот, или ще бъдеш напълно сам". Предпочитам да не си представям какво щеше да се случи, ако не го бях направил“, казва играчът.
„Отново започнах да играя футбол. Нямах шофьорска книжка, затова тя ме караше и вземаше от тренировки, като съчетаваше всички свои задължения. Родителите ми винаги ме подкрепяха, въпреки че непрекъснато ми казваха да правя каквото искам, стига да съм щастлив. Баща ми ме придружаваше на мачовете от малък. Когато започнах да играя отново, те бяха щастливи. След това всичко мина добре. Докато работех като шофьор на мотокар, клубът ми намери тази работа, ставах в 6:30, за да работя. След 11 бях свободен. Отидох на тренировка по обяд. Вземах един сандвич, който готвачката от клуба беше приготвила, изяждах го в колата и към 17-18 часа отивах отново на работа. Когато навън беше 1 градус, в склада беше също толкова студено. Първият сезон в Национал 2, трябваше да изиграя 12-15 мача. В началото не играх. Треньорът Максим Д'Орнано веднъж каза: "Жулиен, ти си най-добрият, но не играеш." Но това само ме накара да искам да работя още повече. Продължих и успях да се преборя за мястото си и играх през целия сезон. Намерих стабилност в живота си, в главата си, в отношенията, които се промениха. Чувствах се добре“, допълва той.
След това следва мечтана стъпка и Льо Кардинал се озовава в Бастия.
„Играхме за промоция в National със Сан Бриьо. Имах добър сезон, вкарах пет гола. Играхме срещу Фуриани Аглиани, който тогава беше в Национал 2. На мача дойдоха Яник Лоренци и Стефане Роси, треньор на Бастия (който по това време също беше в Национал 2). Те следяха нашите мачове и вече следяха моя съотборник Стивън Кемпър. Играх много добре, вкарах гол и спечелихме убедително. На реванша във Фуриджана отново направихме страхотен мач и отново вкарах. Започнах да имам контакти с Бастия. Това е специален клуб, който съм гледал по телевизията и чийто манталитет ми подхожда. Клубът имаше проблеми с завръщането си в професионалния футбол, но имат професионална инфраструктура. Не се поколебах. От година и половина съм с жена ми. Току-що взехме общ апартамент в Сан Бриьо. След един мач сключих споразумение с Бастия. ОбаждамОбадих ѝ се и ѝ казах:: „Приготвяй си банските, отиваме в Бастия“. Тя беше изненадана, защото имаше работа, семейство и т.н. Тя ми каза: "Не знам." В крайна сметка тя дойде с мен. Не можех да пропусна тази възможност. Трябваше да поема риск и да напусна тази зона на комфорт. В крайна сметка изживях три изключителни години в клуб, който има истински ценности. Беше невероятно. Все още ги следя, гледам всички мачове на този клуб“, разказва Льо Кардинал.
През 2022 година Льо Кардинал преминава в Ланс. „Постигане на цел, да, но и голямо напрежение. Играчите, които са там, не са аматьори. Това са международни играчи или почти. Гледах ги всички по телевизията. Брис Самба, Лоа Опенда, Секо Фофана... Отиваш там и се чувстваш като малко дете. Очите ти са широко отворени, следиш всичко, което правят. Казваш си: „Не бива да грешиш, защото това е твоят шанс“. Аз лично положих много усилия да подпиша с Ланс. Трансферът бе блокиран заради трансферната сума. Франк Хейс ми се обади и ми каза: „Съжалявам, но искат много пари. Ние не можем да дадем толкова за играч като теб“. Бях разочарован. Обадих се на агента му и му казах, че съм готов на всичко. В крайна сметка намалих заплатата си наполовина и дадох другата половина на клуба, за да мога да подпиша. Работех с Франк Хейс 8 месеца, но научих какво означава да си взискателен. Това е основният двигател. Много тактическа работа. Той даде нов импулс на този клуб и дори на цялата Лига 1. Той е много педантичен“, разказва Льо Кардинал.
Следва трансфер в Брест и много малко мачове – само 2 минути в първите 12 мача. „Да, не играх много. Но не можах да кажа нищо! Отборът беше в отличен ритъм. Клубът никога не е имал такъв сезон. Те печелеха. Чаках търпеливо своя шанс. От друга страна, помагах на тези, които играеха през уикендите“, казва той.
Постепенно обаче Льо Кардинал се връща на титулярната си позиция като централен защитник, а освен това започва да играе и по-често, като от началото на сезона изигра 9 мача в Лига 1, а в Шампионската лига започва титуляр срещу Залцбург, Барселона и ПСВ, а в останалите три двубоя остава на резервната скамейка.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
