“Не можеш да пренебрегнеш играч, който не спира да бележи.” Може би си мислите, че това са думи на селекционера на Англия Гарет Саутгейт след повиквателната към Тами Ейбрахам. Това обаче са думи на човека, взел го в академията на Челси.
Тами Ейбрахам се присъединява към школата на Челси когато е на 8 г. Той е забелязан от Алан Бланфорд – човекът, който открива и Фикайо Томори. Челси печели битката с Арсенал за 8-годишния малчуган, а заедно с него идва и Доминик Соланке. През 2013 г. негов съотборник става и Изи Браун, вече дебютирал във Висшата лига с Уест Бром. Конкуренцията в отбора не спира да расте. От тримата Соланке изпъквал и той бил смятан за бъдещия нападател на Челси. Браун бил резервният вариант. Тами Ейбрахам рядко играл като централен нападател, защото позицията била заета от Соланке. Вместо това треньорите му го ползвали като централен защитник или централен полузащитник, за да оползотворят отлчителния му ръст и физика. В предни позиции играел предимно на крилото.
Англичанинът обаче винаги се възползвал от шансовете си, когато заменял Соланке. В двата сезона от 2014 г. до 2016 г. Ейбрахам има 74 попадения в 98 мача. През втория сезон младокът е титуляр, защото Соланке е изпратен под наем във Витес. По-късно през кампанията нападателят дебютира във Висшата лига под ръководството на Гус Хидинк.
Ейбрахам изпреварва Соланке в това отношение, въпреки различните очакванията на треньорите им от академията.
След сезона нагласите на играчите се различават. Соланке настоява да остане в Челси и да се бори за място в отбора, а Ейбрахам не претендира за роля в клуба и е съгласен да се сдобие с опит в друг отбор. Соланке остава в Челси, където изтича договорът му с клуба. След това преминава в Ливърпул, където не играе редовно, а сега е в Борнемут. Соланке има 35 мача като титуляр и 38 като резерва в първенството, а Ейбрахам има 112 като титуляр и 29 като резерва.
Ейбрахам от своя страна отива под наем в Бристол Сити, където бележи 26 попадения за един сезон. “Това, което ме впечатли е умението му да създава пространство в наказателното поле, без то да съществува. В тренировките всички бягаха от пътя му, когато се втурнеше към вратата. Гледал съм го и съм си мислел, че е по-добър нападател и от мен”, шеговито разказва мениджърът му по това време Лий Джонсън.
“Това беше много труден сезон за нас. Бяхме в криза, но той си беше постоянен. Той се бореше за мен, което не се вижда често. Пука ли му на едно 18-годишно хлапе дали мениджър му е точно Лий Джонсън или някой си друг? Изглежда, че му пукаше. Това показва неговата зрялост и отговорност. Винаги излизаше пръв и се прибираше последен. Просто обичаше това, с което се занимава”, допълва англичанинът.
Нещата в Суонси обаче се оказаха далеч по-трудни. Отборът играеше малко с топката, създаваше малък брой възможности в преден план и логично изпадна. Въпреки това нападателят се отчете с осем попадения през сезона, но само едно в първенството след октомври. В този състав дори най-добрите нападатели щяха да се затруднят, а да не говорим за талант, прохождащ във Висшата лига. Този наем не бе най-правилният ход в развитието на играча, но пък го снабди с ценен урок. Момчето просто се присъедини в клуба в неподходящ момент. “На подобно място ставаш мъж”, казва Ейбрахам, описвайки времето си в Суонси. “Не може постоянно да вкарваш и да печелиш. Трябва да се премине и през спадовете”, допълва състезателят.
Самочувствието му обаче не спада и с високо вдигната глава преминава под наем в Астън Вила, където отбелязва нови 26 попадения и стига до промоция във Висшата лига. Въпреки впечатляващия сезон, критиците му не отстъпваха и се съмняваха, че ще успее във Висшата лига. В четвъртия му мач за сезона англичанинът откри головата си сметка при победата над Норич с 3:2.
Макар Франк Лампард да е мениджър на Челси от скоро, той има голяма роля в развитието на футболиста. Той му се довери и го обяви за първи избор, въпреки наличието на опитните Оливие Жиру и Мичи Батшуай. След тренировъчните занимания, Лампард работи лично с Ейбрахам, за да усъвършенства завършващия му удар от далечно разстояние. Миналия сезон футболистът сподели, че се учи от Хари Кейн по този критерий. Срещу Норич дойде първото му попадение в мъжкия футбол извън наказателното поле. След попадението последва и прегръдка между треньор и футболист, която показва подкрепата на Лампард към Ейбрахам. 41-годишният наставник застана плътно зад състезателя си след изпуснатата дузпа срещу Ливърпул в мача за Суперкупата на Европа. Същата тази вечер провинилият се стана жертва на расизъм в социалните мрежи.
“Мисля, че се справих със ситуацията по възможно най-добрия начин. Просто игнорирах случващото се в социалните мрежи и прекарах повече време със съотборниците ми и семейството ми, които ме подкрепяха. Това е неприемливо. По-лабилни хора от мен вероятно биха пострадали. Аз просто оставих футбола ми да говори вместо мен”, обяснява играчът покрай двубоя в Истанбул.
В последно време Ейбрахам получава само заслужени комплименти. Не по-малко хвалби получават и родителите му Антъни и Мериан. Антъни винаги е на трибуните, без значение от стадиона. Ейбрахам е смирен и позитивен човек, който би се отличил във всеки един състав. Той вече е пример за останалите футболисти в школата на Челси.
Сподели
