Преди малко повече от две години Монако бе един от любимците на Европа. Клуб, който имаше отлична визия, играеше примамлив контраатакуващ футбол и умело използваше трансферния пазар.
Пикът на отбора настъпи през сезон 2016/17, когато спечели похвали за достигането до полуфиналите в Шампионската лига. Бързият упадък на тима оттогава е изумителен. Тежко падение от слава към безпаричие.
Използвайки финансовите ресурси на милиардера Дмитрий Рибольовлев, за да спечели промоция обратно във френския елит през 2012/13, Монако завърши в топ пет за пет сезона подред. В годината, в която отборът достигна до полуфиналите в Шампионска лига, също така успя да остави зад себе си Пари Сен Жермен и да спечели титлата в Лига 1 – единственият сезон през последените седем, в който парижани не успяха да станат шампиони.
Но добрите времена в Монако не продължи дълго. Още през 2017/18 имаше признаци за спад в представянето, но миналият сезон отборът успя да спечели в първия мач от кампанията, а след това постигна още два успеха до февруари. Първата победа на клуба от Княжеството в шампионата като домакин бе постигната на 2 февруари.
Между сезон 2013/14 и 2017/18, Монако спечели 60% от мачовете си в първенството. В последните две кампании от този етап те спечелиха 71% от двубоите си. Оттогава процентът на успеваемост спадна до 22. От кандидат за титлата, тимът се превърна в борещ се да не изпадне, а европейските амбиции угаснаха.
Правилна стратегия, грешно изпълнение?
За непросветените има очевидно обяснение за пропадането на Монако. Килиан Мбапе, Фабиньо, Бенжамен Менди, Бернардо Силва, Тома Лемар и Тиемуе Бакайоко се изправиха срещу Ювентус в полуфиналния двубой на Шампионска лига през 2017 година. Всички те бяха продадени през следващите две години срещу сумата от 340 милиона паунда.
Със сигурност никой клуб не може да си позволи да продаде толкова много от най-добрите си изпълнители и да запази реалистични надежди за поддържане на представянето си. Но това винаги е бил планът на Монако.
Когато стигнаха до четвъртфиналите на Шампионска лига през 2015 година, отстранявайки Арсенал, в състава на Монако личаха имената на Антони Марсиал, Яник Ферейра-Караско, Левин Курзава, Жофри Кондогбия, а по това време отборът се справяше със загубата на Хамес Родригес и Радамел Фалкао. Още същото лято четиримата споменати играчи бяха продадени срещу много добри финансови постъпления.
Моделът на Монако бе възприет и от други клубове от Европа, които по един ли друг начин го възпроизведоха в своите първенства като Саутхемптън и Лестър във Висшата лига. Купете срещу разумни разходи, развийте, продайте скъпо, реинвестирайте.
Причината за пропадането на Монако не е стратегията, а нейното изпълнение. Монегаските похарчиха 360 милиона паунда за нови играчи през последните три сезона, 14 от които струват между 10 и 40 милиона паунда. Това не е достатъчно, за да бъде в крак с елита на Европа и Шампионската лига, но би трябвало да е повече от достатъчно, за да задържи Монако в горните ешелони на Лига 1.
По-голямата част от тези пари бяха пропилени. Първоначалната цел на Монако беше да наеми играчи, които бяха на прага на разцъфтяването и реализирането на техния потенциал, като към тях се прибавят опитни професионалисти като Жоао Моутиньо, Фалкао и Рикардо Карвальо, за да помогнат на по-младите.
Разходите в Монако бяха фокусирани върху привличането на по-млади играчи, които се нуждаят от поне две или три години, за да се развият. Пиетро Пелегри (16г.) и Вилем Гьобелс (16г.) са само двама от редицата тинейджъри, които подписаха с клуба. Те комбинирано струват 40 милиона паунда и до този момент са изиграли общо 107 минути в Лига 1.
В същото време последните попълнения на Монако – Насер Шадли, Сеск Фабрегас, Камил Глик, Адриен Силва и Желсон Мартинш са сериозно критикувани за представянето си. Неизбежният резултат от разхищаването и раздутият състав е налице. Монако използва 42-ма футболисти в мачовете от френския шампионат през миналия сезон, девет повече от всеки друг отбор от Лига 1.
Тези погрешни стъпки бяха засилени от безполезни катаклизми зад кулисите. Вадим Василиев – генерален мениджър и вицепрезидент – беше водещата фигура за устойчивостта и рентабилността на клуба, но разчиташе на технически директор, който да контролира привличането на играчите. Луис Кампос напусна тази роля през 2015г. И се присъедини към Лил, като значително отслаби Монако. Бившият шеф на скаутското звено на Челси Майкъл Еменало бе взет за негов заместник, като последва период на съмнително привличане на играчи и катастрофалното назначаване на Тиери Анри за треньор през октомври 2018г.
Василиев в крайна сметка плати за упадъка, в който се намира отбора и бе уволнен през февруари. Еменало остана до август, преди да си тръгне по взаимно съгласие и може да се чувства щастлив, че се задържа толкова дълго.
Сега силната ръка е на изпълнителния директор Олег Петров, който отговаря за клубните дела, но той не е футболен човек, а ролята на технически директор все още не е заета. Способността на Монако да се отдръпне от това бедствие със сигурност зависи от това дали на позицията ще бъде назначен опитен човек.
Разбира се, има и други причини за провала на Монако. Отборът има най-ниската посещаемост при домакинствата си в Лига 1. Отборът съществува в Княжеството, където приблизително 30% от населението са милионери.
Каквато и да е истината Монако е изправен пред битка да оцелее и да извърви обратно пътя до върха. В клуба се надяват, че поне засега са потушили последния пожар.
След като победи Ница и Брест в последните три кръга, преди загубата от Монпелие, Леонардо Жардим – човекът, който изведе отбора до полуфинала в Шампионската лига само, за да напусне и след това да бъде върнат след уволнението на Анри – помогна на отбора да запише поредни победи в първенството само за втори път в последните 13 месеца.
Жардим остава философски настроен, но знае, че работата му отново ще бъде в опасност, ако представянето на отбора не продължи да се подобрява.
През 2017 година той се пошегува, че е сър Алекс Фъргюсън за Монако, създавайки династия, но сега няма време за шеги. „Не може един треньор да бъде атакуван относно начина му на работа или методите му, но може да му бъде държана сметка относно постигането на резултати“, сподели Жардим през миналия месец. „Треньорите живеят от резултатите.“
Монако все още се намира на една точка над зоната на изпадащите в Лига 1. Решаващите битки пред отбора тепърва предстоят.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
