Откривателят на Фирмино – играл на 6 континента, лежал в затвор в Сингапур, отвличал пингвин и върнат от мъртвите по време на мач

dsport.bg

Футболът е спорт, който ражда незабравими истории, чието развитие често изглежда нереално и прекалено откачено, за да е истина. Абсолютно всеки един футболист – от юношата на някой четвъртодивизионен тим до суперзвездата на шампиона на страната, има своя история и свой път, който е извървял, за да се озове там, където е в момента.

Доста от историите на футболистите си приличат, като причината се крие в това, че тези фигури се стремят към успех в една и съща сфера на дейност. Други са крайно любопитни и карат читателя след като ги прочете, да седне и да потърси още информация за съответния футболист.

А трети, е, те звучат така, сякаш са изкарани от някой приключински роман и нямат нищо общо с действителността.

Историята на Лутц Пфаненщил е от третия вид, но в нея няма фикция, защото всичко е реално, макар и да звучи прекалено налудничаво, за да се е случило само на един-единствен човек.

Лутц Пфаненщил е роден на 12 май 1973 година в германския град Цвизел. Първият му отбор е местния Вилцхофен, от който през 1993 г. преминава в Бад Кьоцтинг. Изявите му в тези отбори му отварят пътя към младежкия национален отбор на Германия и Пфаненщил изиграва 5 мача за селекцията на Бундестима до 17 години.

В страната виждат в негово лице един много обещаващ талант, но през 1993 г., когато е на 19, той отказва оферта от колоса Байерн Мюнхен. Това е повратен момент в кариерата на вратаря, защото след това той тръгва по света. Следващият му отбор е тимът от Малайзия - Пенанг.След само година в Далечния Изток, германецът се завръща в Европа, където играе за английските Уимбълдън и Нотингам Форест.

Пътешествията обаче зоват Лутц и през 1996 г. отива в Южна Африка, където облича екипа на Орландо Пайрътс. Като любител на дивите животни той не пропуска да обиколи всички резервати в близост до Южна Африка и да се снима с какви ли не животински видове, сред които леопарди и жирафи. Оттам германският вратар решава отново да опита вкуса на азиатския футбол и затова преминава в сингапурския Сембауанг. 

По-късно той отива във Финландия, където пази за Хака и Пало Керхо, преди да се завърне в родината си за два месеца и да играя за нискоразредния Бургхаузен. Той бяга вкъщи, тъй като във Финландия се сблъсква с мафията, свързана с уреждането на мачове, като самият той твърди, че е чул как става самия процес по купуването на даден сблъсък.

Кръвта на Пфаненщил обаче кипи и не го свърта на едно място. Затова той отново тръгва на път, но сега залага на познат маршрут и отново се връща в Сингапур. Той няма да запомни престоя си там с мачовете за Гейланг Юнайтед, а с най-тежкия момент в живота му изобщо. В страната от Югоизточна Азия той е вкаран в затвора. Той прекарва 101 дни там по подозрения в уредени мачове. В затвора в Сингапур Лутц е толкова съкрушен, че дори мисли за самоубийство. Дните около останалите бандити изпиват желанието му за живот.

„Беше най-тежкият период в живота ми“, разказва за престоя зад решетките той.  „Плаках в някои вечери, защото видях и чух ужасни неща. Имаше и сбивания, но слава богу не съм някой дребосък, иначе вероятно щеше да ми е доста трудно“.

След като е оневинен, Пфаненщил подписва с новозеландския Дънедин Техникал. Там той отново не стои мирен и се замесва с нов скандал. Причината – Пфаненщил отвлича ... пингвин. Наказанието за подобно престъпление е глоба и депортиране. Полицията издирва пингвина и 24 часа по-късно животното е върнато от дома на футболиста. Властите обаче приемат всичко за една шега и Пфаненщил се разминава с тежки последици.

Самият вратар разказва по случая следното: „Всъщност, просто си взех един от плажа и го отнесох у дома. Реших, че мога да го гледам в банята, защото имах огромна вана. Ден по-късно обаче го върнах при останалите, защото къщата миришеше на магазин за сурова риба. Много са симпатични, големи сладури, но никога не се затваряйте с тях на малки пространства“.

Приключенията за футболния стопаджия обаче не свършват дотук. Той се завръща в Англия, където заиграва за Брадфорд. „Боксинг Дей“ (26 декември) през 2002 г. носи изключително неприятен „подарък“ за вратаря. В този ден той играе срещу Хароугейт в пета дивизия на Англия. В един момент от мача той се сблъсква силно с мощния нападател на противника Клейтън Доналдсън при спор за висока топка.

