Лионел Меси е Аржентина и Аржентина е Лионел Меси. Равносметката, с която той завършва своя път в международния футбол, е толкова бляскава, че контрастира рязко с неговите трудни начални стъпки и голяма част от кариерата му с „албиселесте“. Пътят му премина през всичко – от сълзи и загубени финали до екстаза на световния връх в Катар.
Трудните първи стъпки и горчиви разочарования
2005 г. Дебютът на Лео за Аржентина завършва по невероятен начин – с изгонване. Съдията Маркус Мерк му показва директен червен картон след спречкване с унгарския защитник Вилмош Ванцак. Младият Меси напуска терена облян в сълзи.
2006 г. Истинска лекция срещу Сърбия (6:0) в дебюта му на световни финали оставя горчив вкус след отпадането от Германия на четвъртфинал след дузпи. Виновникът е ясен – селекционерът Хосе Пекерман, който не го пуска в игра дори за минута в продълженията.
2007 г. Първият загубен финал. Това се случва на Копа Америка във Венецуела, където аржентинците се сриват с 0:3 срещу вечния враг Бразилия. Меси, макар и в сянката на тежки фигури като Рикелме, започва да бъде сочен с пръст.
2010 г. Диего Марадона му поверява ключовете за отбора, но резултатът е пълен провал. Разгром с 0:4 от Германия на четвъртфиналите, нула голове за Меси и жестоки критики за липсата на лидерски качества.
2011 г. Още един тежък удар. Домакинската Копа Америка се превръща в катастрофа след отпадане от Уругвай с дузпи на четвъртфинал. В цялата страна Меси е заклеймен като „pechofrío“ (играч без сърце), а гневът към него е огромен.
На косъм от върха: пропуснатите възможности
2014 г. Появяват се първите знаци на надежда, но разочарованието от загубения финал на Световното първенство срещу Германия отново преследва Меси. Той имаше шанса да се изравни с Марадона, но не успя. Изглеждаше невъзможно да бъде по-близо до мечтата.
2015 г. В Сантиаго, Чили, идва нов загубен финал, този път на Копа Америка. Това поражда нова вълна от разочарование около фигурата на Лео. Мнозина дори настояват той да напусне националния отбор заради неспособността му да го води към успехи.
2016 г. Това е абсолютното дъно. На Копа Америка Сентенарио в САЩ, отново срещу Чили, Аржентина губи пореден финал след изпълнение на дузпи. След като пропуска своя удар от бялата точка, Лео обявява оттеглянето си от международния футбол с думите: „Свърши се“.
Завръщането и дългоочакваният триумф
2018 г. След като премисля решението си, Меси се завръща в „албиселесте“, но е пометен от Франция на Килиан Мбапе в Казан. Мачът от осминафиналите отново показва колко колосално е предизвикателството пред него.
2019 г. Пореден удар за Меси. Той успява да отбележи само един гол и да даде една асистенция в цялото издание на Копа Америка, където Аржентина е спряна на полуфинал от домакина Бразилия. Трофеите продължават да му се изплъзват.
2021 г. Промяната. Прещракването. С идването на Лионел Скалони начело, отборът е изграден около номер 10, заобиколен от креативни играчи. „Мараканасо“ срещу Бразилия, в разгара на пандемията, отваря вратите към славата. Меси най-накрая става шампион. Няколко месеца по-късно печели и „Финалисима“ на „Уембли“ срещу Италия.
Легендата продължава: нови върхове и вечно наследство
2022 г. Световното първенство, което завинаги променя възприятието за Меси в родината му. Завладяването на титлата от Аржентина и епичният финал издигат Лео до най-високия връх. Подвиг, който го превръща в D10S (Бог), както започват да го наричат.
2024 г. Още един трофей, още една Копа Америка. Меси отново е начело на отбора, който успява да надделее над Колумбия във финала. Аржентина се чувства непобедима, а основната заслуга е на нейния капитан.
2026 г. Легендарен край на едно легендарно пътешествие. На 39 години Меси извежда Аржентина до продължения във финала на своето шесто световно първенство срещу Испания. Голмайсторският му рекорд (по-късно подобрен от Мбапе) окончателно го превръща в мит.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