Пфаненщил е ударен силно в гръдния кош от своя съперник и се строполява на земата. На терена влиза медицински щаб, като в кризисната ситуация сърцето на Пфаненщил спира да бие цели три пъти и на три пъти лекарите мислят, че той е загубил битката за живота си.

Докторът на Брадфорд Парк му прави дишане уста в уста, а в болницата се борят за живота му с часове, в които е в кома. Нервната му система отказва да работи. Пфаненщил се намира в състояние на клинична смърт, а съотборниците му не си отиват по домовете, а седят в болницата цяла нощ още облечени в екипите си от мача.  бутонки и екипи. Силният удар обаче не може да повали силния германец и той се връща от мъртвите. Седмица след инцидента той прави нечуваното, като се връща на вратата, напук на всички лекарски забрани да не прави подобна глупост.

След случката Лутц не обвинява Доналдсън, като заявява, че съперникът му не е бил виновен.

Вече на крака и в по-добро състояние, лутц Пфаненщил отново е готов да изследва света. До края на кариерата си той играе в клубове от САЩ, Канада, Бразилия, Норвегия и Албания. Така се стига до 2009 г., когато германецът исак за последен път да поиграе футбол в Африка. Затова той подписва с отбор от Намибия на име Рамблърс. Именно там, през 2011 г. той решава окончателно да прекрати кариерата си.

Макар през нея той да не играе за никой от европейските грандове в онзи момент, пътят на Пфаненщил беспорно е неповторим. И до днес германецът е единственият професионален футболист, който е играл във всичките шест конфедерации на ФИФА. На тези 6 континента той е обличал екипите на 25 отбора в 13 страни, сред които тимове от Сингапур, Южна Африка, Нова Зеландия, Канада, Намибия и др.

След като окача бутонките на пирона, футболният номад решава да използва връзките си по цялото земно кълбо и да основе отбор на име Глобал Юнайтед, в който да са някои от звездите на световния футбол. В различни моменти за този тим играят имена като Зинедин Зидан, Зико, Лотар Матеус, Питър Шилтън, Карлос Валдерама, Вини Джоунс и др.

Целта на този проект е да се правят благотворителни мачове по целия свят. Средствата събрани от тях, Пфаненщил дава за подпомагане на борбата с глобалното затопляне.  

От 2010 г. той се изявява и като коментатор и анализатор за различни телевизионни гиганти в Англия и Германия.

Впоследствие бившиият вратар става спортен директор на амбициозния Хофенхайм – отбор от селцето Зинцхайм. Там Пфаненщил работи и като скаут и успява да открие един млад и перспективен играч във втора лига на Бразилия.

Името на този футболист е Роберто Фирмино. Настоящата звезда на Ливърпул обаче не е наблюдаван на живо от Пфаненщил, а бившият вратар го открива благодарение на видеоигра – известната сред футболните запалянковци "Football Manager“.

Именно в играта пред погледа на Лутц попада бразилсият нападател на Фигейрензе и затова той започва да се интересува от футболиста. Скоро след това Хофенхайм купува Фирмино за 4 млн. евро.

Сдалката отпращва множество критики към отбора, купил футболист от втора дивизия на Бразилия през 2010 г. Повечето от критиците казват, че Фирмино няма нужната класа, за да играе в Хофенхайм. Скоро след това, обаче, техните усти са затворени. Нападателят се превръща в звезда на отбора и през 2015 година преминава в английския гранд Ливърпул срещу 41 млн. евро. По този начин германският тим има чиста печалба от 36 милиона. Никак не е зле за футболист, открит благодарение на  „Football Manager“.

Късмет или миг на гениалност от страна на бившия вратар? Едва ли някога ще разберем. Едно обаче е ясно. Лутц Пфафенщил има може би най-интересната позната история в света на футбола. История на един истински футболен номад, минал не просто през много отбори в много страни с различни обичаи и култура, а преминал през множество изпитания и опитал от цялата пъстра гама от вкусове на живота. 

Станете част от новата платформа на dsport!

Слушайте ексклузивните аудиоистории на Томислав Русев и Ирина Русева за най-щурите предавания на футболни мачове по Дарик радио, традиционен седмичен обзор с Ники Александров, както и коментари на Стефан Стоянов за Меси, Роналдо и останалите звезди на футбола само в страницата на dsport в Patreon! Включете се тук

Прочетете още